Yoga_Online

КОГАТО ВРЕМЕТО ЗАБЪРЗА – УНИ-ХОЛИСТИЧНИЯТ ПРИНЦИП





Не съм се интересувала, дали изобщо някой е въвеждал този термин – „уни-холистичен принцип“.

Измислила съм си го за себе си го приемам като – всичко е свързано с всичко – хем всичкото/цялото е едно (уни), хем едното е цялото/всичкото (холос, стгр. - цял). Когато нещо нараства, това предизвиква съответни промени във всичко друго, без изключение – като най-общ пример.

 

Ако пространство-времето е едно цяло, то когато времето забърза, разбира се, че забързва и пространството. Информацията се удвоява на всяка нано-секунда. Т.нар. „вибрации“ – стават все по-бързи и по-бързи. Някой би казал, че би било логично, когато времето забърза, пространството да се забави – за да се запази балансът.  Но баланс, вероятно, няма. Древните писания, например Ведите, казват, че светът се проявява/появява, когато бъде нарушен балансът.

 

По какво личи в ежедневието, че времето е забързало?

 

Ще дам съвсем прости примери.

 

Например по това, че преди само 50 години хората са имали достатъчно време да четат дълги и тежки романи. Не че икономически са били по-добре, отколкото са сега. Просто информацията в света е била много, много по-малко. И не само тя. И не само това е причината.

 

В наше време, в цивилизованата част на света (защото на планетата има огромен брой хора, които нито могат да четат, нито имат Интернет), тези хора, които навремето биха чели с удоволствие и интерес големи романи, сега се задоволяват с двучасов филм по дадения роман, или дори с 20-реда резюме на същия в Интернет.

 

Времето е ценно. И минава бързо.

 

Ако преди се е влачело като покрита каруца на преселници, сега  лети по-бързо от свръхзвуков  самолет.

 

Ако си представим, че сме седнали в каруца и около нас се точат буквите на даден роман – и ние, напредвайки, прочитаме все повече и повече от него - може би ще разберем за какво става дума. Особено като наложим следващата представа – че седим в свръхзвуков самолет, той си лети, и около нас летят буквите на същия роман, който четяхме от каруцата…

 

Тази тема е необятна и може да заеме много книги – които няма да се прочетат. Т.е. – безсмислено е.

 

Езикът, който четем, е код, несъмнено. Всеки един код би трябвало да представя по съкратен начин „нещото“, което представя, което кодира.

 

Както ДНК кодира белтъците, без да е голяма, колкото тях, и без да е белтък – така ЕЗИКЪТ кодира нещо друго. Какво е това “нещо друго“ – вероятно то е поредната забулена мистерия. Може би по-натам ще пиша и за нея…

 

Затова, няма логика и резон, когато мислим, че всичко, изказано с език, се удължава. Но, реално, наистина се удължава. Поне според нашите, човешки мерки. Едно е да прочетеш за 2  минути резюмето на „Война и мир“. Съвсем друго е да прочетеш от корица до корица цялата „Война и мир“… И, грубо казано – от двете действия ще получиш една и съща информация…Напоследък е разпространена фразата „една-единствена картина носи информация повече от хиляда думи“. Образът, т.е.  картината – също е код. Не по-различен от езика. Но наистина, за нас, хората, носи по-бързо и повече информация.

 

Несъмнено, Езикът е нещо свещено, нещо мистериозно, нещо, което е позволило и продължава да позволява на човека да се въздига по духовната стълбица.

 

Защо, обаче, така забавя?

 

Защо не е в крак със забързването на времето?

 

Защо повечето хора вече предпочитат да прочетат кратките статии от пресата, да видят кратките филми в киносалона или вкъщи, пред телевизора или компютъра, да прочетат някоя кратка притча или цитат на велика личност? И защо същите тези хора никога не биха прочели роман от същата тази велика личност, на която обичат да четат цитатите?

 

Защото във ВРЕМЕ-ПРОСТРАНСТВОТО се крие нещо, което скоро ще бъде разкрито…

 

Вероятно то ще ни даде „ключ“ към разгадаването на тия, уж ежедневни, феномени.

 

И ще завърша с любимия си цитат от Библията – обяснението на Христос защо говори с притчи.

 

 

„А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.

Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.”

 

Лука:8:9-10.

 

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа


публикувано на: 24 юни 2015 г.















...