Yoga_Online

СЪНЯТ – СРЕЩА С НЕСЪЗНАВАНОТО И МИСТИЧНОТО





Всеки човек се среща или направо се гмурва в Несъзнаваното (по Юнг и т.н.) всяка нощ, или поне всеки път, когато заспива.

Средно една трета от денонощието ние отиваме в друг свят, различен от „нашия“. „Нашият“ е в кавички, защото всъщност и този свят, който посещаваме в съня си, си е наш.

 

Въпреки това, малцина са тези, които имат смелостта, волята и желанието да приемат и този свят, света на сънищата, за напълно истинен. Свикнали сме да разделяме будното и сънното си състояние, и да придаваме истинност и достоверност на състоянието, в което будуваме, а да етикетираме сънното си състояние само като измислица и игра на почиващия си мозък. А всъщност, мозъкът никога не почива, както и сърцето… След като сънят е жизненонеобходим на всеки човек, то значи той не е някаква безцелна измислица – явно Съзнанието има нужда да види и другото, да работи и в другото, в това, до което нашите, уж будни, умове, всъщност нямат достъп по време на будуването.

 

Открай време само единици от човешките общности (в повечето случаи тези общности са били малки, от по 20-20 души) са били шамани, магьосници и т.н., т.е. разбиращи от Несъзнавано и можещи да боравят пряко с него, съумяващи да извлекат от това Велико Несъзнавано материал, който да помогне и да помага на тях и ближните и в „будния живот“.

 

Така е и днес.

 

Но, всъщност, всеки един човек има пълния достъп до това Велико Несъзнавано. А това Несъзнавано – всъщност е Цялото Човечество! Потапяйки се в сън, ти си в контакт с Цялото
Човечество – и през пространството, и през времето. Дори нещо повече – не само с Човечеството, а и с Творението, с нещата извън Човека. Всъщност, човекът никога не е бил нещо самостоятелно – за да е човек, той е свързан с цялата Вселена по всевъзможни пътища, нишки, и какво ли още не! Лесно е да го осмислим това – човекът изобщо не би бил човек, ако я нямаше Водата, например. Тя, това уж неодушевено химично съединение на водорода и кислорода – е постоянно присъстваща във и циркулираща из човека. Ако изведнъж водата изчезне – ще изчезне и човекът.

 

Или друг пример: в тялото на човек има около 3-4 килограма бактерии. Това са отделни от него организми, и са необозримо количество – милиарди и милиарди, и милиарди. Ако тях ги няма в човешкият организъм – човекът няма да може да живее и ден. Той се мисли за сам – ама далеч не е. И дори често не съзнава тези живи организми в собственото си тяло.

 

Но да се върнем  към съня и това колко малко ползваме от този дар в съзнателния си живот. Впрочем, ако направим схематично сравнение между Съзнаваното и Несъзнаваното, между света, който възприемаме като „наш“ и този, който посещаваме в съня си – то е подобно на айсберг. Частта, която се вижда над водата, е условно „нашият“, буден свят. Другата част от айсберга – невидима за очите, но неимоверно по-голяма от видимата, е светът на сънищата.

 

Тъй като повечето хора нямат никакво доверие в самите себе си, а и сънят най-често „говори“ на съвсем непонятни езици – Езикът на Несъзнаваното, наречен схематично така, е наистина труден за разбиране, той дори не е само символичен, или кодиран, това е Езикът на Цялото Творение. И може да изказва нещата по напълно непонятен за обичайния ни ум начин. Затова сме  свикнали или  да  се осланяме на опитни „преводачи“ – които всъщност се явяват шаманите, маговете, вещерите (вещер, вещица – идва от индоевропейския корен ВЕД – ЗНАНИЕ, т.е. знаещ човек, или човек на познанието), медиумите, психоаналитиците и психолозите, екстрасенсите, визионерите и т.н. А най-често изобщо не се осланяме на никого, нито на себе си, нито на някой „шаман“ – а просто неглижираме, не обръщаме никакво внимание на своите сънища – което си е една огромна загуба за самите нас. Ние сами се отказваме от Даровете на Творението, от резултатите, които бихме постигнали, ако се вслушвахме повече и с по-голямо внимание в съобщенията от Великото Несъзнавано, т.е. от Всичкото.

 

Много често сънищата са страховита и застрашаваща територия – и с право повечето хора предпочитат да не се задълбават съзнателно в нея, за да не си изгубят ума. Но всеки един страх би трябвало да ни посочи, че ни е пратен, за  да преминем отвъд него, да прескочим стената му. Която стена ни  дели, вероятно, от решението на наболял и важен за нас проблем, или от нещо също така съществено – за живота ни и за „всичко останало“.

 

Всъщност, гмурвайки се в Съня, ние сме в напълно пряк контакт с всички митове, истории, спомени, преживявания, действия на Цялото Творение, и в частност – на Цялото Човечество. Но рядко признаваме, че това е така – предпочитаме да мислим, че сънят е просто време за забрава и откъсване от „реалния свят“. Или, ако все пак в даден момент усетим, че Несъзнаваното се опитва всячески да ни каже нещо важно – а ние чувстваме, че не можем да го разберем, да си го преведем на езика на собственото си съзнание – то се обръщаме към „тълкувател“, който да ни тълкува и да ни помогне за разчетем важното „Послание от Отвъдното“. Тълкувателят понякога успява да ни помогне и да ни подтикне да интегрираме в живота си нещата, които ни е дало Несъзнаваното, но понякога не успява – и ние с него – също. Всеизвестно е, че доста от психотерапиите (защото в нашето общество основно различни психотерапевтични методики се занимават със сънища), макар че често помагат много, също така лечението при тях може да се проточи с години, понякога десетки години… Разбира се, нещата са многоаспектни и не бива да се унифицират и поставят под общ знаменател.

 

Наистина е странно – задължително изучаваме езика на „съзнаваното“, т.е. поне родния си език – а смятаме, че не сме в  състояние да научим „езика на Несъзнаваното“. И не го и учим, разбира се. А усвояването на един език изисква време. Дали ще учим езика на будността или езика на съня – все едно е, трябва да отделим време и усилия в тази насока.

 

Личното ми усещане и нагласа към тези неща е – че всеки би трябвало да може да контролира и да ползва своите сънища. Т.е. всеки един човек би трябвало да е научил Езика на Несъзнаваното – и да го ползва, когато навлезе в съня. Защото, ако човек не знае този „език“ – то е същото, като да пребивава една трета от времето си в държава, чийто език изобщо не познава. За него това ще е напълно безсмислено и голяма загуба на време. А и на възможности.

 

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 02 февруари 2016г.










...