Yoga_Online

АКО НЯКОЙ СЕ ДРАЗНИ ОТ ВАС ИЛИ ПРЕКАЛЕНО ВИ БОГОТВОРИ: НЕ ВЛИЗАЙТЕ В НЕГОВИЯ КАЛЪП – НЯМА ДА УСПЕЕТЕ!





В живота често се случва да се срещаме с хора, които се дразнят от нас, в лошия смисъл, или пък прекалено ни почитат и дори – боготворят.

И едното, и другото е проява на едно и също явление. Мъдрите са го нарекли „проекция на Аз-а“. Разбира се, има и други имена това явление, и, отново разбира се, името му не е никак важно, основното е да се осмисли същността му, за да бъде то лесно разпознаваемо и да спести излишно губене на време, емоции, мисли, „нерви“, чувства и какво ли още не.

 

Нека все пак първоначално да направим една уговорка – ако самите ние се дразним от това, че друг се дразни от нас – това също е проекция, наша собствена, на собствения ни Аз. Тогава трябва да поработим върху себе си на първо място. Когато интегрираме тази част от своя „Аз“, която сме решили, че е отделна и чужда, че идва отвън - тогава дразненето ще отпадне. А с него, най-вероятно, ще отпадне и „чуждата дразнене“ спрямо нас.

 

Но, ако ние не се дразним, а виждаме, че дразним друг човек, и особено ако този друг човек всячески се опитва да ни вкара в своя „калъп“ – то тогава трябва да сме наясно, че този човек има проблем със самия себе си. Ние, каквото и да направим за него, каквито и усилия да положим да му влезем в калъпа – няма да успеем. Защото това си е чисто негов проблем, който той не разпознава на този етап като свой.

 

Тук се налага още една скоба – в текста не става дума за престъпления и подобни неща, насочени срещу живота и достойнството на хората. Тези неща са приети от цялото общество като „противочовешки“ най-общо казано – и обществото е измислило методи за справяне с тях, както и начини на превенция. В настоящата статия става дума за ежедневни човешки взаимоотношения.

 

И така, когато някой се дразни от нас, вариантите на поведение на този човек спрямо нас са различни и е невъзможно да бъдат описани в едно кратко изложение. Те зависят от вида на нашите взаимоотношения в обществото, от нашето и неговото положение в социален план, и от куп други фактори. С такъв човек може да сме „равни“ познати, може да сме приятели, колеги, подчинени или той да ни е подчинен в професионално отношение, може да сме роднини и т.н. Ако той ни е подчинен, разбира се, ще действа по съвсем различен начин спрямо нас, отколкото ако сме равни или ако ние сме му подчинени. Но каквито и да са му действията, които имат за цел да ни вкарат в неговия „калъп“ – ние трябва да ги разпознаваме като такива и да не се опитваме по никакъв начин да му угаждаме и да се мъчим да паснем на калъпа му. Не трябва обаче и да се борим срещу неговите действия – защото и това е безсмислено. Тъй като тази борба може да продължи цял живот и никога да не се разреши – няма как да напоиш една градина, като за поливането ползваш огън (защото не знаеш, че сушата произлиза от липсата на вода)…

Кратко описание на проекцията на Аз-а. Аз-ът е Всичко, включва всичко. Но този наш Аз има наклонността да се смалява, разделя от останалото и обособява. Аз-ът, образно казва: това съм Аз, а това НЕ СЪМ Аз… Избира определени свойства и характеристики от самия себе си и ги определя като свои, като произлизащи от него, и по същия начин избира определени характеристики и качества, отново от себе си, които обаче решава да отдели от самия себе си – и ги пренася във „външния свят“. Затова повечето хора не се чувстват като едно и единно цяло с Вселената, а се усещат като напълно отделен Аз, като напълно отделно същество. Разбира се, ако се замислим, ще установим, че така, както се възприемаме като отделни, ние реално не бихме могли да живеем и една секунда!!! Нека за илюстрация на явлението например предположим, че всичко друго, което считаме за Не-Аз, изведнъж изчезва! Звучи като шега, но не е – представете си наистина, дали бихте съществували и миг, ако всичко, което считате за „извън своя Аз“, изчезнеше? Ако въздухът, който дишаме и който смятаме за нещо извън нас, изведнъж изчезнеше? Щеше ли да ни има и нас?

 

Няма нужда от отговор тук, той е по подразбиране.

 

Най-общо казано – установено е, че проекция има тогава, когато нещо от външната среда (и от другите) ни афектира по някакъв начин, независимо дали в положителен или в отрицателен аспект.

 

Затова, ако се опитваме да сложим някого в своя си „калъп“ или ако някой се опитва нас да ни сложи – това е кауза пердута. То винаги е въпрос на самия Аз и никой друг не може да му го реши. Освен самият той – когато успее да погледне отвъд собствената си, определена, ограничена от самия него, личност.

 

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на 26 януари 2016г.















...