Yoga_Online

САМОИЗПЪЛНЯВАЩИТЕ СЕ ПРОРОЧЕСТВА – ИЛИ ХОРАТА СЕ ДЪРЖАТ ТАКА, КАКТО ОЧАКВАМЕ ОТ ТЯХ




Докато не опиташ, лично, нищо не може да се случи, нищо не можеш да разбереш. Затова теорията винаги е само част от дадена наука и далеч не цялата наука. Същото е и в ежедневния живот, и в спорта, и в отношенията, и къде ли не

– колкото и да четеш какво е бракът, никога няма да го разбереш реално, докато не „се бракуваш”.  Биологът Рупърт Шелдрейк и цитати от книгата му „Седем експеримента, които могат да променят света”:

 

„В рамките на естествените науки, революции отхвърлят отвреме на време установените ортодоксалности. Но в сърцето на науката остава експерименталният метод. Той остава в центъра, докато парадигмите идват и си отиват. Въпреки моето убеждение, че има много грешки в сегашното състояние на науката, аз твърдо вярвам във важността на експериментите. Иначе не бих написал тази книга.

 

Няма нищо особено тайнствено по отношение на експерименталния метод. Той е специализирана форма на фундаментален процес, присъстващ във всички човешки общества и наистина навсякъде в животинското царство – ученето от опита. Латинската дума experire (да опиташ) е коренът на английските думи experience и experiment, а също и на expert и expertise. На френски experience означава и преживяване, и експеримент, както и гръцката дума empeiros – източникът на думата „емпиричен”.

 

Научните експерименти са нарочно и съзнателно замислени, за да дадат отговори на въпроси Експериментите са начини за разпитване на природата. Те могат да бъдат използвани за избор между съперничещи си хипотези, позволявайки на самата природа да говори чрез данните. В този смисъл експериментите са съвременни форми на оракули. Традиционните гледачи и тълкуватели на оракули включват шамани, гледачи на пепел, мъдреци, пророци и пророчици, жреци и жрици, вещици и магьосници. В съвременния свят учените са възприели доста от тези роли.”

...

 

„ЕФЕКТИТЕ ОТ ОЧАКВАНИЯТА НА ЕКСПЕРИМЕНТАТОРИТЕ

 

Самоизпълняващи се пророчества

 

Нерядко става така, че нещата се развиват точно както е очаквано или пророкувано – не поради някакво мистериозно знание за бъдещето, а поради това, че човешкото поведение е склонно да направи предсказанията действителност. Например учител, който предсказва, че даден ученик ще се провали, може да се отнася към него така, че наистина да направи провала твърде вероятен, изпълнявайки първоначалното предсказание. Тенденцията за сбъдването на собствените предвиждания, поради собствените действия е добре известна в света на икономиката, политиката и в религията. Това също е проблем на практическата психология. Най-различни начини за използване на тези сили стават основа за безброй книги от типа „как да си помогнем сами”, показвайки как чрез избягване на отрицателно отношение и възприемане на положително, се помага за предизвикване на забележителен успех в политиката, бизнеса и любовта.

 

(бележка на Аеиа: да, определено, ако мислиш, че не можеш да направиш нещо – каквото и да е то – просто няма да предприемеш постъпки да го правиш. И то няма да стане.  )

 

По подобен начин увереността и оптимизмът играят важна роля в практическата медицина и за лечението. Същото се отнася за спорта, битките и за много други дейности.

 

Както и да избере човек да интерпретира това, положителните и отрицателните очаквания често влияят върху фактически случващото се. Пророчествата, които сами се изпълняват, са известни повсеместно. И така, как се отнася това към науката? Много учени провеждат експерименти в силно очакване по отношение на резултата. Това се съпътства и от дълбоко вкоренени представи  за принципно възможното и какво е невъзможно. Могат ли тези очаквания да полияят върху резултатите от техните опити? Отговорът е „да”.

 

На първо място очакванията влияят върху вида на въпросите, които се задават в експериментите. А тези въпроси на свой ред оформят вида на отговорите, които ще бъдат получени. Това е явно утвърдено в квантовата физика, където проектирането на екперимента определя възможния изход. Например дали отговорът ще бъде във формата на вълна или на частица.Този принцип е съвършено общ. „Структурата на изследването наподобява шаблон. Тя определя каква част от цялата истина ще се изяви и какъв модел ще предопредели.”

 

Второ, очакванията на експериментатора въздействат върху предмета на наблюдение, задавайки тенденция да се вижда онова, което той иска да види и да пренебрегва онова, което не желае да види. Тази склонност може да доведе до несъзнателни отклонения при резултатите в процеса на наблюдението и отчитането, а също и при анализа на данните, до отхвърляне на неблагоприятните резултати като грешки, до силно избирателно публикуване на данните, за което вече говорих в увода на част трета.

 

Трето, и още по-тайнствено, очакванията на експериментатора могат да повлияят върху онова, което се случва в действителност. Точно колко тайнствен може да бъде този процес – ето за какво става дума в тази глава.

 

(бележка на Аеиа: Имаше една притча – някакъв човек бил убеден, че едно момче му е откраднало кесия с жълтици. При всяка среща с момчето то се държало точно като крадец – гузно. Всяка една случка с това момче потвръждавала убеждението на този човек, че момчето му е откраднало кесията. В един момент жената на човека намерила кесията, сложена на скришно място у тях – явно забравена. Когато човека отново се срещнал с набеденото момче – държанието на момчето било коренно различно вече.)

 

 

 

ЕФЕКТИ, ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ЕКСПЕРИМЕНТАТОРА

 

Едно индустриално изследване с пионерски характер, проведено в завода „Хоторн”, на Уестърн Илектрик Къмпани в Чикаго през 1927-9 година, вече е станало известно на поколения студенти по социална психология. То разкрило онова, което днес е познато като „ефект на Хоторн”. Това изследване било планирано като опит да се разкрие ефектът, който оказват върху производителността различни промени на периодите на почивка и възстановявване. Но за голяма изненада на изследователите, производството нараснало с около 30%, независимо от конкретните експериментални въздействия. Вниманието, което им било оказано, имало върху работниците по-голямо въздействие, отколкото конкретните физически условия, в които се намирали по време на работа.

 

Ефектът на Хоторн би могъл да играе определена роля при много видове изследвания, най-малкото в психологията, медицината и нуката за поведениетно на животните. Изследователите въздействат ърху предмета на своето изследване просто като му обръщат внимание. Още повече, те могат да оказват не само общо въздействие, дължащо се на техните интерес и внимание, но също и специфично влияние върху начина на поведение на опитните индивиди. Най-общо казано, подложените на наблюдение проявяват склонност да се държат в съответствие с очакванията на експериментатора.

 

(бележка на Аеиа: поради този „ефект на очакането на експериментатора” са въведени единично  и двойно слепи методи – с цел избягване на това влияние. При единичните – изследваните лица не знаят за какво са изследвани. При двойните – и изследваните, и изследващите не знаят какво точно изследват – най-общо)

...

 

Понякога се смята, като на шега, че ядрените физици не толкова откриват нови суб-атомни частици, колкото ги изобретяват. Като начало частиците се предсказват на теоретична основа. Ако достатъчно професионалисти вярват, че такива частици вероятно могат да бъдат открити, тогава се строят скъпи ускорители и натрупващи пръстени, за да бъдат търсени. След това е достатъчно сигурно, разбира се – очакваните частици биват засечени като следи в мехурчести камери или върху фотографски филми. Колкото по-често ги откриват, толкова по-лесно става да бъдат открити отново. Създава се нов консенсус – те съществуат. Успехът на такива многомилионни инвестиции в последствие пък оправдава и по-нататъшни вложения в още по-мощни апарати за разбиване на атома, за да се разкрият още повече предсказани частици и т.н. Единствената граница тук като че ли поставя не самата природа, а желанието на Американския конгрес да продължава да влага милиарди долари в това преследване.

...

 

ХОРАТА СЕ ДЪРЖАТ СПОРЕД ОЧАКВАНИЯТА

 

Като цяло хората се държат според очакванията. Ако очакваме хората да се отнесат приятелски, тогава по-вероятно е да стане така, отколкото ако очакваме да са враждебни  и се отнасяме към тях по съответния начин. Пациентите на псиоаналитици-Фройдисти, ще са склонни да сънуват Фройдистки сънища, докато пациентите на Юнгианските психоаналитици сънуват Юнгиански сънища. Съществвуват безбройни примери, който илюстрират този принцип.

...

 

По-малко тривиална е емпиричната демонстрация, че ефектите на очакването не се ограничават до краткосрочни лабораторни експерименти. В училищата например, начинът, по който учителите се отнасят със своите ученици, а следователно и начина, по който учениците се обучават, се оказва силно повлиян от очакванията. Христоматиен пример е „Експериментът Пигмалион”, който бил проведен в начално училище в Сан Франциско от харвардския психолог Робърт Розентал и негови колеги. Тези учени с висок престиж формирали у някои учители там очакването, че определени деца от техните класове вероятно ще изгреят като звезди на интелектуалния хоризонт, и ще постигнат високи постижения през учебната година. Психолозите създали това убеждение, чрез прилагането на тест за всички деца в училището, предствяйки това като нов начин за предвиждане на бъдещи интелектуални величия и нарекли операцията „Харвардски тест за насърчаване на постиженията”. Във всеки клас на учителя бил даден списък с имената на 20% от децата, които били показали сравнително най-високи резултати. Всъщност това не било нищо по-различно от несловесен тест за интелигентност, а имената на учениците, които били набедени за бъдещи гении, ввсъщност били избрани случайно.

 

Накрая на учебната година всички ученици били подложени повторно на същия тест за интелигентност. В първи клас „обещаващите” деца постигнали средно с 15,4 IQ точки повече от контролната група деца; във втори клас разликата била с 9,5 точки, отново в полз на експерименталната група. „Обещаващите” деца не само показвали тенденция към по-високи резултати, но и самите учители проявявали склонност д ги оценяват по-високо от останалите и то като по-привлекателни, по-подредени и организирани, а също и като по-доброжелателно настроени, любопитни и щастливи. Този ефект се проявявал много по-слабо от трети клас нагоре, вероятно защото учителите вече имали свои очаквания от децата.

...

 

Макар ефектите на очакването да са станали за пръв път предмет на системно изучаване през шестдесетте години на 20-ти век, макар и да са били демонстрирани стотици специализирани изследвания, общият принцип в никакъв случай не е нов. Бертран Ръсел например, пише с обичайното си остроумие и яснота следното:

 

„Начинът, по който животните учат е бил твърде много изследван през последните години, с голяма доза търпеливо наблюдение и експерименти... Би могло изобщо да се каже, че всички животни, които са били внимателно наблюдавани, са се държали така, че да потвърдят филисофията, в която е вярвал наблюдателят, преди да започне своето наблюдение. Не само това, но и още повече, всички те са показали националните черти на наблюдателя. Животните, изучавани от американци, трескаво се стрелкат във всички посоки, проявявайки невероятна припряност и жизнена енергия, докато накрая постигнат желания резултат  по случайност. Животните, изучавани от германци, стоят неподвижно и мислят, а най-накрая извличат решението от своето вътрешно съзнание.”


Цитатите са от:

Рупърт Шелдрейк „Седем експеримента, които могат да променят света”, ИК „Дилок“

 

...

 


tretooko.com




 









...