Yoga_Online

УРОЦИ И МЕЖДУЧАСИЯ – ИЛИ КОЙ Е ЧОВЕКЪТ ЗА СВОБОДНОТО ТИ ВРЕМЕ








Човек наистина учи и се учи цял живот,

и наистина всичко от проявената и непроявената Вселена може да е негов учител. Казано е също, че Вселената е училище, университет. Някои успяват да завършат успешно само началното училище, други средното, трети университета или дори няколко университета. Впрочем, на доста езици думите „вселена“ и „университет“ са с един корен, съвсем близки – Universe (Вселена) и University (Университет).

 

Ученето неминуемо е свързано с уроци – в пряко и преносно значение. Ученето е заетост, то не е свободно време. Мнозина веднага ще кажат, че човек учи отлично в свободното си време и че то е най-добрата възможност за всякакво учене и за усвояване на всякакви уроци, и ще бъдат прави – но не съвсем. Да, свободното време е нещо твърде относително и неопределено, съвременният цивилизован човек го има в изобилие, в сравнение с човека отпреди 100 години, и вероятно – още повече, сравнено с човека отпреди например 1 милион години. Официалната наука твърди, че съвременният човек – Хомо сапиенс – се е появил преди около 40 000 години, но това са само хипотези. Самият израз – „появил се е“ – не е научен, т.е. не може да се докаже по научния метод, или със същия успех и в някоя народна приказка „се появява“ някой добър дух или вълшебна фея. Но да се върнем към „свободното време“. Твърди се, че Сократ е казал, че няма нищо по-ценно от него. Защото, единствено  през свободното си време човек може да прояви своите творчески заложби, заложби на творец и създател,  или поне – да получи някакво несвойствено за ежедневието си прозрение, да го осени някоя непозната мисъл, която, ако той успее да я подхване и разработи – би разширила обхвата на неговото и на ближните ежедневие.

 

И интерес на истината,  съвременният човек не може да има реално „свободно време“ – той е твърде действен и действащ и дори да има свободно време, то той го използва за развитие на своите интереси, хобита, мечти и т.н.  Т.е. отново го превръща в „заетост“. Свободното време е един необясним и голям парадокс. Много съществен момент тук е това, че нито една институция не се е погрижила да осигури на човек свободно време за личен живот. Защото – личният живот, или по-разширено: отношенията с любим човек и семейство, могат да възникнат и да се развият ЕДИНСТВЕНО И САМО в свободното време. Което, парадоксално, е почти липсващо. Излиза, че най-важните и ценни неща – ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ – трябва да успееш да ги създадеш, развиеш и поддържаш някак на магия, между другото. Това „друго“ е по-несъществено от „любимия човек“ от „спътника в живота“, от „семейството“ – но това „друго“ ни помага да оцеляваме физически и социално (за социалното е под въпрос, защото личните отношения и семейството са част от социалното развитие и оцеляване), затова, разбира се, това „друго“ е по-основно и му се посвещава много повече време.

 

 

 

ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ ПОЧТИ ВИНАГИ ВЪЗНИКВАТ, ОЖИВЯВАТ И СЕ РАЗВИВАТ „НА МАГИЯ“

 

И това, както видяхме по-горе  - не е случайно, нито странно. Затова не е никак чудно, че и самите лични отношения са магия. Странна, понякога трудна и непонятна магия. Едни я владеят отлично и я приемат за нещо нормално, тъй като тя „просто се случва“; други – не могат да се справят с нея и предпочитат да развият лични отношения със самите себе си.  Не всеки е добър и изкусен магьосник в магията, наречена „лични отношения с Друг“. Модерно и масово наложено е убеждението, че ако успееш да обикнеш себе си, ти можеш да обичаш всеки друг, както и че ако успееш да живееш в мир и разбирателство със себе си, ще можеш и с друг – но това е просто едно убеждение, което засега не е доказало своята истинност, тъй като все повече хора избират своята т.нар. „самодостатъчност“, обичат се самите себе си, грижат се перфектно за самите себе си и не се свързват с друг – не обичат другиго, не се грижат за другиго, не прекарват свободното си време с другиго (не става дума за приятели, а за спътник в живота, за любим човек). Модерно е също да се казва, че има ли любов (обич), всичко се преодолява и решава – но и това твърдение не е доказано и вероятно далеч не винаги е вярно. При тази „магия“ може би има друга, неизвестна никому съставка, която не е любовта (обичта), а е нещо съвсем друго и играе ролята на condition sine qua non – условие, без което не може.

 

 

 

ЗА УРОЦИТЕ, УЧИТЕЛИТЕ, УЧЕНИЦИТЕ И МЕЖДУЧАСИЯТА

 

За да се върнем обаче към темата за уроците и междучасията, ще кажем, че: всекиму е известно, че един учител никога не остава с ученика завинаги. Учителят си свършва работата, научава го на нещата, за които е пратен да го научи и излиза от живота на ученика. Когато отношението учител:ученик е наложено над личните отношения – тогава имаме любовни (лични) връзки, които преминават през различни преживявания и препятствия и в даден момент се разпадат, а участниците в тях (или само единият, или и двамата) впоследствие казват, че с тази връзка или с този човек са преминали и усвоили различни уроци. Така да се каже -  обучението е изчерпано, уроците са преподадени (и навярно – усвоени) и „учителят“ излиза от живота на ученика. Ученикът вече не е ученик – а самостоятелна личност, която продължава нататък във вълшебното или скучното, или трудното, или прекрасното пътешествие, наречено Живот. Е, понякога се налага повторение на едни и същи уроци – докато не се усвоят напълно. Затова някои хора създават или попадат в един и същ тип връзки, с един и същ тип хора – и връзката винаги отново завършва с крах, с раздяла, и с последваща благодарност или неприязън – за „преподадените“ уроци.

 

Продължавайки с горната аналогия – взаимно заменяеми учител и ученик и преподадени уроци, - може да се стигне до извода, че този вид отношения не е свързан с т.нар. свободно време - а е нещо задължително. Като ходенето на училище. Щеш – не щеш – задължение ти е, трябва да го изпълниш. Трябва да преминеш успешно хорариума и да вземеш накрая изпитите. Докато не го направиш – това задължение ти стои. Докато изминаваш своето ученическо време, и си в отношения с „учител“, човек, с когото си обвързан с любовни отношения, но фактически той ти преподава уроци, като може би те обича, както и ти него, а може и не – ти имаш и междучасия. И тук е ключовият момент в тази безбрежна тема. Ако прекарваш междучасията с „учителя“ си, с любимия човек, т.е. ако имаш това вътрешно желание, вътрешен подтик –то тогава е много вероятно вие никога да не се разделите и в даден момент взаимозаменяемите ви отношения учител:ученик да преминат на по-високо и напълно различно ниво. И уроците да спрат. И да започне истинското пътешествие, наречено Живот – вече заедно. Но, разбира се, и от двете страни трябва да има такова вътрешно желание – да бъдете заедно в „междучасието“. Да бъдете заедно в свободното време – без уроци.

 

 

ИСТИНСКИТЕ ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ ЗАПОЧВАТ ТАМ, КЪДЕТО СВЪРШВАТ УРОЦИТЕ

 

Схематично казано – „твоят човек“ е този, с когото споделяте междучасията си. В идеалния случай сте се срещнали в „междучасие“ и ще си останете завинаги в него. Ще учите, ученето ви никога няма да спре, ще преживявате много неща -  и прекрасни, и ужасни, - но никога няма да бъдете един към друг учител и ученик, никога няма да си препадавате взаимно уроци. А просто ще учите ЗАЕДНО. Ще останете заедно. Вселената, училището, университетът – в даден момент трябва да се напуснат, не е добре да останеш завинаги в тях, а и е убзсмислено. Оставаш с този, който е отвъд уроците. Като Теб!

 

...

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 7 юли 2017 г.

 

















СИЛАТА НА МИСЪЛТА: НАЙ-ГОЛЯМАТА ТАЙНА






"АЗЪТ НА КЪСМЕТА" ИЛИ КЪСМЕТЪТ Е ОСЪЗНАТОСТ







КРИВОРАЗБРАНАТА САМОДОСТАТЪЧНОСТ ИЛИ ДА ОБИЧАШ ДРУГИГО НЕ Е НУЖДА, А СПОСОБНОСТ








ВЛЮБЕНИЯТ ЧОВЕК ВИЖДА СВЕТА В НАЙ-ИСТИННАТА МУ СЪЩНОСТ






ЗНАЧЕНИЕТО НА ГАНЕША – БОГЪТ, КОЙТО РАЗРУШАВА ВСИЧКИ ПРЕПЯТСТВИЯ







КОТКАТА - ИЗПРАТЕН НИ СВИШЕ ЛЕЧИТЕЛ-ЙОГИН ?







ТЕСТ: ИЗБЕРИ КЛЮЧ И ВИЖ КАКВА ЛИЧНОСТ СИ




...