Yoga_Online

ВЕЩЕСТВОТО НА ЕМОЦИЯТА






То не е вещество, което можем да видим, пипнем, помиришем, вкусим или усетим.

Макар че, понякога действително можем да уловим аромата или вкуса му.

 

А защо не и да го видим? Нищо че това вещество не е изолирано и доказано от науката, засега.

 

Всеки е чувал или сам е изказвал израза: „Причерня ми пред очите!“

 

Това е пример за „виждане“ на веществото на емоцията.

 

Ние, хората, сме генератори на емоции.

 

Емоциите излъчват бързо своите специфични вещества. И тези „вещества“ бързо насищат околната среда.

 

Може всички да не сме виртуозни „четци“ на чужди мисли, но със сигурност всеки един от нас е отличен „четец“ на емоции. На емоциите на другите. Дори тези други нищо да не казват, дори да са с каменни лица – лесно можем да усетим веществото на тяхната емоция.

 

Всеки е бил свидетел на следните случки от ежедневието. Седиш си например спокойно в една стая и влиза човек. Този човек е обзет от някаква емоция. Ти моментално усещаш, дали тази емоция е добра или лоша. Ако е добра, самият ти ще се приповдигнеш, настроението ти ще се повиши и подобри, дори можеш да усетиш допълнителни сили и енергии в себе си, които не си усещал, преди влизането на този човек в стаята. Ако, обаче, влезлият човек е обзет от лоша емоция – ти можеш да усетиш това моментално, понякога дори като удар! И настроението ти моментално да се срине, както и силите ти да изчезнат яко дим! И всичко това – става за секунди и дори части от секундата ! Преди човекът да обели и дума…

 

Веществото на емоцията действа бързо.

 

Дефиниции на „емоция“ има доволно много – няма единно мнение и становище какво точно значи това. А и в настоящата публикация няма да се занимаваме с научните дисциплини и течения, разглеждащи и изследващи емоциите.

 

Доста изследователи твърдят, че емоцията повлиява нашето поведение, най-общо казано. Всъщност, ако е твърде силна, тя повлиява и поведението на околните, бих добавила аз.

 

Прякото значение на самата дума  „емоция“ е – „нещо, което предизвиква движение“.

 

В Йога мислите биват представяни като вълни, които се генерират постоянно във веществото  на ума. Да успокоиш ума, означава да спреш мислите. Образно – да изгладиш повърхността на езерото на ума – да изчезне и най-малката вълничка, за да може Слънцето да се отрази с точност на повърхността на езерото. Ако вълните са много – Слънцето става напълно невидимо, то не може да се отрази в езерната повърхност. Слънцето – като алегория за Бог, или Абсолюта.

 

Емоциите са нещо като силни, не конкретизирани мисли. Мисли, които предизвикват поява на радост, гняв, ярост, спокойствие, и т.н. Мисли, които са без конкретно съдържание. Мисли, които не могат да се изкажат с думи от човешките езици. Мисли, които се изказват с чувства, с усещания, и, разбира се, с  конкретно поведение. Именно, защото една емоция не носи езиков смисъл – е и трудно да се обясни точно „що е емоция“.  Ние, хората, можем да разберем най-вече нещата, които могат да се обяснят на някакъв понятен нам език – речеви, математически, музикален  и т.н. Но езикът на поведението – той нито е масово  изучаван, нито е повсеместно познат. Въпреки това, този хипотетичен език съществува – и емоциите пренасят именно на този „език“ информацията, която носят, и въздействат точно чрез този език.

 

Този език явно е някакъв вид химически език. Нашите рецептори улавят „веществото“, което предизвиква дадена емоция – и трансформират това вещество в превод, който гласи: радост, или мъка, или гняв, или яд, или любов, или омраза, и т.н. Като това вещество не е задължително да е вид химичен елемент, или химично съединение, познато на науката.

 

Знаем за феромоните – веществата, които нямат конкретен мирис и са неразпознаваеми от нашите сетива, но които биват разбирани от някои наши рецептори, когато те се срещнат с тях, и които ни карат да приемаме определен вид поведение, често без да осъзнаваме „защо“.

 

На този  принцип действа и „веществото на емоцията“.

 

Какъв е начинът, който да ни помогне да бъдем винаги в равновесие, без да се лашкаме от крайна радост в крайна тъга или от крайна приповдигнатост в крайна потиснатост? Има ли такава емоция, да я наречем условно „свръхемоция“, която, веднъж възприета и пусната в обръщение от нашия „ум“, би могла да ни поддържа в балансирано състояние на съзнанието и да ни пази от въздействието на другите „вещества на емоциите“?

 

Това, вероятно, не е състояние БЕЗ емоции – защото, дори да не изпитваш никаква емоция, лесно можеш да бъдеш „залян“ от веществото на нечия чужда емоция. По същия начин, както сепията произвежда своето мастило, с което прави около себе си един огромен, тъмен отрязък от пространството, създавайки слепота у врага, и предпазвайки себе си да бъде видяна.



Ето една СЕПИЯ, която в момента НЕ Е пуснала "мастилото" си:


Sepia


 

В случая става дума за СИЛА НА ЕМОЦИЯТА. Дори да изпитваш радост, ако срещнеш човек, който изпитва тъга, и, ако тази тъга е по-силна от твоята радост - то ти неминуемо ще бъдеш повлиян и „заразен“ с тъга. Това, от своя страна, ще определи по-нататъшното ти поведение, както и мислите, които ще започнат да се пораждат в ума ти. Те няма да са свързани с радост – а ще те тикат все повече и повече към тъгата.

 

Няма да завършвам с нещо конкретно – а просто ще повторя – за да бъдем неуязвими към вариациите на „веществото на емоцията“ – трябва да изградим в себе си тази предполагаема СВРЪХЕМОЦИЯ – която да е по-силна от всички други емоции.

 

Вероятно….

 

 

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

 

Публикувано на: 25 октомври 2015 г.

 

 











...