Yoga_Online

МОЖЕ ЛИ МИСЛЕНЕТО ДА РЕШИ НАШИТЕ ПРОБЛЕМИ




Цитат от книгата на Джиду Кришнамурти „Първата и последна свобода“:

 

 

ДОСЕГА МИСЪЛТА не е успяла да реши нашите проблеми й аз не смятам, че ще може някога да ги реши. Досега разчитахме на интелекта да ни покаже изхода от нашата обърканост. Колкото по-хитър, по-обигран, по-префинен е интелектът, толкова по-разнообразни са неговите системи, теории и идеи. А идеите не решават човешките ни проблеми. Те не са успели досега и няма да успеят. Решението не е съзнанието. Пътищата на мисълта няма да ни изведат от трудностите. Струва ми се, че първо трябва да разберем процеса на мислене и да минем отвъд него и може би, когато се освободим от мисълта, ще успеем да намерим начин, който ще ни помогне да решим не само личните, но и общите проблеми.

 

Досега мисленето не е успяло да реши нашите проблеми. Умните хора, философите, учените, политическите водачи не са успели да решат нашите човешки задачи, които се отнасят до отношенията между вас и другите хора, между вас и мен. Досега използвахме ума, интелекта, надявайки се, че те ще намерят решението. Може ли мисълта да отстрани нашите проблеми? Мисленето, освен когато се прилага в лабораториите и край чертожните маси, не цели ли винаги да се самосъхрани и самовъзпроизведе? Не е ли неговата активност съсредоточена върху самото него? И може ли такава мислене да реши някой от проблемите, които самото то е създало? Може ли съзнанието, което е създало проблемите, да ги отстрани?

 

Явно мисленето е вид реакция. Ако ви попитам нещо, вие отговаряте и вашият отговор зависи от спомените ви, от вашите предубеждения, от климата, от цялата среда, в която сте се формирали. Мислите по съответния начин, отговаряте по съответния начин. В центъра на тази основа е азът в процеса на действие. Докато не разберем тази основа, докато не се разбере и не се сложи край на мисловния процес и на аза, който създава проблемите, неизбежно ще има конфликти в нас и извън нас, в нашите мисли, чувства и действия. Никакво решение, колкото и да е умно, колкото и добре да е обмислено, няма да сложи край на конфликтите между хората, между вас и мен. Разбирайки това и съзнавайки как и от какъв извор изниква мисълта, ние се питаме: „Възможно ли е мисълта да престане да съществува?"

 

Нали това е един от проблемите? Може ли мисълта да реши нашите проблеми? Решили ли сте някой от проблемите си с мис¬лене? Вземете какъвто и да е вид проблем - икономически, социален, религиозен, бил ли е някой от тях някога решен чрез мислене? Във всекидневния живот колкото повече мислите по даден проблем, толкова по-объркан, по-неясен и несигурен става той. Не е ли така - в истинския, всекидневния живот? Може като обмислите даден проблем да разберете нечия гледна точка, но мисълта не може да види проблема в неговата цялост - тя може да го види само частично, а частичният отговор не е пълен отговор, затова не представлява решение.

 

Колкото повече мислим по даден проблем, колкото повече го изследваме и разискваме, толкова по-объркан става той. Тогава, възможно ли е да погледнем цялостно на даден проблем? Как може да стане това? Струва ми се, че тук е главната трудност. Нашите проблеми се увеличават - съществува непосредствена опасност от война, в нашите отношения има най-различни тревожни явления - как можем да обхванем всичко, да го разберем в неговата цялост? Явно, че можем да решим даден проблем, само ако го разгледаме в неговата цялост - не на части, не раздробено. Кога е възможно това? Явно, че е възможно само когато бъде прекратен процесът на мислене, чийто извор е азът, оформен от традициите, от условията, предубежденията, надеждите, отчаянието. Можем ли да разберем аза без да го анализираме, да го видим такъв, какъвто е, да го осъзнаем като факт, а не като теория, не да се опитваме да отстраним аза, за да постигнем резултат, но да видим аза в действие? Можем ли да го разглеждаме без да го насърчаваме или унищожаваме? Нали в това е проблемът? Ако във всеки един от нас не съществуваше азът с неговите желания за власт, положение, надмощие, непрекъснатост, самосъхранение, то тогава нашите проблеми щяха да изчезнат.

 

Азът представлява проблем, който мисълта не може да разреши. Необходимо е осъзнаване, което не е свързано с мисълта. Да осъзнаваш без да порицаваш или извиняваш дейността на аза, а само да осъзнаваш, е достатъчно. Ако съзнавате с цел да решите и промените даден проблем и да постигнете някакъв резултат, вие ще останете в сферата на аза. Докато търсите някакъв резултат, било то чрез анализ, чрез осъзнаване, или като проучвате всяка мисъл, вие оставате на нивото на мисълта, в сферата на аза, на егото, наречете го както щете.

 

Докато продължава дейността на съзнанието, не може да има любов. Няма да имаме социални проблеми, когато има любов. Но любовта не е нещо, което може да се придобие. Съзнанието може да се опита да я придобие като някаква нова мисъл, нов начин на мислене, нова играчка. Докато съзнанието се старае да се отърве от алчността, то продължава да бъде алчно, не е ли така? По същия начин докато съзнанието се стреми да постигне състояние на любов, то отхвърля това състояние, Не е ли това също вярно?

 

Виждайки този проблем, този сложен жизнен проблем и съзнавайки процесите на нашето мислене и факта, че те не водят доникъде, ние можем да постигнем състояние на мисленето, което не е нито индивидуално, нито колективно. Тогава проблемът за отношенията на индивида към обществото и към действителността изчезва, защото тогава ще има интелигентност, която не е нито лична, нито безлична. Имам чувството, че само такава интелигентност може да реши нашите огромни проблеми. Това не може да бъде някакъв резултат, то се появява, когато проумеем целия мисловен процес не само на нивото на съзнанието, но и на неговите по-дълбоки, скрити нива.

 

За да разберете всеки от тези проблеми, трябва да имате спокойно, тихо съзнание, така че умът да може да види съответния проблем без да му налага идеи и теории, без да се разсейва. Това е трудно за нас, защото ние се разсейваме. Когато искам да разбера, да видя нещо, не е необходимо да мисля за него - аз просто го гледам. В момента, в който започна да мисля, започват да се появяват идеи, мнения за него, разсейвам се, не съм съсредоточен. Така че когато сте изправен пред даден проблем, мисълта ви пречи да се съсредоточите - мисълта е идея, мнение, преценка, сравнение, затова не ви дава възможност да се вгледате, да разберете и разрешите проблема. За нещастие за повечето от нас мисълта е станала нещо важно. Вие казвате: „Как мога да съществувам без да мисля? Как може съзнанието ми да бъде празно?" Съзнанието ви да бъде празно означава за вас да сте в състояние на пълна апатия, видиотеност, или нещо подобно, и вие инстинктивно отхвърляте тази възможност. Но съзнание, което е много спокойно, когато никакви мисли не го разсейват, отвореното съзнание, може, без съмнение, необезпокоявано да види проблемите по прост и прям начин. Решението на проблемите се крие във възможността да ги погледнем без да се разсей¬ваме. Ето защо е необходимо тихо, спокойно съзнание.

 

Такава съзнание не е краен продукт на упражнения, медитация или контрол. То се постига не чрез някаква дисциплина, насилие или сублимация, а без усилия от страна на аза, без мисли. То се появява, когато разбера целия процес на мисленето, когато съм в състояние да видя даден факт без да се разсейвам. При такава състояние, в мълчаливото и спокойно съзнание, има любов. А само любовта може да реши човешките проблеми.

...

 

Източник: spiralata.net

 

Публикува: Соня Петрова - Аеиа










...