Yoga_Online

АНГЕЛИТЕ КАЗВАТ, ЧЕ В ПРАВЕНЕТО НА ДОБРИ ДЕЛА СЕ СЪСТОИ НАЙ-ГОЛЯМАТА СВОБОДА




Емануел Сведенборг (29 януари 1688 – 29 март 1772) е шведски учен, философ, откривател, теолог и мистик. Най-известен е със своята книга „Небе и Ад“.

 




 Carl Frederik von Breda (1759–1818)  Сведенборг има изключително голяма и влиятелна кариера като учен и откривател. На 53-годишна възраст, през 1741 година, той навлиза в „духовната фаза“ на живота си и започва да получава визии и духовни преживявания. Това довежда до неговото „духовно пробуждане“ – той получава Божествени откровения, които водят до написването на „Небесната Доктрина“ – книга, целяща да реформира Християнството. Сведенборг започва да посещава свободно Небето и Ада, да се среща и разговаря с различни Ангели, Демони и други Духове. Творчеството и духовните открития на Емануел Сведенборг са вдъхновявали и продължават да вдъхновяват множество велики хора на духа: писатели, учени, лекари, философи, художници, духовни водачи и пр. Сам себе си великият учен, направил впечатляващия преход от човек на науката към човек на духовното, Сведенборг се определя като „Слуга на Бог Иисус Христос“.

 

 

 






ЕМАНУЕЛ СВЕДЕНБОРГ, откъс от книгата „ЛЮБОВТА, ИСТИНАТА, БОЖЕСТВЕНИЯТ СВЯТ И АНГЕЛИТЕ“, съставител Елеазар Хараш :

 

 

 

Речта на Небето се състои в предаване на мисли или мисловно говорене.

 

Любовта е духовно единение.

 

Божествената Истина се влива в Небето от Господа.

 

Животът на всеки е такъв, каквато е Любовта му.

 

Ония, които обичат Господа по-силно, по-дълбоко Го възприемат.

 

Всеки човек е такъв, каквато е неговата воля.

 

Всеки е дотолкова човек, доколкото възприема Истината, доколкото възприема Господа.

 

Човек е роден за Божествен живот.

 

Вътрешният човек е това, което се нарича духовният свят.

 

Вътрешната същност на човека е свързана с Небето.

 

Светлината на Небето е духовна.

 

Божествената Истина е източник, от който ангелите черпят своята разумност, а разумността е тяхното вътрешно зрение..

 

Самата Истина се нарича Светлина.

 

Любовта е топлина от духовно естество.

 

На Небето всички възприемат толкова топлина, колкото е тяхната Любов.

 

Всички Истини излъчват Светлина.

 

Божествената Истина има всичката сила на Небето.

 

Без Истината не можеш да съществуваш на Небето.

 

Ангелите са ангели, благодарение на тяхното възприемане на Божествената Истина.

 

В Божествената Истина е вложена вътрешна сила и то такава сила, че всички неща на Небето са създадени от нея.

 

Любовта на ония, които са в ада, е любов към себе си и света.

 

Никога злото не възприема Истината.

 

Съвършенството намалява постепенно от центъра към периферията.

 

Ангелите казват, че ония които умират, излизат от времето, от света.

 

Най-разумните ангели имат одежди, които горят като пламък. По-простите имат светли и бели одежди.

 

Дрехите на ангелите съответстват на тяхната разумност. Разумността произтича от Истината.

 

Бог присъства във всеки човек съобразно неговата Любов и вяра.

 

Ангелите казват, че да живееш според Истината, значи да видиш Господа.

 

Духовното тяло е което поставя в движение физическото тяло.

 

Зрението на ангелите е свързано със Светлината на Небето.

 

Ангелите могат да знаят целият живот на някого само от няколко негови мисли, защото те виждат в тях изразено основното чувство, което го владее и с което е проникната от всяка подробност на неговия живот. И това е книгата на неговия живот.

 

Когато ангелите разговарят с човека, те се сливат с него и това сливане ги кара да имат еднаква мисъл.

 

Мислите на ангелите не са свързани със земни и материални неща, нито пък се смущават от нуждите на живота - всички неща им се дават даром от Господа.

 

Ангелите получават голяма Мъдрост от Господа, защото са вътрешно отворени за нея.

 

Ангелите изказват с тона на гласа това, което не могат напълно да изразят с думи.

 

Което се приложи в живота - остава да пребивава отвътре.

 

Ангелите от най-вътрешното Небе виждат Божественото във всяко нещо и пред очите им се разкриват най-чудни неща за устройството на всичко.

 

Всички, които са в ада, имат силно развити лични чувства.

 

За ония, които живеят в злото, няма мир.

 

Ония, които постъпват добре и говорят добре, са ръководени от Господа.

 

Никой не трябва да приписва някакво добро на себе си.

 

Лошият живот в духовен смисъл е смърт.

 

Това, което идва в ума на човека и не е свързано със сърцето му, не е негово.

 

Всяко зло ще се върне обратно в ада.

 

Словото е посредник за връзка с Небето и с Господа.

 

Ангелите разбират в духовен смисъл Словото, понеже мисълта им е духовна, а мисълта на човека е природна.

 

В Словото има Божествена Светлина и там Господ присъства.

 

Човек е разумен благодарение прилива на Светлината от Небето.

 

Адът се населява от зли гении.

 

Дяволът беше един ангел на Светлината и понеже се разбунтува беше хвърлен в ада и това беше началото на ада.

 

Когато човек възлюби светските неща, умът му потъва в мрак.

 

Вътрешно човек е така устроен, за да може да възприема всички неща от Небето, а външно да възприема всички неща от света.

 

Когато човек мисли духовно, той възприема неща неизповедими и става мъдър като ангел.

 

Вътрешната същина в човека, която наричаме душа, по своята същност е един ангел.

 

Ония, които имат Небето в себе си, влизат в Небето след смъртта.

 

Да имаш Небето в себе си значи да признаваш Божественото и да се ръководиш от него.

 

Когато човек е готов да служи на Божественото, той е ръководен от Господа.

 

Моралният живот, който се води заради Божественото, е духовен живот.

 

Човек, на когото животът е духовен, има Божественото - Небето - в себе си.

 

Децата притежават в зародишно състояние ангелски качества.

 

Детското състояние е възприемчиво за Истината и за вярата.

 

Състоянието на децата в другия свят е много по-добро от онова на децата в света.

 

В другия свят децата могат да ходят без да се упражняват, могат да говорят веднага - за тях се грижат ангели от женски пол, които в своя земен живот много са обичали малките деца и Господа.

 

Невинността на децата не е истинска невинност, защото тя е лишена от Мъдрост. Истинската невинност е Мъдрост.

 

Колкото по-мъдър е човек, толкова повече той иска да бъде ръководен от Господа.

 

Истината и Доброто са от Господа и Той е в тях.

 

Ония деца, които умират през детството си – техните мисли и чувства не са свързани със земята, освен това, те не знаят, че са родени на земята, те знаят само за духовното си раждане, докато възрастният след смъртта си съхранява в паметта си мислите и чувствата, които е имал на земята, ако не са изчистени.

 

Божествената разумност е вътрешната разумност, която произлиза от Любовта към Истината.

 

Ония, които имат Любов към Истината, излъчват Светлина.

 

Всички, които са обичали Истината и Доброто - заради тях самите са приети на Небето.

Всички ония, които са станали разумни и мъдри в света, са приети на Небето и стават ангели, понеже това което човек придобие в света, това му остава и той го занася със себе си след смъртта.

 

Мъдрите на Небето греят с голяма светлина.

 

Човек е такъв, каквато е неговата воля и разбиране.

 

Онзи, който обича Господа, Господ му дава силата да обича.

 

За да може вътрешното зрение да се отвори - единственият начин е човек да насочи погледа си към Божественото.

 

Човек е дух и духът е, който мисли в тялото.

 

Всички хора в другия свят със светско знание са изпразнени и затъпели, защото в духовния свят не е необходимо светско знание.

 

Доброто на Небето блести като злато.

 

Словото по своята същина е духовно.

 

Човек е такъв, каквито са неговите мисли и чувства.

 

Външността на човека не е от значение, а важно е какъв е той отвътре.

 

Любовта към себе си и света е източникът на всички злини.

 

Има хора, които на земята са се отрекли от света и са станали отшелници, но в другия свят са меланхолични - те мислели, че отричането от света е волята на Небето и там бяха меланхолични и негодуваха – те презираха другите, че не са като тях.

 

Такива отшелници и в другия свят не са приети от ангелите и биват отделени на пусти места подобно както и на земята.

 

Мисълта е вътрешно зрение.

 

Човек за да се подготви за Небето, трябва да мине през мъките на света.

 

Колкото повече човек обича себе си и света, толкова повече се отчуждава от Небето и Божественото.

 

Златото е само средство за да се постигнат някои полезни неща за себе си и за другите.

 

Един човек, който живее в безделие - мисли зло и мързелът го погубва.

 

Тялото на всички духове и ангели е външна форма на тяхната Любов, която е израз на техния ум.

 

Характерът на духовете се познава по техните лица, по техните жестове и по тяхната реч.

 

Човек си остава такъв, каквото е неговото владеещо чувство.

 

Под богати в духовен смисъл се разбират ония, които имат преизобилно знание за Доброто и Истината.

 

Под бедни в духовен смисъл се разбират ония, които нямат знание за Доброто и Истината.

 

Женитбата на Небето е духовно съчетание.

 

Духовната същина се състои от две части - мисъл и чувство. Когато те действат в единство - те съставляват една душа.

 

На Небето чрез съпругът се изявява мисълта, а чрез чувството - съпругата.

 

Брачната любов води своето начало от съчетанието на мисълта с чувството, това на Небето представлява женитбата.

 

Нищо не може да бъде възприето от Господа, ако човек не живее в Истината.

 

Мисълта формира това, което чувството желае.

 

Мислите и чувствата съставляват духовния човек.

 

Единството е най-съвършено между души, които се състоят от чиста Истина.

 

Лъжата и злото се привличат и се превръщат в ад.

 

Любовта не може да съществува между двама, които са духовно различни.

 

Където има властване, душите не се съчетават, а разделят.

 

Децата на небесната женитба са Доброто и Истината.

 

Всяко общуване на Небето се състои от подобни души.

 

Навсякъде на Небето ония, които са еднакви, се събират, а които са различни, се разпръскват.

 

Ония, които се обичат, се съчетават от Господа, а не сами по себе си.

 

Всички женитби на Небето се извършват само от Господа, там също има празненство.

 

Всяка свобода произтича от Любовта.

 

Всеки на Небето работи това, което му подхожда, така както се случва и в света, но тук на Небето с много по-голяма вътрешна радост, защото тук е духовен живот и следователно човек е много по-възприемчив за небесната радост.

 

Небесната радост е вътрешна и духовна, а не външна и сетивна.

 

Небесната радост е тиха и възвишена, тя засяга най-вътрешната същина на човека, която е свързана с неговата душа и дух.

 

Всяка радост произлиза от Любовта, следва, че каквато е Любовта, такава е и радостта на човека.

 

Небето не представлява нищо друго освен радост и благословение.

 

Един дух от ада само да си подаде главата или пръстта навън от него - започва да се терзае и измъчва в същия момент.

 

Любовта към себе си и света действа разрушително - когато такива духове с любов към света и себе си са ме приближавали, моята радост изчезваше. Такива духове са разрушителни и на Небето.

 

Такива духове чувстват отчаяние, когато срещнат човек с небесна радост.

 

Онова блаженство, което е скрито дълбоко в душите на тия, които са живели за Господа - горе те го изживяват с голяма радост и с цялата си сила, защото това е радостта на Духа.

 

Леността затъпява способностите - без живот на възвишеност не може да има щастие.

 

Ангелите казват, че в правенето на добри дела се състои най-голямата свобода.

 

Всяка мисъл, чувство и постъпка на ангелите са изпълнени с небесна радост.

 

Аурата на ангелите - цялата е пропита с Любов и когато някой добър дух влезе в тяхната аура, той изпитва голяма радост и блаженство.

 

Всяка фибра на ангелите е наситена с най-голяма радост и изглежда, че е направена само от радост и веселие.

 

Ангелското тяло е изтъкано от радост и блаженство.

 

Човек се обновява посредством Истината.

 

Щом човек говори Истината има Небето в себе си.

 

Всеки човек е дух по своята вътрешна същина.

 

Всеки знае, че тялото не мисли, но душата мисли.

 

Целият разумен живот, който се проявява чрез тялото, принадлежи на Духа.

 

Това, което живее в човека, е неговият дух.

 

Ухото, окото - Духът обитава в тях и се проявява в тях. Духът вижда, чува, чувства.

 

Онова, което не е способно да стане едно с Божественото, изчезва.

 

Във всеки човек или ангел има едно свещено място, през което Божественото влиза и подрежда вътрешния живот, съобразно развитието на човека или ангела. Това е вратата, през която Господ влиза, тя е най-съвършеното място.

 

Добрите хора общуват с ангелите, а злите - с обитателите на ада, а след смъртта всеки отива при ония, с които е общувал.

 

Човек не умира, а само се отделя от физическото тяло.

 

Мисълта се просветлява от вярата.

 

Когато тялото не е вече в състояние да изпълнява функциите си във физическия свят, съгласно мислите и чувствата на духа, тогава човек умира.

 

Човек е жив не поради тялото, а поради Духа, тъй като Духът в човека мисли - очевидно е от тук, че човек като умира преминава от един свят в друг.

 

Най-вътрешната връзка на духа с човека става чрез дишането и сърцето.

 

Мисленето при човека е свързано с дишането.

 

Мисълта и волята принадлежат на духа на човека, а не на тялото му.

 

Да придобиеш Мъдрост значи да придобиеш Божественото - Небето.

 

Човек след смъртта е толкова красив, колкото повече е обичал Божествената Истина и е живял според нея.

 

Колкото човек живее един по-вътрешен живот, толкова по-съвършен е, а колкото по-съвършен е, толкова е по-красив.

 

Умрелият също копнее, желае, мечтае, мисли, размишлява, чувствува, обича и действува както преди - смъртта, то е също както да преминеш от едно място в друго - и той отнася всичко онова, което е притежавал със себе си.

 

По гласа на един, който говори, се схващат най-малките неща в неговите мисли и чувства. По тона нещата са свързани с чувствата, а по думите - с мисълта.

 

Човек, когато напуска света, си запазва цялата памет.

 

Да мислим духовно, значи да мислим разумно.

 

Колкото повече умът е откъснат от света, толкова повече той се издига в духовните и небесни неща.

 

Има хора, които трупат знание, но не развиват разумност.

 

Разумността се развива като се живее според Истината.

 

 

Ония, които имат Любов към Господа и ближния си, имат в себе си ангелска Разумност и Мъдрост и това е скрито в тяхната най-вътрешна същина.

 

Никой не бива изпълнен със знание, ако няма Любов към Доброто и Истината.

 

Една постъпка черпи своя живот от нашите мисли и желания. Постъпките са проявени желания и мисли.

 

Мисълта има сила дотолкова, доколкото произтича от желанието.

 

Наука, която е изпразнена от духовен живот, е духовна смърт.

 

Човек, чиято Любов е духовна и Божествена, отива на Небето. А онзи, чиято любов е физическа и светска, отива в ада.

 

Вярата не ползва човека, ако човек не е свързан с Божествената Любов.

 

След смъртта всеки отива там. където отговаря на неговата главна Любов. Когато пристигне там, той се чувства като у дома си.

 

Ония, които не се съчетават с неговата главна Любов, след смъртта се отстраняват от него.

 

Всеки след смъртта остава с онова, което най-много обича.

 

Човек след смъртта е такъв, каквато е неговата Любов, неговият стремеж.

 

Вярата, това е Любов към Истината.

 

Ония, които живеят в светската любов, не виждат Господа.

 

Ония, които живеят в светската любов, стават груби, тъмни, черни, деформирани. Ония, които живеят в Божествената Любов, изглеждат свежи, светли, красиви.

 

Ония, които живеят в Божествената Любов, стават разумни и мъдри, а ония, които живеят в светската любов, стават глупави и безумни.

 

Вътрешната същност на ония, които живеят в Божествената Любов, изглежда като Светлина - бликаща като пламък.

 

Вътрешната същина на човека се изявява видимо в духовния свят, когато Господ пожелае Светската любов помрачава вътрешното зрение.

 

Когато един зъл дух попадне на Небето, той започва да се задушава, а ония, които живеят в Божествената Любов, дишат леко и живеят съвършено.

 

Божествената и духовната Любов правят Небето на човека.

 

Всички неща на ада са включени в светската и плътската любов.

 

Много хора, които са живели само с вяра, но с лош живот, са отишли в ада.

 

Това, което човек най-силно обича, му дава най-голяма радост.

 

Онзи, който живее в Истината, е ясновидец.

 

Ангелите във всяко нещо виждат Божественото, което веднага се влива в тях и ги преизпълва.

 

Истинското благословение се състои във вътрешната Святост.

 

Всички радости на Небето се втичат в тази Любов.

 

Злите духове се отличават по това, че те жадно се вълнуват когато се говори за външни неща и дават малко ухо за вътрешните

 

Външните неща прикриват вътрешните.

 

Да признаваш Божественото и да живееш порочно е все едно да не го признаваш.

 

На Небето знанията не се запаметяват, но се живеят.

 

Господ е предвидил всеки да обича онова, за което е надарен.

 

Не е знанието, което прави ангела ангел, а приложението, т.е. въплотяването на знанието.

 

Целият човек не е нищо друго, освен Любовта, която проявява.

 

Божественото, това е Истината, която учи човека как да живее, за да бъде спасен.

 

Животът не произтича от вярата, а от връзката на вярата с Любовта.

 

Вярата не може да съществува без своето начало - Любовта.

 

Желанието е самата същина на духовния живот на човека.

 

Прощаване на греховете пред смъртта няма.

 

Духовният човек е вътрешно отворен за Божественото и той бива ръководен от Господа - при все, че той не го съзнава.

 

Щом човек не е духовен, той не е и морален.

 

Мисълта, ако се насочи към Небето, тя става Божествена.

 

Човек, който вътрешно обича. Небето се насочва към него.

 

Живот, който води към Небето, не е оттегляне от света, но работа в света.

 

Духовният живот води към Небето.

 

Волята е духовното в човека.

 

Духовният човек е във връзка с ангелите.

 

Че светските хора са нечестни се вижда ясно в отвъдния свят, където е отнета всяка външност, а е разкрита неговата вътрешност, в която той живее.

 

На тези, които са действали честно и справедливо, поради зачитане на Божествените закони, като им се отнеме външната форма и останат само със своето вътрешно съдържание, действат разумно, защото те са свързани с ангелите на Небето, които им предават своята Мъдрост.

 

Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли към това.

 

Човек е такъв, каквато е неговата Любов, мисъл и вяра - които дават живот на всички негови външни дела.

 

Делата на човека произхождат от мислите и чувствата, те не са отделени от тях, а от тях образувани.

 

Всяко постижение е дело на вътрешния човек.

 

Бог е, Който премахва злините в човека.

 

Ангелският говор произтича от една по-вътрешна и дълбока мисъл.

 

Аз говоря с ангелите също както и с хората на земята.

 

Говорът на ангелите е духовен. Той е звучащо чувство и говореща мисъл.

 

Ангелите познават какъв е един човек само от тона на гласа му и от изговарянето на думите, което е неговият ум.

 

Езикът на ангелите съответства на чувството, което изтича от тяхната Любов.

 

Говорът на ангелите не действа само на слуха, а засяга и дълбочината на ума у онези, които го слушат.

 

Езикът на ангелите е тяхната дълбока вътрешна мисъл.

 

Ангелското чувство е Любов, а говорът - Мъдрост.

 

Ангелите могат да изразят с една дума и в един миг това, което човек и с хиляди думи не може да изрази.

 

Затова нещата в Небето видяни и чути са неизразими.

 

Когато ангелите говорят с човека, те не употребяват своя език, а неговия и така те двамата имат еднакви мисли.

 

Бог се е погрижил чрез ангелите да управлява човека, понеже той се е отделил от Небето.

 

Адът е съединение на злото с всичко фалшиво.

 

Докато човек има Истината в ума си и Доброто във волята си и ги прилага, той има Небето в себе си.

 

Докато има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има адът в себе си.

 

Веднага след смъртта, душите отиват в тази област, която отговаря на съзнанието им.

 

Там душите еволюират, както и на земята.

 

След смъртта човек се изменя и започва да изразява основния стремеж на неговата си природа.

 

Всеки човек по вътрешната си същина е дух, който се облича във физическо тяло, за да добие опитност и развие заложбите си.

 

Човешкият дух е носител на мислите, чувствата и желанията си - той ги запазва и след смъртта.

 

Висшето в човека е вход на Бога.

 

Във висшите небесни сфери отива след смъртта си този човек, който има възвишена духовна Любов, а онзи, който я няма, отива в нисшите сфери на невидимия свят на обучение.

 

Вътрешният живот на човека се състои от неговите мисли и чувства.

 

Говорът това е форма на звука. Звукът съответства на чувството, а говорът на мисълта.

 

Чувството звучи, а мисълта говори.

 

Чувството дава живот на говора. Чувството е вътрешната сила, която съответства на характера.

 

Истинският глас е топъл и богат с нюанси.

 

Музикалните инструменти отговарят на Божествени и духовни чувства.

 

Небесната песен е звучаща емоция.

 

Звукът е една модификация на чувството.

 

Нищо нечисто не може да влезе във вибрацията на слънчевата енергия.

 

Волята е самата същност на човека.

 

Божествената Любов е раят, а физическата е адът.

 

Всички неща във вселената имат отношение към Истината.

 

На ангелите е неприятно, ако Доброто се припише на тях.

 

Аурата на ангелите е така преизпълнена с Любов, че те въздействат най-дълбоко върху околните.

 

Ангелите могат да бъдат видяни само с очите на Духа.

 

Лицето се счита за показател на душата.

 

Хлябът означава всички видове храна.

 

Словото е Божествената Истина, която е в Господа.

 

Божествената Истина притежава вътрешна сила.

 

Мирът означава единение с Божественото (Небето).

 

Човек ще бъде съден според неговите мисли и чувства, от които произлизат делата му.

 

Мислите и чувствата, които се излъчват от ангелите, представляват брилянтна аура.

 

 

 

Източник: spiralata.net

 

 

Публикува: Соня Петрова – Аеиа

 

 

Публикувано на 08 ноември 2015 г.










...


ЛИНКОС: КОСМИЧЕСКИЯТ ЕЗИК ИЛИ LINGUA COSMICA




ДХАРАНА - КОНЦЕНТРАЦИЯ






ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ





ЗАВИСТТА НА ДРУГИТЕ КЪМ ВАС ИЗГАРЯ ВАШАТА ЛОША КАРМА






САМОЛЕЧЕНИЕ И ЛЕЧЕНИЕ СЪС СИЛАТА НА УМА






ПАБЛО ПИКАСО: 40 ВДЪХНОВЯВАЩИ ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ



...