Yoga_Online

ВЪНШНИЯТ МАНИПУЛАТОР ВИНАГИ ГОВОРИ С НАШИЯ СОБСТВЕН ГЛАС

Pyramid



ИЛИ – ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ПОТЕНЦИАЛНИ СЪЗДАТЕЛИ НА ЧУДЕСА

 

 

Външният манипулатор може да се яви под всякаква форма, одушевена или неодушевена; може да цели съзнателно да ни манипулира, може изобщо да няма такава цел; може да е всичко и всички, всеки и никой. Но между всички тия варианти има една обща, свързваща ги нишка. И тя е, че:

 

ВЪНШНИЯТ МАНИПУЛАТОР ВИНАГИ ГОВОРИ С НАШИЯ СОБСТВЕН ГЛАС.

 

Разбира се, не бива да се навлиза в излишна параноя и да се гледа с подозрение на всичко, в което виждаме, чуваме, вкусваме или усещаме своите собствени мисли, нагласи, убеждения, вкусове, усещания, знания. Но това, че разпознаваме себе си в дадена информация, била тя произведение на изкуството – роман, разказ, литературен персонаж, музика, поема, картина, филм и т.н., - или систематизирана идеология, наука, писмено интуитивно прозрение, всичко това би трябвало да ни държи нащрек. Схематично: тук аз виждам, чувам, разпознавам себе си, чувам собствения си глас. Това е нещо, което съм самия аз, нещо, което знам. То дали е полезно за мен по някакъв начин? Нали това съм самият аз? И тук настъпва „реакцията на манипулация“. Чисто химичен процес! Вместо да погледне със съмнение на тази пълна еднаквост, Аз-ът започва да се самоласкае и възгордява – ето, виждаш ли, такъв мъдрец е стигнал до същите прозрения и изводи, до които отдавна съм стигнал и самият Аз! Това не може да е случайно съвпадение! Аз съм знаещ и мъдър!

 

И това вече е показател, че Аз-ът се съгласява съвсем съзнателно да си остане в „неприкосновената крепост“ на своите „висши знания“, да спре да търси Истината. Защо трябва да търси – нали „висшата мъдрост“ говори с неговия глас? Той е тази Висша Мъдрост... А всъщност „неприкосновената крепост“ най-често е просто едно обикновено блато, от което излизането не е никак лесно.

 

Неслучайно мъдрите са казали, че виждаме само това, което знаем, както и че сме по-добри във вярването, отколкото във виждането. Най-често виждаме само това, в което вярваме, и само в редки случаи можем да видим това, в което не вярваме.

 

В древни времена е било лесно – човек, притежаващ „силата“, събира хора около себе си и демонстрира пред очите им ЧУДО. Чудо – всяко нещо, което противоречи на законите на природата, такива, каквито ги познаваме, както и на нашия здрав разум. Здравият разум е нещо много всеобхватно и не бива да се пренебрегва и неглижира, той е цялостното знание, запечатано в гените и мозъците ни, и датиращо от създаването на Вселената ни  до наши дни. Това, между другото. И се връщаме на ЧУДЕСАТА от древни времена, описани в свещените текстове. Даден човек демонстрира чудо пред слисаните очи на околните, това не е техният глас, не е гласът на вложения „здрав разум“, не е нищо познато! Но аз го виждам! Казва си Аз-ът. И започва да вярва убедено в НОВОТО. Разширява съзнанието си до това НОВО.

 

В наше време не ни е отказано да виждаме ЧУДЕСА. Вероятно вече всеки един Аз е пораснал и разширил се дотолкова, че  би бил в състояние САМ да забелязва, отсява и дори създава ЧУДЕСАТА. Но САМ! Ако чака отвън да му бъдат поднесени наготово ЧУДЕСА, дори да му се поднесат – няма да ги види, нито ще разбере, че това са чудеса.

 

Има едни крилати думи на великия Нилс Бор: „Добре е, че срещнахме парадокс! Сега има надежда да осъществим някакъв напредък!“. Парадоксът е видимо противоречие със „здравия разум“, с познатите ни „закони на Природата“. Дзен традицията също базира на пряк сблъсък на Аз-а с непреодолимо и видимо противоречие. Истинският Учител също съумява да сблъска директно търсещия с нещо, в което последният не може да повярва и което той възприема като противоречащо на неговия здрав разум и познания за Вселената. Шаманските практики за инициация също целят винаги това - да срещнат иницианта с нещо, което той досега нито е виждал, нито е познавал - и той да успее да интегрира в себе си това ново и често, застрашаващо Аз-а му "нещо". Друг пример, идва първият Буда сред хората, първият, защото според преданието досега сред човешкия род са слизали 12 Буди и се очаква идването на последния, Тринадесетия Буда; идва Буда и казва нещо напълно непознато на човека досега: "Ти си Буда. Ти можеш да станеш Буда. Не вярвай на никакви думи, не вярвай и на моите. Ти си Буда." По същия начин сред хората слиза Христос, не приемат масово неговото напълно ново послание - "Царството Божие вътре във вас е." Човек за Човека е Брат. Ти и аз сме едно. Все напълно нови и непознати досега неща и гледни точки...


Но такива Учители не могат да бъдат намерени сред широко тиражираните автори на художествена или психологическа литература. Широко търсени, разпространявани и тиражирани са Аз-овете, които говорят със собствения глас на читателите. Читателят, макар и искрено търсещ, винаги бива привличан от тази материя, която потвърждава неговия „здрав разум“, която говори със собствения му глас. Това е една от най-силните клопки по пътя към Истината. Защото, нормално е всеки да се ласкае, че висшата мъдрост изрича негови мисли и думи. Но това самоласкаене не води до напредък. Затова не е чудно, че въпреки океана от литература за себеразвитие и духовно развитие, множество Аз-ове са недоволни и не осъществяват напредък, макар много да се стремят към това и да правят какво ли не по въпроса. И това не е отричане на всеобщо приетата максима, че „всичко се намира вътре в теб“. То пак си е там, но не е видимо за теб, и повтарянето на видими за теб, вътрешни неща, по никакъв начин не би могло да ти помогне да изкараш на повърхността невидимите – чудесата.

 

...

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 19 ноември 2016 г.










...