Yoga_Online

ПИСМЕНОТО СЛОВО Е ИНТЕРНЕТ ПРЕЗ ВРЕМЕТО





Разбира се, няма отделно и самостоятелно „време“, вече повечето хора знаят, че пространство-време е едно неразделно цяло, като анфас и гръб на човек.

Ако човек се движи със скоростта на светлината – за него времето спира да тече (а и пространството). И всъщност, пространство-времето не тече – „течението“ е илюзия, породена от нашето линейно възприятие – интелектът ни все още възприема нещата най-лесно, когато те са последователни и отделени едно от друго. Интелектът построява света като поредица от събития и явления, за да можем да отсеем едно явление от друго. Това е дуализма – да усещаш себе си като нещо отделно от света, и да нямаш реалното усещане, че сте едно неразделно цяло.

 

Условно казано, обикновеният Аз на човека има склонността да разделя - дори само самия себе си да отделиш от Вселената – тя вече е разцепена, превърната в две вселени, които не съответстват на истинската.

 

Преживяванията на Едното (което е не-две, или „нети, нети“ – „не това, не това“, според ведантизма), когато пребиваваш в своя (и единния) СвръхАз, са висши духовни преживявания, на които са дадени различни имена в различните духовни учения (примерно „самадхи“, просветление, сатори и т.н.). Мнозина се стремят към постигане на самадхи – но и голям процент  очакват, че като го постигнат, ще станат митично богати владетели на света. Затова и не го постигат. Навлезеш ли в самадхи, независимо каква степен – сагуна или ниргуна, савикалпа или нирвикалпа (при първото все още има усещане за свой Аз, при второто – става пълно сливане с Висшия Разум) – ще прозреш, че светът е наистина илюзия и че борбите в света са една постоянна игра, която продължава отново и отново. Дете строи пясъчен замък, после го разваля и започва отново… А тези, които очакват, че ще станат много велики в проявения, непосредствен свой свят – почти винаги се провалят в „самадхи“, защото то няма нищо общо с Игрите на Илюзията. Ако се стремиш към това състояние единствено и само, за да подобриш своята позиция в т.нар. материален свят – търсенето на самадхи се обезсмисля, понеже то е Единство със Свръхразума, пребиваване в Единствената Реалност, пребиваване в Бога (при християните), сливане с Пустотата, с Нищото, което, обаче не е противопоставено на Нещо, а е Едно. А да искаш да се свържеш с Единствената Реалност, и същевременно да се стремиш към илюзията (материалния свят) – е едно огромно противоречие. Ако все пак получиш Дара, ако влезеш в самадхи – въпреки илюзорните си стремежи и желания – то ти ще излезеш от това състояние променен, и ще спреш да страдаш по материалното, както и да се стремиш към него. „Материално“ условно казано. Материя, като нещо твърдо, което можеш да пипнеш – тя също е илюзия, макар че е трудно да бъдем убедени в това, когато например паднем под масата и си ударим главата, когато изпълзяваме изпод нея…

 

Човекът е получил Дар Слово, за да може по-лесно и ефективно да предава и получава Познание в своя непосредствен свят. Думите, макар че не са самите неща, а са само знаци на нещата, могат да ти дадат „формулата“ на Пребиваването в Бога. Когато думите биват записвани – това осъществява връзка между „различните“ времена. Можеш да контактуваш с хора, които са живели хиляди години преди теб – в линейното възприятие на Вселената – достатъчно е да прочетеш нещата, които са оставили. И, разбира се, не е нужно записаното да е само на агнешка кожа, папирус, хартия, дърво или камък – видно е, че огромно количество думи (и информация) могат да се запишат на практически нищожни като големина информационни носители (съвременните компютърни технологии и Интернет).

 

Преди „ерата на компютрите и мрежите“ – макар че това „преди“ е условно, - хората са контактували помежду си през Времето, като са писали и четяли различни неща.

 

Приемаме езика за даденост, за нещо нормално и в реда на нещата, дори често заклеймяваме езика, обявявайки го единствено за „машина за генериране на илюзии“, и се прекланяме пред „мълчанието“ и „тишината“. Но ще ни бъде доста трудно дори само да си представим, че хората не могат и никога не са могли да говорят. Кой щеше да си ти, ако не ти бе даден Дар Слово? Ако беше роден между хора, които не могат и не знаят да говорят?

 

Мълчанието и тишината всъщност са Висшият Разум, Бог, Пустота, Нищото. И, да, разбира се, че те са Висшата Цел на Пътя на Духа. Но на човека неслучайно му е даден Дар Слово. В кръга на майтапа, но не само, можеш да мълчиш ефективно, единствено и само ако можеш да говориш. И ако разбираш какво казват другите.

 

Твърди се, че в Акаша, „умственото поле“ на Земята, се записва всяка мисъл… Дори да имаш пълен достъп до това „поле“ – нямаш ли Дар Слово, нищо няма да разбереш, нито ще успееш да предадеш нещо на ближните…

 

Или да вземем за пример автоматичното писане. Трябва да можеш да пишеш, т.е. да владееш макар и един език, включително и писмено. Дори някой Велик Невъплътен Учител да ти диктува, дори да ти диктува на непознат за теб език – писането трябва да можеш да го осъществиш. За да запишеш нещата и те да станат достъпни и за други. Ако нямаш Дар Слово – изобщо нито ще разбереш, какво ти се казва, нито пък ще можеш да го запишеш…

 

Мнозина противопоставят ума и съответстващият му език от думи (звукови и писмени) на чувствата и емоциите. Но това е също огромно разделение. Това също е дуализъм, който разцепва Вселената и я прави несъответстваща на себе си. Защото и най-първичната емоция също е вид език, тя носи определена информация и те кара да реагираш в съответствие с нея. Бягай или нападай! Завладявай или отстъпвай! Повечето същества на Земята контактуват основно чрез емоции и чувства. Напада те физически някакво същество - това е вид послание към теб – нищо, че не е с думи. Ти си превеждаш тази емоция и отговаряш със съотвестваща емоция от своя страна. Или бягаш, или нападаш и ти в отговор.

 

И една интересна подробност. В наше „време“ е станало изключително модерно да се проповядва „повишаване на вибрациите“. Видите ли, ако сте с ниски вибрации, ще си стоите в долното, в низкото. Ако ги повишите, ще се въздигнете и възнесете. Това си е също чист дуализъм. Разделяне на Вселената. Колкото и да си повишаваш вибрациите, ти няма да влезеш в Единствената Реалност. Тя няма вибрации. Образно казано, приемаме че Единствената Реалност е колело със спици. Първата вибрация, която възниква в това колело, го задвижва, то започва да се върти. Първоначално по-бавно, така щото все още виждаме, че това е въртящо се колело със спици. Колкото по-бързо се завърта колелото, или с други думи, колкото повече повишава то своите вибрации – толкова повече започва да прилича на плътен кръг… Тогава спираме да виждаме неговата истинна същност, и го мислим за плътен кръг… На този принцип възприемаме и „твърдата материя“. Затова мнозина се чудят – аз имам толкова високи вибрации, а пак не съм себе си, не съм доволен от света около мен, и пр. Това е, защото в наше време са загърбени основите на всички духовни учения – и „гурутата“ се опитват да обясняват Единствената Реалност с понятия и явления от Света на Илюзията, и не само да я обясняват – те дори твърдят, че с действия, възможни и прилягащи само на света на илюзията, можеш да влезеш в Единствената Реалност. Това е същото, като да се опитваш да запалиш водата с друга вода.

 

И така, писменото слово е един Дар Божий, който хората използват, за да преодолеят илюзията на разделение през времето. Дори да те делят хиляди години от автора, когато го четеш, ти си в напълно реален контакт с него. Не по-различен от контактите ти в реално време по Интернет.

 

Интернет през Времето…

 

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 16 декември 2015г.





...