Yoga_Online

ВЯРАТА ТВОРИ РЕАЛНОСТТА НА РАЗУМА И РАЦИОНАЛНИЯ СВЯТ

Believe



Живеем в рационален свят, който се стреми да възприема, описва, доказва и обяснява всички възможни явления от гледната точка на човешкия разум, на логическите съждения.

И в това няма нищо лошо, защото точно тази тенденция прави света ни все по-подреден, обясним, разбираем и лесен за ползване.

 

Но, както винаги, има едно „но“. Рационалното възприятие не може да открие нищо ново, нищо, което е непознато за него. Разумът оперира с налична информация и налично знание. Той няма „очи“ за непознатото за него. Ако не съществуваше нещо над и отвъд разума – човекът нямаше да успее да открие нищо ново. Нямаше да съумее да види скритите по начало „природни закони“ – защото, природата със сигурност действа и се подчинява на различни точни закони, но човекът, поне откакто е започнал да изследва природата, не ги е знаел по рождение тези закони и е трябвало да ги открива. Инструментът, който му позволява да открива тези закони, е разумът. Но той е само инструмент. За да се задвижи и приложи този инструмент – трябва нещо по-обхватно от него. Това тайнствено, по-обхватно „оръжие за възприятие и долавяне на законите“ – има много имена и няма значение как го наричаме. Наричат го Интуиция, Свръх-Аз, Свръх-Съзнание, дори Бог или Абсолют. Без него – разумът си остава един инструмент, който няма за какво да се ползва, и няма първоначален мотиватор, който да му запали искрата, образно казано.

 

Защо му е било нужно на човека да открива законите на природата? Нали тях си ги има, и си действат, така да се каже – дадени са наготово, макар че не е ясно „кой, как, кога и защо“ ги е създал и наложил. Ясно е защо му е нужно, обаче, да ги открива, обяснява и разбира – за да може да се интегрира успешно в тази природа. Ако не знаеш механизмите и законите, по които действа системата, в която си поставен – много е вероятно ти несъзнателно да нарушиш даден закон. А нарушаването на такъв природен закон – най-често води до смъртта на нарушителя. Не защото е наказан, а защото не е познавал закона и не е успял да влезе в синхон с него. Това може да се илюстрира с един съвсем обикновен пример. Представяме си човек, който изобщо не познава моторните превозни средства и не знае как и с каква скорост се движат. Този човек вижда, че към него се приближава някаква кола – но той нито знае какво е това „кола“, нито има представа за скоростите, които колата развива. Пресича пред колата, и тя го блъска. Това, също така, обяснява и защо повечето духовни традиции твърдят, че НЕВЕЖЕСТВОТО е причина за всички нещастия.

 

И тук идва заблудата на нашето време – прекалено обожествяваме РАЦИОТО, човешкия логически разум. Мислим си и дори сме убедени, че НЕВЕЖЕСТВОТО може да се изкорени и унищожи само чрез разума ни. А той е един ценен и изключително важен инструмент за унищожаване на невежеството, но има нещо НАД и ОТВЪД него, което го задвижва този инструмент и го насочва към конкретни цели. Това нещо е споменатата по-горе Интуиция, която има много имена. Тя също не може да действа без логическия разум – той, образно казано, може да се представи като РЪЦЕТЕ на човек. Пак образно – интуицията е целия мозък. Мозъкът без ръце не може да направи (развие, открие, докаже) нищо, както и ръцете няма да знаят какво да правят и съответно няма да правят нищо, ако не са подчинени пряко на мозъка.

 

В нашето съвремие, - което наистина е развило рационалното до космически висоти, и това е прекрасно и от помощ за всеки един човек, - дори често е срамно да кажеш, че вярваш! Повечето хора се страхуват или срамуват да признаят, че вярват – и подчертават:

 

„Аз не вярвам! Аз знам!“

 

Забравили сме откъде извира Знанието и Познанието. За да знаеш, за да разбереш, за да докажеш нещо, което никога преди това не си знаел – първо ти трябва ВЯРА. Вярата е ирационална, но това далеч не  значи, че е „неразумна“. Нейният разум е много по-висш и обхватен от изпълнителния инструмент, наречен „човешко рацио, разум“. Тук се получава известно преплитане на терминологията, но това е, защото думи като „интуиция“, „свръх-разум“ и подобни, които обозначават „висшия разум на вярата“ – не са признати за съществуващи реални явления в нашия строго рационален свят.

 

Всъщност, много хора, напълно несъзнателно се лишават и се отричат от тази тяхна, изконна сила – ВЯРАТА. Отказват да вярват, и приемат само това, което може да възприеме техния изпълнителен инструмент – разума. Така тези хора наистина могат да натрупат много знания – но тези  знания са само готови, дадени им наготово от общия човешки разум. И цял живот се чудят защо са така оковани в тази „банална реалност“ – защо не могат да открият нищо ново, защо не могат да си променят реалността и са в този строг затвор. Ами затова! Защото: „Аз не вярвам! Аз знам!“.

 

Забравили сме и не приемаме насериозно максимата на Сократ: „Аз знам, че нищо не знам.“ Възгордели сме се, че „Аз знам!“ – и не осъзнаваме, че щом знаем всичко – то няма какво ново да открием и научим. А искаме да променим света, в който живеем.  Но, понеже вече ЗНАЕМ ВСИЧКО – то знаем, и че този „наш“ свят е непроменим. Порочен кръг! Омагьосан кръг! От който няма изход. И няма да има – докато твърдим с увереност: „Аз не вярвам! Аз знам!“

 

Нито едно откритие на науката и другите движещи фактори на човека и обществото, не е направено само с логическия разум. Всичките открития са направени, са инспирирани първоначално от Вярата. Пак един прост пример в тази връзка – преди да бъдат създадени първите самолети, само техните създатели СА ВЯРВАЛИ, че е възможно самолет, който е по-тежък от въздуха, да се издигне в този въздух. Другите учени, безспорно също силни и отдадени на науката, понеже не са имали способността да ВЯРВАТ ИРАЦИОНАЛНО и ОТВЪД-РАЦИОНАЛНО – са доказвали, напълно научно, че е абсолютно невъзможно самолет да полети във въздуха. И този пример се е повтарял с всяко едно откритие на човешкия гений.





Yoga_Skype



 

 

Нашият рационален свят има склонността да ни кара да мислим, че вече човешкият разум (разбирай – официална наука) е открил всички закони на Природата и едва ли не е овладял цялата Природа. Както преди хиляда години хората са вярвали, че всичко е ясно и няма какво повече да се открива, така вярваме рационално и сега. Но – със сигурност има още много неща за откриване. Който е приел „човешкия разум“ за крайна инстанция и който се притеснява да вярва, за да не излезе, че е наивен глупак – този човек ще си остане цял живот в реалността, която му се предлага наготово, и много често той ще се чувства като в затвор. Осмелилите се да вярват – те се добират до свободата си. И успяват да освободят и много други ближни. Добре е да се осъзнае, че вярата не изключва разума – и обратно. Това, че вярваш, не значи, че си тъп и наивен, напротив, значи, че имаш смелостта в свят, който отрича „вярата“ и се кланя на „рациото“, да заявиш, че командваш разума си, че притежаваш „мозъка и мотора“ на разума.

 

Ето няколко цитата от Библията, които могат да служат като илюстрация на вярата и нейното действие:

 

Евангелие от Матей, 17:14-20:

 

„14 И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза:       

15 Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата.          

16 И доведох го при Твоите ученици но те не можаха да го изцелят.                

17 Исус в отговор каза: О роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене.        

18 И Исус смъмра беса и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.              

19 Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?      

20 Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.“

 

 

Евангелие от Лука, 17:1-6:

 

„1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат!         

2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.        

3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.          

4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.            

5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.  

6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.“

 

 

Съборно послание на свети апостол Яков, 1:1-8:

 

„1 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.        

2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,  

3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.               

4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.       

5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.   

6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.            

7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,   

8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.“

 

Цитатите са взети от: biblia.bg

 

Ще завършим с един показателен пример, свързан с основните междучовешки отношения. Става дума  за следното: двама души могат да влязат в обединение или съюз помежду си, само ако преди този съюз СА ВЯРВАЛИ ирационално един в друг. Опознаването идва впоследствие, след обединението – но първоначалната искра за обединение е именно над-рационалната вяра. Т.е. вярата води до развиване на логическото и доказуемо с логически доводи знание (в случая- конкретно за човека, в когото си повярвал). Ако нямаш първоначалното вярване в даден човек – никога няма дори да ти дойде наум да се събереш или обединиш с него. Или да тръгнеш с него по един и същ път.

 

 

...

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 11 януари 2017 г.

















...


ДРУГИ СТАТИИ:



ИНТУИЦИЯТА - "ОРГАН" ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РЕАЛНОСТ



ДОВЕРИЕТО – БОЖЕСТВЕНАТА ИСКРА, КОЯТО КАРА НЕЩАТА ДА СЕ СЛУЧВАТ



"АЗЪТ НА КЪСМЕТА" ИЛИ КЪСМЕТЪТ Е ОСЪЗНАТОСТ



МЕДИТАЦИЯ: ВЯРАТА МЕСТИ ПЛАНИНИ



МЕДИТАЦИЯ: ВЯРВАНЕТО Е КАТО ДИШАНЕТО




ЙОГА: ДЕПРЕСИЯТА И КАК ДА Я ПРЕОДОЛЕЕМ




33 мъдри мисли от Махатма Ганди





...