Yoga_Online

АУРАТА НА ЛЮБОВТА: КОГАТО ОБИЧАМЕ СМЕ ДОБРИ, ДОБРОНАМЕРЕНИ, ПОЛОЖИТЕЛНИ И КРЕАТИВНИ






Или за принципите на обратната  връзка. Когато се намръщиш, и особено ако задържиш намръщването няколко минути

– неминуемо това се отразява на настроението ти, на състоянието на ума и психиката. Всеки може да пробва – когато е в добро настроение, дори да е в приповдигнато състояние на силна еуфория – ако си наложи да се намръщи, и задържи намръщването – приповдигнатостта и доброто настроение се изпаряват. Човек започва да се чувства изведнъж потиснат, започват да се обаждат различни телесни или психически болки и болчици, изобщо – така да се каже:

 

НАСТЪПВА СРИВ В СИСТЕМАТА.

 

Обичам да наричам лично за себе си този срив:

 

ПРОБИВ В „АУРАТА НА ЛЮБОВТА“.

 

АУРАТА НА ЛЮБОВТА  е това явление, това „фино тяло“, което ни пази от проникването на зловредни и разрушителни мисли, конструкти, идеи, енергии, влияния, излъчвания – не е нужно да продължавам.

 

Когато обичаш, т.е.  когато тази АУРА НА ЛЮБОВТА е цялостна и силна – ти си щастлив.

 

Когато обичаш – ТИ СИ ЗДРАВ.



AURA LOVE

 

И отново се връщаме на обратната връзка. На FEED BACK явлението.

 

Всяко нещо в проявения свят е свързано с всяко друго. Както в един организъм и най-малката клетчица е свързана с всички други клетки, органи и системи, така и във Вселената. Състоянието на най-малката клетчица зависи от състоянието на цялата система. И състоянието на цялото система зависи от състоянието на най-малката клетчица.

 

Какво значи да си положителен? Това съвсем не е да наричаш бялото черно. Да си положителен, най-общо, значи ДА НЕ ОТРИЧАШ ОЧЕВИДНОТО, да не отричаш и неочевидното. Изобщо – да не отричаш. Защото, Вселената е по-голяма от съзнанието ти, и ти не можеш да я обхванеш цялата. Ако успееш – то ТИ ставаш Вселената – и тогава обхващането отпада, нуждата от него изчезва… Ти си Абсолютът, както биха казали древните ведически  писания.

 

Всеки Аз, всяко Ти – е Абсолют.  А играта на Абсолюта е тази – да се крие от всеки Аз – под различни була и привидности, и да накара всеки Аз да се осъзнае и преживее като Абсолют, като Вселена. Но дотогава – Аз-ът най-често възприема себе си като нещо отделно, като нещо, което не може да влияе на Цялото. Като нещо малко и незначително…

 

Цялото и Клетчицата са в постоянна връзка. Ако Цялото подаде на клетчицата лоша мисъл, клетката се заразява с нея – и, ако не успее да я претвори в добра, тази мисъл започва да руши клетката. Но същото може да стане и по обратния път – голямото в малкото, малкото в голямото, единството в множествеността и множествеността в единството.

 

Да си положителен – това не значи да обръщаш гръб или да си сляп за страданието или нещастието на ближния (а и на далечния) – а значи да осъзнаваш този ближен като част от себе си, и да имаш идея, че той може да бъде подпомогнат да излезе от своето страдание. Да си положителен – не значи да страдаш заедно със страдащия.

 

Защо един лекар може да излекува страдащ от болест друг човек? На първо място – защото лекарят, образно казано, има положителни нагласа и възприятие към това страдание – т.е. той има идея, знание, визия – че това страдание може да бъде трансформирано в щастие. Че това страдание не е вечно и постоянно. И, накрая, че той може да помогне на този страдащ човек  да трансформира своето страдание в свое благополучие… Страдащият човек,  потопен в страданието си, най-често се идентифицира с него – затова има нужда от външна помощ, за да се избави. Фактически човек винаги се лекува сам – но понякога има  нужда от външна помощ.

 

Защо повечето от нас мислят, че медиите  внушават на хората основно лоши мисли? Лично аз възприемам съвременните медии и средствата  за масова информация като „нервната система на Земята“.  На човечеството, всъщност. Земята е доста по-обхватна система. И така, медиите, бидейки нервната система, най-често изпращат на хората (клетките) основно лоши мисли, основно ужасяващи и тежки новини. И хората-клетки нямат алтернатива, няма как да погледнат положително на злините, за които им разказват нервните влакна. Защото, едно е да имаш усещане, че можеш да помогнеш на човека, който е непосредствено близо до теб, да излезе от своето страдание, а съвсем друго е просто да ти подават информация, че далечни твои ближни страдат – ти, разбира се, не можеш да направиш нищо пряко за тях. И у теб остава една зловредна мисъл. Тази мисъл ти не можеш да я трансформираш в добра –и тя започва да те яде  вътрешно… И така, хората-клетки, колкото повече информация натрупват, информация за страдания, за ужаси и злини – толкова по-безпомощни, опустошени и разбити стават. Толкова по-болни. Толкова по-озлобени… И, да завършим с принципа на обратната връзка – хората получават сигнали, под формата на лоши мисли, предадени им от нервната система на човечеството. Бидейки в невъзможност да реагират и да променят тези  мисли, хората, на свой ред, също излъчват такива мисли в ОБЩОТО МИСЛОВНО ПОЛЕ. И то се насища със зло. Получава се един порочен кръг.

 

Човек по природа е добър.  Озлобяването е също вид болест. Която води след себе си още и още болести. Подобното поражда подобно. Радостта ражда радост, обичта – обич, болестта – болест.

 

Обичащият човек не допуска злоба в себе си. Той „заразява“ ближните единствено с обич.

 

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа

 

публикувано на: 7 октомври 2015 г.








...