Yoga_Online

ЗЛОВЕЩИТЕ МАШИНИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА УБЕЖДЕНИЯ - ИЛИ ЗАЩО НЕ СА ВИНОВНИ РЕЛИГИИТЕ





В човешкия свят, който почти никак не прилича на човешки, всъщност няма религия, която да проповядва омраза към човека.

Към човека – какъвто и да е той, каквито и системи от убеждения да има, какъвто и начин на живот да води.

 

НЯМА СВЕЩЕНИ ПИСАНИЯ, КОИТО ДА ПРОПОВЯДВАТ ОМРАЗА КЪМ ЧОВЕКА.

 

НЯМА СВЕЩЕНИ ПИСАНИЯ, КОИТО ДА ПОДТИКВАТ КЪМ УНИЩОЖАВАНЕ НА ЧОВЕКА.

 

Тук няма да правя разбор, анализ и синтез „що е религия“ - повечето знаем.

 

Знаем също, че всяко духовно учение, което се е превърнало в религия, се базира на определени знания и постулати, пуснати Свише. Тези знания са ЗАПИСАНИ. Писменото слово е този вид слово, който служи за две неща: 1) да дава наготово тези знания на съвременните човеци, 2) както и да ги дава на тези, които живеят в друго време.

 

Писменото слово е МОСТ МЕЖДУ ВРЕМЕНАТА И ПРОСТРАНСТВАТА. То гарантира, че Знанието винаги ще бъде на разположение на човека. Независимо кога той е станал част от Човечеството. Човечеството е Един Човек. Този Човек разполага с всички знания, постигнати досега от същия този Човек. Човечеството, този Човек – не е ограничено в дадено пространство-време – Този Човек е Безвремеви и Бепространствен. Той е ВИНАГИ-И-НАВСЯКЪДЕ. Не са бабини деветини или пожелателни фантастики твърденията, че

 

ЗА ЧОВЕШКИЯ ДУХ НЯМА ГРАНИЦИ.

 

Нито пространството, нито времето са ограничаващи. Защото го има ПИСМЕНОТО СЛОВО.

 

ПИСМЕНОТО СЛОВО е този велик и Божествен Код, който помага на безпросветния човек да стане просветен. Да се просветли. ПРОСВЕТЛЕНИЕТО не е фантастичното събитие, което ще те направи велик владетел на Света. ПРОСВЕТЛЕНИЕТО е, когато Ти самият допуснеш Светлината в себе си. ПИСМЕНОТО СЛОВО е тази Светлина, а СВЕЩЕНИТЕ СЛОВА са извечната Божествена Светлина, която е била, е и ще бъде. Тази Божествена Светлина не може, а и не иска да насилва никого да я допуска в себе си – Волята, т.е. Желанието, придружено от Действие – е в Човека. Той, роден безпросветен, има Волята да се просветли. Има и всички дадености за целта.

 

Единственото, което е нужно, е този, роден безпросветен, човек, да пожелае да се просвети. Никоя сила във Вселената не може да го спре, ако той пожелае това. Сега е модерно Бог да бъде наричан Вселената, затова ще пиша за малко за Нея в този абзац. Вселената е предоставила на родения безпросветен човек Божествения Код. За да се просветли – достатъчно му е да познае Божествения Код – т.е. да прочете / чуе Свещените Писания. Вселената му ги е дала.

 

Преди време на безпросветния човек му е било почти невъзможно да възприеме ОТ РАЗ, че

 

БОГ Е В НЕГО.

 

Че Бог не е някаква отделна Сила, или Личност, която стои „някъде там горе“, и наблюдава и управлява всичко. Дуализмът е изключително силен и разпространен. Дуализмът кара човек да се усеща и възприема като нещо "отделно от Бога". Но по-силна от него дуализма е Светлината.

 

СВЕТЛИНАТА Е ЕДНА.

 

Тя има много спектри, но всички те са Светлина.

 

Дуализъм, най-общо казано, е разделянено на Вселената на субект и обект, на наблюдател и наблюдавано. Отвъд дуализма – наблюдателят и наблюдаваното са едно, едно неделимо „не-нещо“. Дори думата „не-нещо“ е неправилна –но езикът, словото, то също е дуалистично творение – и съответно не може да обясни качествено „що е ЕДНО“. Защото, когато всичко е Едно – такова нещо „нещо“- няма. „Нещо“-то е „нещо“, защото съществуват други неща – и то се отнася към тях, и съществува, само защото ги има и тях. Когато човек получи НЕДУАЛИСТИЧНО ОСЪЗНАВАНЕ – той не се чувства отделен от Вселената, от Бог, от другите - той преживява пряко ЕДНОТО, ЕДИННОСТТА.

 

Ето какво казва ЛАНКАВАТАРА СУТРА за дуализма (двойнствеността) и недуализма (единствеността):

 

„От друга страна,  Махамати, какво означава „двойнственост“? Това значи, че светлина и сянка, късо и дълго, черно и бяло са относителни понятия, а не независими едно от друго, каквито са нирвана (абсолютното) и самсара (относителното), всички неща са не-две. Няма нирвана, освен там, където има самсара и няма самсара, където няма нирвана, защото състоянието на съществуване няма взаимно изключващ се характер. Затова се казва, че всички неща са недвойнствени.“ (Suzuki, The Lankavatara Sutra, p. 67 – 68)

 

Кен Уилбър е открил и обяснил спектрите на съзнанието много разбираемо – великият Уилбър представя и човешкото съзнание като спектър. (вж. знаковата книга на Кен Уилбър „Спектър на съзнанието.) Там той прави великолепен и достъпен за всеки ум разбор на съществуващите религии и учения, както и на различните течения в психологията в съвремието ни. Когато човек вникне в спектралността“ на нещата, ще разбере, че всеки метод, всеки Път, всеки вид религиозни писания, всеки вид психология са правилни – и не отричат другите подобни. Просто едните се отнасят за един диапазон от Спектъра, а другите – за друг. Религиите, сами по себе си – най-често представляват ръководства, които водят следващия ги човек до най-висшата част от Спектъра (като същевременно дават и насоки за справяне с всички други части от спектъра на Съзнанието). Това за религиите е моя постановка, не го цитирам от Уилбър. Тук няма да правя разбор и на Уилбъровия СПЕКТЪР, само съвсем схематично ще обясня с един пример, за да бъде разбрана тази спектралност и да стане ясно, защо и западните, и източните методи на психологията са еднакво валидни и стойностни. Съзнанието на човека Е СПЕКТЪР, който има няколко нива: Его-ниво, Етно-ниво,  Ниво на Разума. На его-нивото човек се справя с ежедневия си живот в материалния свят. Ако той има  някакви проблеми със своето его – животът му в света на материалното, няма да бъде качествен и щастлив. Този човек вероятно ще потърси помощ от „западен психолог“ – който да му помогне да си излекува егото, и съответно – да придобие по-качествен и стойностен за самия него си живот. Ако такъв човек бъде изпратен, например да практикува Йога или Дао – той, вероятно, няма да подобри с това състоянието на своето его, ще продължава да не е щастлив и удовлетворен - и накрая ще обяви, че „йога е шарлатанство, което не върши никаква работа“. А всъщност просто се е опитвал да въздейства на една част от спектъра на своето съзнание, с методи, предназначени за развиване на съвсем друга част от този спектър. По същия начин – ако човек има проблеми с ЕТНО-НИВОТО на съзнанието си – то тогава той не е добре поставен в своето общество, в социума. И в такива случаи също помагат различните течения на западната психология и религия. Но, ако човек има духовни нужди, ако той се чувства неудовлетворен в света, в който живее, независимо че е добре и в материално, и в социално отношение – то вероятно този човек има нужда от развиване или лечение на Нивото на Разума – тогава Йога би му помогнала. Разбира се, Йога НЕ Е религия, тя е нещо като Единна Система от правила, изпълнението на които води човек до просветление (но не ползва понятието "БОГ" и не определя КОЙ и КАКЪВ е този бог - затова Йога може да се ползва успешно от хора от всякакви религии).


А в този ред на мисли - повечето религии са цялостни "ръководства за развитие на човека" - тръгва се от его-нивото, преминава се през етно- (или социо-) нивото и се стига до Нивото на Разума (или Просветлението, Освобождението)

 

Познанието и начинът за познаване на Вселената са два вида: символен и пряк. Символният използва символи или знаци, обозначаващи нещата, за да може познаващият да ги разбере. Думите или СЛОВОТО – също е вид символно познание и познаване. ДУМАТА НЕ Е НЕЩОТО. Думата служи за да доведе до съзнанието знанието  за даденото нещо – но те НЕ Е нещото. Картата не е територията (Алфред Коржибски). Писменото слово също е вид символно познаване – то е КОД, който НЕ Е САМИЯТ БОГ, не е самата Вселена – но може да накара Съзнанието да ПРЕЖИВЕЕ БОГ, ДА ПРЕЖИВЕЕ ВСЕЛЕНАТА. Свещените слова на религиите имат точно тази цел – никаква друга. Свещените писания, бидейки своеобразни „кодове на Знанието“, са тези агенти, които могат да предизвикат в непросветленото съзнание да навлезе ПРОСВЕТЛЕНИЕТО. Свещените Писания, макар и само символи, обозначаващи Реалността, могат да предизвикат процес, в който нашето съзнание ще се преживее самото себе си като Реалността. И ще разбере, че Висшият Разум и самото То – са едно и също нещо. Това е просветлението. Това е и просвещаването. Просветата…

 

„Разумът, макар и изначално чист по същността си, е придружен от невежество. Омърсен от невежеството, се заражда оскверненото състояние или ниво на Разума. Но, макар и осквернен, Разумът по същността си е вечен и неизменен. Само просветлените могат да разберат това.

Същинската природа на Разума неизменно остава отвъд мислите. Затова тя се определя като „неизменна“. Когато единственият Свят на Реалността трябва тепърва да бъде осъзнаван, Разумът изглежда променяем и не в пълно единство.  Внезапно се появява една мисъл: това се нарича невежество.“ (това са дума на Асварагоша от сутрата „Събуждане на вярата“).

 

А ето какво пише в Ланкаватара Сутра за езика, за словото:

 

„Езикът, Махамати, не е окончателната истина. Това, което може да се опише от езика, не е окончателната истина. Защо? Посредством речта можем да се докоснем до истината, но думите сами по себе си не са истината. Тя е самоосъществяване, което мъдрият преживява вътрешно, чрез своето недуалистично прозрение и не принадлежи към царството на думите, дуалистичността или интелекта… Светът не е нищо друго, освен Разум… Всичко е Разум.“

 

Лошото е, че повечето безпросветни човеци са априори убедени, че самите те не биха могли да разберат СВЕЩЕНИТЕ ПИСАНИЯ – затова се налага някой да им ги тълкува. Да им ги даде „сдъвкани и смляни“, готови за употреба. Е, това сдъвкване и смилане унищожава напълно свойствата на ПЪРВИЧНОТО СЛОВО.


Затова и не е никак странно, че

 

ОГРОМЕН ПРОЦЕНТ ОТ ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА ВСИЧКИ РЕЛИГИИ НЕ ПОСТИГАТ ПРОСВЕТЛЕНИЕ…

 

Повечето човеци НЕ ЧЕТАТ свещените писания – а слушат и четат това, което им казват други техни събратя, които се водят ВЕЩИ, ПОЗНАВАЩИ ПИСАНИЯТА…

 

От пръв поглед е видно какво се случва в този случай:

 

1)      Когато четеш пряко свещените писания, ти възприемаш знанието, посредством едни, първични символи (думите от свещения текст)

2)      Когато четеш тълкувания на свещените писания – ти четеш ДУМИ ЗА ДУМИТЕ, СИМВОЛИ ЗА СИМВОЛИТЕ. Ти не четеш първичния СИМВОЛ, който, образно, е първият, след ЕДИННОТО.

 

Схематично, при втория случай се получава нещо такова – вместо да пиеш ВОДА – която е два атома водород и един атом кислород – ТИ ПИЕШ ДРУГИ ХИМИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ, КОИТО СЪДЪРЖАТ ВОДОРОД И КИСЛОРОД, НО НЕ СА ВОДА – И ЧАКАШ В ОРГАНИЗМА ТИ ТЕЗИ СЪЕДИНЕНИЯ ДА ОТДЕЛЯТ СЪДЪРЖАЩИТЕ СЕ В ТЯХ ВОДОРОД И КИСЛОРОД, ТЕ ДА СЕ СЪЕДИНЯТ В МОЛЕКУЛАТА НА ВОДАТА – И ТАКА ТИ ДА СЕ СНАБДИШ С ВОДА… Но, разбира се, не е никак сигурно, че тези съединения ще се преобразуват в теб точно във вода! Вероятността това да се случи е доста минимална.

 

Това доброволно отказване от пряко четене на свещените писания, аз го наричам ВОЛЕВО НЕВЕЖЕСТВО.

 

Никой никого не насилва да не чете. Никой не крие нищо от никого!

 

Свещените писания – СЛОВАТА, ПУСНАТИ СВИШЕ – са достъпни за всяко човешко същество.

 

Тук ще отворя една скоба, за да обясня какво е това „слова, пуснати свише“. Това не са някакви наредби и постулати, пуснати от някакъв си бог, който стои на небето или някъде там! Това са Знания, сдобити от Човеци като всички нас, които Човеци са достигнали най-висшето ниво от спектъра на човешкото съзнание – на това нива са разбрали, образно, че ВСИЧКО Е СЪЗНАНИЕ – и са решили да дадат това висше знание на другите човеци. За да ги въздигнат и просветлят и тях.

 

Дотук –добре! Нищо лошо или човеконенавистно няма в това. Нищо лошо няма един Просветлен да даде КОДА ЗА ПРОСВЕТЛЕНИЕТО и на своите ближни.

 

ПРЕКРАСНО Е ЕДИН ПРОСВЕТЛЕН ЧОВЕК ДА ДАДЕ АЛГОРИТЪМА ЗА ПРОСВЕТЛЕНИЕТО НА ДРУГИТЕ ЧОВЕЦИ!

 

Но в този момент се появява гореспоменатото ВОЛЕВО НЕВЕЖЕСТВО. Хората не желаят да четат думите, оставени ни от Възвисените наши Събратя. По различни причини, най-важната от които е ДУАЛНОСТТА, ДВОЙСТВЕНОСТТА. Безпросветният човек счита себе си за нещо отделно от Света, и най-важното – счита се за твърде малък и незначителен, и дори не смее да се докосне до такива “висши неща“ – като свещени писания. Затова чака друг негов събрат, не-божествен, като него – от плът и кръв – да му обясни и разясни свещените писания….

 

Понякога има и наистина просветлени и добронамерени човеци от плът и кръв, които могат да предадат пряко Знанието на свои събратя – без те самите да са го писали. Могат да помогнат събратята им също да се просветлят, да получат просветление.

 

Но, за  съжаление, в повечето случаи се получава така, че слепци водят слепци. А слепците, които са се нагърбили със задачата на водят  другите слепци, всъщност изобщо НЕ ПОЗНАВАТ единността, изобщо не могат да излязат от собствената си дуалистичност – и съответно предават на ближните си единствено и само дуалистичност.

 

С други думи:

 

Предават единствено и само РАЗДЕЛЕНИЕ.

 

РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ.

 

И това далеч не винаги е продиктувано от алчност, желание за власт или от човеконенавист. Просто тези „набедени учители“ също са получили своите изопачени познания от други, подобни на тях набедени учители… И вместо към Единното Знание, водят тези, които ги слушат, към ДВОЙНСТВЕНОТО ЗНАНИЕ, към Разделението.

 

ВЕРИГАТА НА НЕВЕЖЕСТВОТО, както съм я кръстила, е безкрайна.

 

И всичко това – защото безпросветният човек няма волята и смелостта да види пряко СВЕЩЕНИТЕ ПИСАНИЯ. Защото, казано хумористично, безпросветният човек практикува усилено ВОЛЕВО НЕВЕЖЕСТВО. (вместо да насочи усилията си към практикуване на ВОЛЕВО ПОЗНАНИЕ).

 

Самите религии, като учения, като предадени Свише Знания, изобщо нямат вина, че повечето хора в човешкия свят са нещастни и подчинени. Условно, вината е на това ВОЛЕВО НЕВЕЖЕСТВО, което е неразделна част от всеки един човек. Това е негова Воля, негов Избор.

 

Разбира се, човек винаги може да избере ВОЛЕВОТО ПОЗНАНИЕ – никой не го спира. Той сам себе си се спира. Защото си мисли, че друг ще сдъвче и смели по-добре от него висшето познание“…

 

Защо голям брой християни в предишните векове са убивали безжалостно свои събратя – и християни, и нехристияни? Тези християни, били ли са запознати с Христовото учение, което твърди, че не бива да се убива, не бива да се отвръща на злото със зло, както и че „Царството Божие вътре във вас е.“ Тези християни – убийци – не са познавали изобщо Христовото учение – те са слушали свои водачи, хора, жадни за власт, хора, затънали в мъчителната двойнственост – тези хора, самопровъзгласили се за „проводници на Учението“ – всъщност са били най-обикновени безпросветни човеци, просто притежаващи по-силно изявена алчност, по-силно Его, и т.н.

 

Същото се случва и днес – дори и в нерелигиозните общества. Просто имената на нещата са променени. Затова повечето хора смятат човешкия свят за нечовешки. И той наистина е нечовешки- защото мнозинството от човечеството е на най-ниското ниво на съзнание. А съзнанието е всичко, всяко човешко същество съдържа, схематично казано – БОГ В СЕБЕ СИ. Бог не е отказан никому!

 

А в частност – това нечовешко състояние на нещата се случва и с ислямизма днес. Безброй хора, убедени, че някой си познава учението на Пророка Мохамед, са му се доверили, без изобщо те самите да имат понятие от Корана. Този човек, чиито „истини“ слудват верните последователи, е човек като всички други, от плът и кръв, и непознаващ Свещените Писания! Той се е изкушил и се възползва от волевото невежество на ближните си. Схематично пиша „“човек“ в единствено число – той не е един, разбира се. (И, разбира се, много е важно  да се прави разлика между „ислям“ и „ислямизъм“ – първото е учението на Пророка Мохамед, второто е нещо съвсем друго – уж учението на Мохамед, но доведено до някаква абсурдна и несъвместима с човешкия разум крайност.)

 

И най-сетне стигаме до споменатите в заглавието

 

ЗЛОВЕЩИ МАШИНИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА УБЕЖДЕНИЯ.

 

Преди това – кратък разбор на думата „убеждение“. Разбира се, това е съвсем личен и субективен поглед – в случая не правя лингвистичен анализ, нито етимологичен, нито сравнително-лингвистичен. Да кажем, че това е една от любимите ми спекулации с езика – който иска да я приема, който не – да я отхвърли, това не е от значение.

 

И така, ето ми го тълкуванието на думата „убеждение“ (и на глагола „убеждавам“):

 

Аз ЩЕ ТЕ У-БЕДЯ, в истинността на нещо-си.

 

Превод на горното изречение:

 

Аз ЩЕ ТЕ ВКАРАМ В БЕДА (ще те У-БЕДЯ)…

 

„Бедност“ идва от „беда“…

 

Българският език, както винаги, май е доста близо до Абсолютната Реалност - за добро или за зло.

Човек сам се вкарва в бедност. Бедност е широко понятие – далеч не свързано единствено и само с материални блага. Всъщност, духовната бедност е най-страшна, най-силна и най-опледеляща. Духовната бедност е това човешко състояние, в което самият човек избира да НЕ Е ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СВОЯ ДУХ. Защото не може дори да повярва, че ТОЙ Е ТОЗИ ДУХ.

 

Е, когато човек сам избере ВОЛЕВОТО НЕВЕЖЕСТВО – той сам себе си УБЕЖДАВА, че е нещо отделно от Вселената.

 

ВОЛЕВОТО НЕВЕЖЕСТВО, потенциално съществуващо във всяко човешко същество, е тази

 

ЗЛОВЕЩА МАШИНА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА УБЕЖДЕНИЯ.

 

Обичаме да обвиняваме за бедите на нашия свят други хора, да корим „властта“, дори да си измисляме конспиративистки всякакви „извънземни““, които се възползвали от нас…  Много обичаме да обвиняваме за всички беди по света религиите… А всъщност, виновно е човешкото Его… Самият човек си е сам виновен. И винаги може да отхвърли игото на тази „вина“ – като избере ВОЛЕВОТО ПОЗНАНИЕ.

 

Много мъдри хора са казвали и продължават да казват, че УБЕЖДЕНИЕТО е едно от най-трудните за разрушаване неща.

 

Убеждение, веднъж възприето, се загнездва много силно. То е нещо като инхибитор, като вещество, което пречи на обикновения, ежедневен човешки ум да се свърже с Висшия Разум (който също е самият човек).

 

Или, ако си позволя да го формулирам кратко и ясно, моето лично мнение е, че:

 

УБЕЖДЕНИЕТО Е ИНХИБИТОР НА ПРОСВЕТЛЕНИЕТО.

 

(инхибитор е обратното на катализатор).

 

ПРОСВЕТАТА или волевото познание не търпят наличие и загнездване на убеждения! Това е един непрекъснат процес, който води до висшите нива на Съзнание – до Бог, до Висшия Разум, до Единния Разум – и прочие – думата не е от значение.

 

Самите религии, като структурирани духовни учения, имат за крайна цел точно това – да доведат всяко човешко същество, което ги следва – до този Висш Разум, до Бог, до Просветлението, до Светлината.

 

Човекът може да надделее всякакви убеждения, всякаква бедност -

 

КАТО ИЗБЕРЕ ПРОСВЕТАТА.

 

КАТО ИЗБЕРЕ СВЕТЛИНАТА.

 

Този избор никога и никъде не е бил отказван никому!

 

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа

 


Публикувано на: 16 ноември 2015 г.

 



 

 









...