Yoga_Online

ВЛЮБЕНИЯТ ЧОВЕК ВИЖДА СВЕТА В НАЙ-ИСТИННАТА МУ СЪЩНОСТ





Противно на общоприетото мнение, или по-скоро – общоналоженото такова, - че влюбеният човек е нещо подобно на психично болен,

или на човек, намиращ се в състояние на психично разстройство, има и една напълно резонна, друга възможност, а именно:

 

ВЛЮБЕНИЯТ ЧОВЕК ДА Е ВСЪЩНОСТ ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК.

 

Да е този, който е истинно възприемащ света, околната обстановка, ближните, Природата и „Всичко останало“.

 

Случайно ли е това, че повечето психотропни вещества, приемани от хората, предизвикват в мозъчната им медиация и биохимия промени, подобни на промените, предизвикани от едно „обикновено“ влюбване?

 

Не е случайно…

 

Защо сме приели за норма, за нормално, че повечето хора трябва и е редно да виждат света като едно лошо място: несправедливо, зле съставено, хаотично, пораждащо страх, жестоко и ужасяващо лошо създадено?

 

На този въпрос не  може да отговори и най-висшата и точна наука, създадена досега от  човека. Не може да отговори и най-висшата хуманитарна наука, отново създадена от човека. Не може да отговори и самият човек.

 

Вие сте Любов.

 

Вие сте Влюбване.

 

Ние сме Любов…

 

Аз съм Любов…

 

Ти си Любов!




 

Влюбеният човек не е ненормален, нито е психично болен. Единственото, което му куца, е, че състоянието на влюбване отминава, мозъчната медиация се променя, връща се към уж нормалния си вид и състояние -  и светът отново става сив, тъп, скучен и лош. И тогава идват на помощ заместителите – алкохол, тютюн, захар, промискуитет, незаконни наркотици от всякакъв род. Но те са само заместители, които те правят роб. Не е случайно, че най-търсените, най-употребяваните, най-купуваните храни, питиета, лекарства и вещества са именно тези, които се опитват да имитират и наподобяват действието на едно „обикновено“ влюбване. Нещата, които се опитват да имитират Любовта, са най-търсени и най-желани!

 

Но имитацията не е ОРИГИНАЛЪТ… За жалост.

 

Любовта освобождава. Заместителите ѝ – заробват.

 

Общество, което не толерира, не търпи Любовта -  е общество от роби. Общество, което е убедило своите членове, че Любовта е една обикновена лудост, която не си струва.

 

Виж, заместителите – те са ценни! Те са важни! Те са достойни за уважение… И за употреба!!!!

 

Потребители, потребявайте заместители!

 

Защото, Любовта не може да се потребява. Няма как. Тя е нещо ОТВЪД ПОТРЕБЛЕНИЕТО.

 

А когато нещо не може да се потребява, не може да се купи, произведе или продаде – то не си струва. Разбира се, не си струва, когато става дума за едно потребителско общество. Каквото е нашето…

 

Има една прекрасна мисъл на Айнщайн на английски, за съжаление – непреводима игра на думи на български.

 

TO FALL IN LOVE – ВЛЮБВАМ СЕ

 

Буквално: ПАДАМ В ЛЮБОВ.

 

И мисълта:

 

Gravitation is not responsible for people falling in love.

 

Albert Einstein

 

Гравитацията не е отговорна за това, че хората се влюбват (падат в любов).

 

 

Интересно е, езикът винаги има някаква много точна мъдрост, винаги съдържа в себе си – открито или кодирано – едно изначално Знание и Познание. Щом езиково състоянието „влюбване“ е „падане в любов“, значи има нещо! Но то може да не е нещо лошо, всъщност! Падане имаме не само при действаща гравитация. Падане има и при безтегловност. Реално, нали всичко е относително? Щом е така, то падането не винаги и навсякъде е падане. То е издигане, спрямо нещо друго…

 

И, да се  върнем на свещения БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. На български думата „влюбвам се“ си е една дума, не е израз, и не съдържа в себе си, дори и намек, за ПАДАНЕ.

 

В-ЛЮБВАНЕ.

 

Т.Е. – ВЪВ Любов.  Влизане в Любов. Или – състояние, в което пребиваваш ВЪВ Любовта.

 

 

И няма как да не завърша с ГЛАВА 13 от ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЕЛ ДО КОРИНТЯНИ, Света БИБЛИЯ:

 

1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.              


2. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.        


3. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,   


5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,


6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,                


7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.  


8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.        


9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;      


10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.              


11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.      


12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.       


13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

 

 

Струва си да се  прочете цялото ПОСЛАНИЕ  !

 

А цитатът е копиран от: БИБЛИЯ.БГ

 

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа


публикувано на: 18 септември 2015 г.














...