Yoga_Online

КОКОШКАТА СНАСЯ ЗЛАТНИ ЯЙЦА, НО СЪЩО КЪЛВЕ И ИЗРИВА НОВИТЕ ПОСЕВИ






Ако си представим съзнанието като една градина, която отглеждаме с много любов, време, труд и отдаване,

то, разбира се, в тази градина почти винаги може да има и кокошки. Да ни будят петлите сутрин, а кокошките да носят яйца и да изяждат плодовете и зеленчуците, които са тръгнали да гният.

 

Кокошката кълве всичко, до което има достъп. А също така и рие, изрива земята – търси червеи и пр.

 

Близко е до ума, че нашето съзнание влиза в контакт с различни неща и други съзнания. Някои от другите съзнания, образно и спрямо нашето лично съзнание, действат  като кокошки.  Т.е. стремят се винаги да ни клъвнат. Или да разровят. Да ровят и да кълват. 

 

За добрия стопанин е ясно, че трябва да поддържа ред в своята градина.

 

Ако иска градината да дава плодове, да ражда и той да събира добра реколта – то той трябва да се погрижи кокошките да нямат достъп до новите посеви или до новопокълналите лехи. Защото, ако кокошките навлязат в тях, ще изрият семената и ще накълцат новите растения. По този начин няма да им позволят изобщо да пораснат, и реколта – няма да има. Ще си останем само с яйцата. Но и яйцата ще секнат в един момент. Защото, като няма растителна реколта, няма да има с какво да храним кокошките. Това, разбира се, е една метафора, едно обикновено сравнение. И, отново разбира се, то няма за цел да заклейми кокошката като реално същество – по какъвто и да било начин.

 

В ръцете и властта на стопанина е да знае къде да държи кокошките и докъде да им позволява да се разпростират в своята свобода.

 

Всеки стопанин знае, че това зависи от него – и той не се сърди на кокошката, ако по свое недоглеждане или небрежност е допуснал тя да има достъп до нови посеви и да ги е съсипала… Кокошката не е длъжна, нито има съзнание, което да се грижи за новите посеви и за новопорасналите лехи. Това си е грижа и отговорност на стопанина. Единствено на  стопанина.

 

От тук естествено следва изводът: ако разпознаваме някой от обкръжението си като „кокошка“ – която ни е много ценна и често ни дава златни яйца, но пък и същевременно която постоянно гледа да кълве, - то не бива да виним тази „кокошка“, а просто да преценим докъде можем да я допуснем в своята „градина“ и да изпълним преценката си в личната си реалност.

 

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 08 февруари 2016 г.










...