Yoga_Online

ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ - ПОЗНАЙ ВСИЧКО

Nosce te ipsum



Известните думи NOSCE TE IPSUM, на старогръцки γνῶθι σεαυτὸν (gnothi seauton),


на български ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ, които, според гръцкия автор Павзаний били изписани в предверието на Храма на Аполон в Делфи.

 

Преданието гласи, че тази делфийска максима произхожда още от духовните традиции в Древен Египет, от Храма в Луксор. Този Храм бил разделен на две части: Външен храм и Вътрешен храм. Начинаещите в духовния път били допускани първоначално единствено във Външния храм, а във Вътрешния можели да влизат само тези, които били доказали, че са достойни и способни да получат по-висши знания, познания и прозрения. Една от сентенциите, изписани във Външния Храм в Луксор твърдяла: „Тялото е дом на Бога.“ Твърди се, че от тази мъдрост произлиза и максимата „Познай себе си!“. А във Вътрешния Храм, като продължение на мъдростите от Външния, една от многото максими гласяла: „Човече, познай себе си, и ще познаеш боговете.“

 

Египетската древна духовна традиция е приета и развита от най-изявените антични мъдреци, ще споменем само Питагор, Талес от Милет, Солон от Атина, Биант от Приена, Сократ и след него, разбира се, ученикът му Платон.

 

Тук няма да се разпростираме върху безбройните мъдри писания и тълкувания на ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ. Който иска да се запознае с тях – просто трябва да го направи. Откакто е възникнала тази максима, тя е възприемана и тълкувана по различни начини, но доста от тях наблягат на ВЪТРЕШНОТО И НЕВИДИМОТО, на това, че във всеки човек живее Бога, но човекът трябва да навлезе навътре в себе си, да стигне до самата си тайнствена сърцевина, която е вечна и недосегаема за суетите на ежедневния живот.

 

Това Пътуване, обаче, е трудно и изпълнено с всякакви препятствия, които изглеждат като постижения. Затова човек лесно може да се заблуди и да спре на дадено препятствие-постижение, като всъщност не достигне до крайната цел – Бога вътре. Което води до това, че човекът през целия си кратък, земен живот, няма да разбере, че е нещо повече от биологично същество и ще страда от страданията и ограниченията на чисто биологичните същества.

 

В настоящата публикация няма да наблягаме на Пътуването Навътре, а ще направим едно Пътуване Навън. На пръв поглед това „Пътуване Навън“ изглежда като нещо, което би довело до възникване на нови и нови илюзии и заблуждения. Защото сме убедени, че човекът и без това е насочен само навън, че има очи само за външното и показното, а за вътрешното е сляп. Но „външното“ също може да служи като Път за Опознаване на себе си. Ето как:

 

На първо място: човекът осъзнава, че е неразделна част от околната си среда. Усеща и разбира, съвсем осезаемо, че той, като обособена единица, като отделна личност, като отделна ЦЯЛОСТ, не би могъл изобщо да съществува, без ... КИСЛОРОДА, който диша.

 

И от тук се появява нов обект, който трябва да се опознае, преди да се пристъпи към опознаване на „себе си“- обектът е ВЪЗДУХЪТ.

 

„Аз няма да БЪДА, ако го няма Въздухът!“ – си казва човекът и започва да опознава това явление, този елемент, или както и да го наречем.

 

Приемаме, че в един момент човекът изцяло е опознал Въздуха и знае всичко за него.

 

Но все още е далече от познаването на себе си – познаването на Въздуха е само един нищожен процент от всичките знания, които са му необходими.

 

И Човекът се насочва към Водата – едно странно съединение, което се оказва, че съставя над 70 % от тялото му.

 

„Нищо не знам за Водата!“ – казва си Човекът и започва да проучва това рядко във Вселената химично съединение.

 

По някое време, в процеса на това задълбочено изучаване и изследване, Човекът създава ХИМИЯТА!

 

Тази нова наука му помага в по-нататъшните му проучвания по Пътя към Себе си. Защото Човекът установява, че тялото му се състои от огромен брой химични елементи!

 

„Как е възможно!?“ – пита се Човекът. „Толкова елементи има в мен и всички те са съгласувани помежду си и работят прекрасно! Коя ли е Силата, която ги държи в това динамично, но и равновесно състояние?!“

 

И впоследствие на тези въпроси, Човекът открива и основава Физиката.

 

Но и дотук стигнал, Човекът все още не познава Себе си в цялост – далеч е от това. Нито Химията, нито Физиката могат да му дадат отговори на всичките му въпроси.

 

После Човекът осъзнава, че не би бил човек, ако няма с какво да се храни – а той се храни със същества от околната Природа. И това го принуждава да разбере, че, за да стигне до своята истинска същност, той първо трябва да разучи в цялост Природата и всичките ѝ явления и осъществявания! Човекът създава Биологията и всичко, произходно от нея.... Между другото, думата "физика" произлиза от думата "природа", на старогръцки - физис.

 

Човекът се запитва – „Добре, аз намерих силите, които държат заедно и в пълен синхрон всичките елементи на моето тяло! Изучих всички живи и неживи същества, без които аз не бих могъл да живея в това си тяло. Но все още не знам кой е измислил всичко това, кой го е проектирал, кой или какво стои зад физичните сили и химичните явления? Кой вдъхва Живот в живите същества? Какво изобщо е Животът?“

 

И Човекът открива концепцията за Разума, за основаващия, проектиращия и управляващия Принцип. Може би така Човекът е основал и Религията? Макар да казват, че тя е изнамерена преди науката, дори има съвременни изследвания, показващи, че в човешкия главен мозък има „зони на религията“... Считам, че преди да открие Религията – тези въпроси за организиращия принцип са довели Човека до откриването на МАТЕМАТИКАТА! Може би звучи непривично, но за мен математиката е научна религия... Нека не забравяме, че Математиката също е и една от основните бариери, които възпират хората да продължат да изучават Себе си (или Всичкото). Защото е трудна в началото, и дори – по средата... (това за математиката като съществено препятствие – между другото).

 

Обединил Наука и Религия, човекът все още е далеч от познаване на себе си.

 

Човекът развива всичките, открити от него науки, навлиза все по-надълбоко и навътре в тях, и все още е далеч от познаването на Себе си. А и от познаването на всяка една от Науките в цялост... А това, че често се отдава на една само наука и спира до там - то също е една пряка демонстрация на проявата на пречките, които изглеждат като постижения...

 

Мисля, че все още човекът е в процес на изнамиране на НЕИЗВЕСТНОТО ТРЕТО, което ще се прибави към Наука и Религия и ще даде възможност на всеки новопоявил се на Земята човек да стигне наготово до Себе си... Е,тогава ще се появят нови хоризонти, разбира се, нови Върхове за преминаване и нови пространства за проучване...

 

Ако да познаеш Себе си е равностойно на това да познаеш Всичко – както може да се направи извод от гореизложените примери, то пък тогава в един момент може да се открие, че има различни „Всичко-та“ или да се стигне до напълно непознати досега концепции, парадигми и организиращи принципи. Както казват някои, човекът, бидейки ХОЛОГРАМА, съдържа в себе си ВСИЧКО. Стигне ли до познаване на Себе си – той ще познава Всичко. И обратно, разбира се. Неслучайно един Херметически принцип гласи: КАКВОТО ВЪН, ТОВА И ВЪТРЕ. Пътят Навън или Навътре все води до Една цел...

 

Дори да не бе развил нито една наука или религия, а да беше навлязъл пряко в Себе си – човекът пак щеше да е стигнал на същия етап. Това може да се представи образно и като сравнение с навлизането на човека в АТОМА. Мислейки, че атомът е неделим (то това означава и името му на старогръцки), човекът започва на навлиза в атома. Вижда, че той се дели! И постоянно се дели на нови и нови субатомни частици! Засега човекът не е стигнал до неделимата ЧАСТИЦА... По същия начин той все още не е пристигнал при Себе си.

 

...

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

 

Публикувано на: 21 октомври 2016 г.





ПОДОБНИ СТАТИИ:


АЗ СЪМ АЛФАТА И ОМЕГАТА


ЗА ИНТУИЦИЯТА И СПОСОБНОСТТА ДА РАЗГОВАРЯМЕ С ЖИВОТНИТЕ


КВАНТОВОТО СЪЗНАНИЕ, СВОБОДНАТА ВОЛЯ И СЪДБАТА






...




...