Yoga_Online

УМОРА – УМ, МОЛЍ СЕ!

Yoga_na_Umorata



Една спекулация с УМОРАТА. Или – заиграване с думите.

 

 

Силата на думите не бива да се пренебрегва, най-малкото, защото не се знае кога и как изобщо е възникнал Езикът, той е една велика и неразгадана Мистерия. По планетата Земя има необозримо количество човешки езици, някои имат общ произход, други са смесени, а и по принцип самият език е динамична, жива система, той постоянно се променя, обновява, връща стари, забравени думи и т.н.

 

Ето я днешната заигравка:

 

Когато си кажа, помисля или усетя думата УМОРА, а и без да я мисля – просто когато чувствам умора по една или друга причина, някак от само себе си ми идва следното обяснение на значението на тази дума-състояние:

 

УМОРА се състои от две части. Първата е думата УМ. УМ е дума с древен корен, не е само българска, но тук няма да разчепкваме лингвистични и подобни аспекти – както бе споменато по-горе – това е просто една спекулация, основно за забавление.

 

Втората е думата ОРА. На латински има един глагол: ORO, ORARE – моля се. ORA – това е заповедната форма на „моля се“ в единствено число и се превежда: МОЛЍ СЕ!

 

Или:

 

УМОРА = УМ, МОЛЍ СЕ!

 

Спри да разсъждаваш и да скачаш от тема на тема, от мисъл на мисъл като неуморна маймуна! Време е да започнеш да се молиш!

 

Всъщност, тази заигравка ми харесва повече от реалното значение и корен на „умора“ – коренът е „мор“. А спекулативното ми обяснение, освен че придава ново, смесено звучене на иначе неприятната дума „умора“, на мен лично ми дава и начина да я преодолея, а именно:

 

Ум, молѝ се!

 

Не е случайно също, че когато се качваме на даден връх в планина или правим активна духовна или друга практика – настъпва умора, и чак след това Умът се успокоява, навлиза, уж спонтанно, в медитативно или молитвено състояние. Наричам този аспект на умората – Йога на Умората. Тази проява на умората всъщност ме доведе до забавната игра на думи, тук „думата“ не беше първа, а се яви като последствие от наблюдавано безброй пъти в практиките ми явление.

 

...

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 21 декември 2016 г.











...