Yoga_Online

ВСИЧКО Е ДАР ИЛИ В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНСКИЯ "АЗ"




Не обичам водените медитации.

Все пак, когато искаш да споделиш идеи чрез книга, сайт и подобни информационни носители, засега няма как да стане това, освен чрез нещо като модерната в днешно време „водена медитация“. Всяка една книга, независимо дали художествена или научна, е вид водена медитация. Авторите ви подават идеи, които вие преработвате и претворявате във фабриката на Своето Съзнание. От този процес се раждат напълно нови идеи, нагласи, дела. Творчеството поражда творчество. Доброто поражда добро. Съзиданието поражда съзидание. Разрушението създава разрушение. Разбира се, това е схематично. Доколкото съзидание и разрушение са Едно, са нещо като двете задължителни страни на една монета – дотам няма да се задълбаваме в тази конкретна медитация.

Впрочем, има начин да предадеш такива информации и напълно лично, не чрез пряк физически контакт, не чрез телефон, телевизия, радио и интернет – а,  - моля тук абсолютните скептици да не подскачат! – а посредством „телепатия“. Благословията, която човек се надява да получи например от Папата, или от Патриарха, или от друг представител на днешната официална християнска църква, не е нищо по-различно от благослова, който можеш да получиш от Гуру. Понякога – без дори Гуру да иска да ти го даде. Но това е друга тема. Просто споменавам тези неща, защото са свързани с „даването“ и в частност – с телепатията – невербалното, непространствено и невремево контактуване между конкретните прояви на Съзнанието.


Защо всичко е Дар, защо всичко е Даване?


Въпросът „защо“ е логически. Той никога не може да изчерпи всичко, нито да постигне някакво ПЪЛНО ЗНАНИЕ за каквото и да е. Най-малкото, ЗАЩОТО той ограничава в пространство-времето. Изисква някакви координати. А Цялото няма координати. Когато зададеш непълен въпрос, не можеш да очакваш пълен отговор , нали? Тук отново се отплеснах! Продължаваме!


Всичко е Дар, ЗАЩОТО няма как ДА ТЕ ИМА, ДА СИ, ако не са те създали твоите родители. Те, на добра СВОЯ ВОЛЯ са те довели в ТОЗИ СВЯТ! Ако това не го признаваш – то значи, че твърдиш, че ТИ СИ СЕ САМОСЪЗДАЛ. Ако е така, то значи, че ТИ СИ ВСИЧКО! ТИ СИ СЪЗДАВАЩИЯТ ПРИНЦИП.


Може би е така.

 

Но, ако отчиташ и дори почиташ родителите си като свои създатели – СЪЗ-ДАТ-ЕЛИ, то... В тази дума се вижда коренът –ДА- - който значи „ДАВАМ“. Давам нещо заедно (с някой друг) – СЪЗ-ДАВАМ.


И какво излиза? За да си тук, ти нямаш никаква заслуга! Друг ти е ДАЛ тази възможност.


Разбира се, прехвърляме се на тези, които са ти ДАЛИ тази възможност. На тях, от своя страна, също ДРУГИ са им ДАЛИ възможността да СА. Веригата е дълга. Не е нужно да изброяваме всичко. Не само мястото няма да стигне – а и Съзнанието няма как да я побере – не е и необходимо.


Важното е да се докоснем до тази ДАВАЩА БЕЗКРАЙНОСТ И НЕОБЯТНОСТ – ако можем така да я наречем.


Има хора, които се оплакват, че не могат да постигнат нещо си, защото „не им се дава“.


Недейте се оплаква!


Ще ви се даде!


Понякога ние самите не виждаме това, което ни се дава, пропускаме го и оставаме с впечатление, че „Вселената“ е сляпа и жестока и дава само да избраници.


Затова Иисус Христос казва, че трябва не само да гледаме, а и да виждаме.


А моето допълнение към това основно изискване е следното:  лесно можеш да видиш какво ти дава „Вселената“ – достатъчно е да имаш съзнание за своя „Аз“.


И тук тръгваме по „пътеката на Аз-а“, както обичам да я наричам. Напредваме и изхвърляме всичко, което НЕ Е АЗ.


Няма да описвам нещата – безбройни са. В един момент ще разберем, че нищо от познатите ни неща НЕ Е НАШИЯТ АЗ...


Мислел си си, че нещо конкретно е ТВОЯТ АЗ, но се оказва, че не е.


А изхвърлените по Пътеката неща? Имало е моменти, когато си ги считал за неразделна част от Себе Си, от Аз-а си.


Когато мислеше така – имаше ли усещане, че ТИ И САМО ТИ СИ СЪЗДАЛ ТЕЗИ, „НЕРАЗДЕЛНИ ОТ ТЕБЕ“ ЧАСТИ? Не, нали? Съвсем малко ти е трябвало, за да разбереш, съвсем логически, че НЕ ТИ СИ СЪЗДАЛ КАКВОТО И ДА Е... Нито родителите ти. Нито създателите на държавата ти.


Всичко е било ДАДЕНО.


ДАР...


...

Автор: Соня Петрова – Аеиа

(от предстоящата ми книга)














...