Yoga_Online

ОСЪЗНАЙ, ЧЕ СИ ПАДНАЛ! СТАВАНЕТО Е НЕСЪЩЕСТВУВАЩА ИЛЮЗИЯ!




Или – за един много забавен парадокс, който аз наричам „Парадокс на сериозния реалист“.

На реалиста, радетел за не-положително мислене.

 

Но преди да пристъпя към него, няколко думи за т.нар. „положително мислене“. Който е чел други публикации в сайта, и особено йогийските текстове на Шивананда и другите Учители – знае, че положителното мислене не е създадено от новите езотерични тенденции, не е измислено от Ню Ейдж, нито от новите съвременни бест-селърни гурута. Положителното мислене е старо, колкото е стар самият Ум. Колкото е старо Съзнанието. Но най-важното е – че дори в съвремието ни има много хора, които изобщо не разбират механизма на положителното мислене и продължават да разпространяват  напълно грешната представа , че: видите ли, положително мислещите са коне с капаци и щрауси, заровили главите си в пясъка, които изобщо не отчитат „реалността“ и живеят в розови, измислени светове. Както и друг път съм писала – тази заблуждаваща представа също е насадена от някого, с цел – вероятно от медии, обслужващи структури, които нямат интерес от хора, владеещи своите мисли и ум, и най-вече – ползващи ги.

 

И да пристъпим  към парадокса. За себе си го наричам така, защото това явление ми се струва доста парадоксално. За други може да не изглежда като парадокс, но, както и да го наречем, определено е едно смешно и абсурдно явление. (Може да се каже, че в случая правя Reductio ad absurdum по отношение на реалистичното отразяване на "обективната" реалност).

 

Всъщност, това явление – ами то не съществува! Не се шокирайте!

 

Реално, свещените мъдри текстове твърдят, че съществува само Бог, или само Абсолюта. Всичко останало било Негова Игра. Мая... Т.е. може да се каже, че имаме право да твърдим, че нищо не съществува. Дори това, че твърдим, не съществува. Така че – няма място за разочарования, шокове и неприятни емоции!

 

И така, ето го това несъщестуващо явление, този несъществуващ театър, разигран от един татко-реалист и неговия 3-годишен син.

 

Вървят си татко и син в парка, разхождат се. Детето се затичва и пада. Започва да плаче. Таткото, с присъщия си бащински усет, усетил и видял, че на юнака нищо му няма – какво прави? Какви действия предприема?

 

Нашият татко е реалист и се придържа строго към конкретната „реалност“. Той не си фантазира и не може да нарече черното бяло.

 

И таткото казва на сина си:

 

- Ти си паднал!

 

Вижда се – думите на този добър баща са напълно реални и напълно реалистично отразяват обективната реалност.

 

Синът, обаче, продължава да плаче и не става.

 

Таткото отново, този път – с още един реалистичен елемент:

 

- Ти си паднал и плачеш. Ти си паднал и не ставаш. Ти си паднал и си стоиш паднал. Ти си паднал и плачеш.

 

Детето продължава да стои паднало (това не е ли някакъв вид оксиморон?), стои си паднало и си реве.

...

 

Край на първо действие, втора сцена.

...

 

Излизаме в антракт и май ще си спестим следващите действия и сцени. И ще се задоволим само с леко обсъждане и клюкарстване върху пиесата.

 

Клюкарстват Зрител1 и Зрител2, за краткост ще ги изписваме З1 и З2. То излиза като числа – но да се чете Зъ-1 и Зъ-2.

 

31: Добре, де, много тъпо! Не можа ли тоя баща да каже на детето да става?!

 

32: Абе, той може, ама нали е реалист – как ще изговори нещо, което не се е случило?! Ти да не искаш да насади на детето лъжлива и илюзорна представа за реалността?!

 

31: Защо да е илюзорна? Ако му беше казал да става – детето щеше да стане!?

 

32: Да, де, знам!! Ама така се губи смисълът, бре! Нали този  татко е реалист, който изобщо не си позволява да мисли неща, които не съществуват?! Което значи – той вижда сина си: паднал и ревящ. И не е редно да  го вижда станал и тичащ! Това нещо не съществува в реалността! И таткото я отразява тази „реалност“ напълно истинно и реалистично.

 

31: Разбирам, ама се чудя – дали детето някога ще стане в такъв случай?

 

32: Амиии, какво да ти кажа? Ако успее да се прехвърли отвъд „реализма“ на баща си – може и да успее да стане, да се изправи. Може да му щукне революционната, но напълно илюзорна мисъл, че е възможно да не е паднало и да тича – въпреки изявената и видима за всички реалност, която е следната: паднало на земята и плачещо дете.

 

31: Аха! Същото, което са твърдели и за самолетите, преди да ги видят, че наистина могат да летят. Реалистите-учени са убеждавали всички, че няма как самолетът да лети – понеже е по-тежък от въздуха и т.н.. Ама те и птиците са по-тежки – но това не се е отчитало.

 

32: Така, така! Мечтателят е длъжен да покаже реално реализираната си мечта на реалиста – защото иначе реалистът не може да я види и смели... И твърди, че е лъжа, ха-ха...

 

31: А представяш ли си всички родители да постъпваха така с децата си?! Доникъде нямаше да сме стигнали. Най-малкото – родителят щеше да е убеден, че детето му не може да говори – така се е родило – това е реалността! И няма и да се сети да го научи – защото на фона на едно неговорещо дете, говорещото дете си е чиста илюзия, анти-реалност...

...

 

Нека оставим 31 с З2 да си чешат езиците, а ние само ще кажем, че: няма такива реалисти!

 

И Слава Богу!

...

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа









..