Yoga_Online

СВОБОДА НА МИСЪЛТА И СВОБОДА НА СЛОВОТО




 

 „Колко абсурден е човекът! Той никога не използва свободите, които има, а иска тези, които няма. Той притежава свобода на мисълта, но иска свобода на словото.“

 

Сьорен Киркегор


Всъщност, свобода на мисълта винаги е имало и ще има – никой не може да ти забрани да мислиш. Или да мислиш определено нещо, или за определено нещо, или просто да мислиш...


Чисто теоретично, а всъщност защо не и практически, има вероятност свободата на словото по естествен начин да ограничава свободата на мисълта.


Не е нужно да се обяснява надълго и нашироко защо така, но все пак ще вметна няколко примера. Когато има свобода на словото, можеш да намериш в „общото пространство“ всякакви мисли, твърдения, доказателства и обяснения по дадена тема. Често тези твърдения, доказателства и дори „истини“ са противоречащи едно на друго, противоречиви, такива, че търсещият човек да се обърка и да престане да различава кое е истинно и кое илюзорно. Няма как – когато има „свобода на словото“ това означава, че не бива да се ограничава нито едно слово по адрес на нещо си. „Свобода на словото“ далеч не значи единствено и не е равносилна на „истинност и достоверност на словото“ – свободата, освен всичко друго, включва именно и неистинността, и лъжата.


Живеейки в среда, наситена с информация, или, с други думи, в среда, в която цари пълна свобода на словото, човек някак се лъже, че няма за какво да мисли, тъй като всичко е изказано и изписано в  „общото поле“. За какво му е да мисли, като може да прочете всичко в библиотеката или в електронната библиотека. И то с огромна скорост вече. Без  губене на време и чакане за разрешение за ползване или пътуване до съответното библиотечно място. Мрежата е почти навсякъде на планетата... Достъпът до електронни  библиотеки – също. До всякакви бази-данни.


Този напредък, на който сме свидетели в настоящия момент, е започвал от Ренесанса, грубо казано. Разбира се, и преди е имало много развити и „бързи“ цивилизации, но нямаме адекватни данни за тях, освен легендите и донякъде историческите откъслеци за „изгорелите библиотеки“. Пиша това просто за да не се объркваме, че този вид напредък и свобода на словото е само от 4-5 века насам. Пък във „вселенски“ мащаб – да не говорим! Но за там пък хептен нямаме данни, затова да не се отплесваме...


Писала съм и друг път по въпроса – количеството информация, която в момента се удвоява в световен мащаб за части от секундата вече, е толкова необятно, че спира мисълта... Човек не вижда смисъл да мисли – той е убеден, че си има всичко наготово – цък в съответната база-данни и това е! Процесът спира до тук...


А мисълта е творяща сила. Тя не е възпроизвеждане на данни. Мисълта е процес, който поражда нови неща. Той може да ползва база-данни, но на нейна „база“ да създаде нещо ново. Латинската сентенция „нил нови суб соле (нищо ново под слънцето)“ е изказана от осакатен мисловно човек... Осакатен от ... свободата на словото. Предполагам.

...

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа


публикувано: 26.12.2014

 





...





...