Yoga_Online

КУНДАЛИНИ: ЗА МЪЖКИТЕ И ЖЕНСКИТЕ ТЕЛА И АСПЕКТИ, ЗА ШАКТИПАТ И БЛАГОДАТТА - ОШО




ОШО – „КУНДАЛИНИ И ЧАКРИТЕ“ – откъс:

 

 

 Затова след преодоляване на четвъртото ниво медитиращият не е нито жена, нито мъж. Концепцията ардханаришвар — Шива като полумъж-полужена — подразбира първото и второто тяло. Но тя остава просто символ, ние никога не сме я разбирали. Шива не е пълен, половинчата е и Парвати. Само заедно те образуват единно цяло. Затова изобразяват Шива наполовина жена, наполовина мъж, но в реалността втората половина не е видна отвън. Тя е скрита вътре във всеки от нас. Едната ни страна е мъжка, другата — женска, затова понякога се случват странни неща.

 

Колкото и безстрашен и силен да е един мъж във външния свят, колкото и да е влиятелен — бил той Александър Велики, Наполеон или Хитлер — в работата, в магазина, в екстремални ситуации през целия ден той е истински лъв, но вечерта цялото му самодоволство се разсейва пред една обикновена жена от неговото семейство. Наистина, не е ли странно? Каква е причината за това? Работата е там, че дванадесет-четиринадесет часа в денонощието той използва мъжкото тяло, след което това тяло се уморява. Когато той се връща у дома, първото тяло вече иска почивка. Тогава на преден план излиза второто тяло — женското, а мъжкото остава в сянка.

 

През целия ден жената ползва първото тяло, затова вечерта вътрешният мъж взима връх в нея. В резултат жената се държи като мъж, а мъжът като жена.

 

Трябва да се помни, че общуването с вътрешната жена е метод за издигане на жизнената енергия. Подобен процес има множество фини вътрешни нюанси, но затова няма да говорим сега. Още нещо: енергията винаги тече от мъжкото към женското. Най-важното качество на мъжкото тяло е това, че то не е възприемчиво — то е винаги агресивно. Мъжете могат да дават, но не могат да взимат. Енергийният поток не тече от женското към мъжкото, а само от мъжкото към женското. Жената е приемаща. Тя може да получава, но не може да дава.

 

От това следват два резултата, които трябва да се знаят. Първо, поради това, че жената е възприемчива, тя никога не става посредник при предаването на шактипат — шактипат не може да се случи с помощта на жена. В това е причината, че на света има толкова малко Учители-жени, сред които да срещнеш жена-гуру на нивото на Буда или Махавира, тъй като жената не може да предава енергия. Факт е, че около Махавира, Буда и Кришна са се събирали много жени, но още не се е родила жена, подобна на Кришна, около която да се обединяват хиляди мъже. Причината е в това, че жената може само да приема.

 

Интересно е също, че около Кришна са се събирали много жени и съвсем малко мъже. Същото се е случило и с Махавира — десет хиляди аскети-мъже, монаси и четиридесет хиляди монахини. Съотношението винаги е едно към четири. На един мъж винаги съответстват четири жени. Махавира не е могъл да повлияе на мъжете така, както е влияел на жените, защото те, както и Махавира, са били мъже. Жените са могли да приемат това, което е предала Махавира. Но мъжете не могат да приемат — тяхната възприемчивост е крайно ограничена. Следователно, макар че мъжете са вестители, глашатаи на религията, именно жените я защитават и пазят. Именно жените спасяват религията на земята. Мъжете са пионери на религиите.

 

Жената е възприемчива. Качеството на нейното тяло е възприемчивост. Биологически тя също притежава това качество. Девет месеца носи бебето, а след това го възпитава и се грижи за него — тя е принудена да бъде възприемчива. Природата не е предписала нищо подобно на мъжете. За един миг те става бащи, а след това отново изчезват зад хоризонта. Жената получава сперматозоидите и ги задържа. Същото се случва и по време на шактипат. Следователно, мъж не може да получи шактипат от жена. Но това е общо правило, от което може да има и изключения. По-късно ще разкажа за тези редки случаи. Понякога се случва нещо подобно, но там действат други причини.

 

Обикновено шактипат не се случва чрез женското тяло. Но жената притежава допълнителни качества — сила и власт бързо да приема шактипат. Мъжът може да предава шактипат, но не е способен да я приема. Затова предаването на шактипат е затруднено и от мъже към мъже, защото медитиращият мъж не е възприемчив — такава е неговата личност. На първата степен, откъдето започва всичко, пребивава невъзприемчивият мъж. Съществуват култове, в които мъжете като духовна практика се представят като жени. Те използват това като метод за повишаване на възприемчивостта. Жените без излишни усилия стават възприемчиви, защото са такива по природа. Затова за шактипат на жената постоянно й е необходим посредник. Разберете добре защо тя не може да получава благодат непосредствено.

 

шактипат идва чрез първото тяло. Ако аз предавам шактипат, тя се случва във вашето първо тяло. Енергията излиза от моето първо тяло и се насочва към вашето първо тяло. Ако вие сте жена, това ще се случи много бързо. Ако сте мъж, тогава ще са нужни много повече усилия — енергията много по-трудно ще проникне у вас. Някъде дълбоко вътре във вас е необходимо да достигнете състояние на пълно отдаване. Само тогава се случва шактипат, иначе е невъзможно. Мъжът не се предава. Каквито и усилия да полага, той не може да се предаде. Дори когато казва: „Аз се предавам“, той го прави агресивно. Казано по друг начин, егото му обявява за акта на предаване. Той казва: „Погледни! Аз се предавам“. Стоящото отзад „Аз“ не напуска мъжа.

 

Жената не трябва да се предава — тя вече се е предала. Такава е нейната вътрешна природа. Предаването е качество на нейното първо тяло. Тя е много възприемчива. Затова предадената от мъж шактипат с лекота прониква в нея. Предаването на енергия от мъж към мъж е затруднено, а от жени към мъже е почти невъзможна. Независимо от трудностите при предаването на шактипат от мъж към мъж, това е възможно, тъй като ако медиумът е достатъчно силен, той може да намали енергията на другия мъж, довеждайки го почти до състоянието на жена. шактипат чрез жена е почти невъзможна, защото в момента на преживяването женското тяло има тенденция да поглъща в себе си жизнената енергия. Нейното първо тяло подобно на гъба поглъща всичко в себе си.

 

Говорихме за шактипат. В случая с благодатта условията са подобни. Благодатта идва от четвъртото тяло. Четвъртото тяло на мъжа е женско, затова той с готовност възприема благодат. Четвъртото тяло на жените е мъжко, затова тя изпитва същите трудности — не е способна да възприема благодат непосредствено. Четвъртото тяло на мъжете е женско — затова Исус, Мойсей и Мохамед са установили мигновено контакт с Господ. Поради това, че тяхното четвърто тяло е било женско, те са били способни да се опияняват от благодатта, когато тя започнала да слиза в тях.

 

Четвъртото тяло на жените е мъжко и на това ниво то не им позволява непосредствено да получават благодат. Затова жената не носи в себе си непосредствено послание. По тази причина нито една жена не може да твърди, че е познала Брахман. Мъжкото четвърто тяло е препятствие за жената. От този край тя не може да получи благодат.

 

Мъжът получава благодат непосредствено. На него му е трудно да я получи чрез някого, както това се случва с шактипат, защото в този случай той сам е препятствието. Но за жените всичко е друго. Те могат да получат благодат от всеки посредник. Дори много слаб човек може да стане медиум на шактипат за жена. шактипат зависи много по-малко от посредника и много повече от възприемчивостта на получаващия. На жените постоянно им е необходим медиум. Те много трудно се справят без посредник, защото тогава преживяването не настъпва.

 

Говорихме за обичайното състояние на нещата. Но може да възникне и необикновена ситуация. Именно поради обичайния ход на събитията медитиращите жени винаги са били малцинство. Това не означава, че жените не са имали преживяване на Бог. Те са преживявали Бог, но между тях винаги е стоял медиум, посредник. Дори да е бил незначителен, медиумът винаги е присъствал — жените са получавали преживяването опосредствано. Още една специфична разлика: например, за младите жени е много по-трудно да получат благодат, отколкото за по-възрастните.

 

Интересен е фактът, че през живота половата разлика не остава постоянна — съотношението на мъжкото и женското начало се променя през целия живот. Тази промяна е постоянна, а съотношението постоянно се променя. При много жени с възрастта се появява окосмяване над горната устна и по брадата. Към петдесет години се променя гласът на жената, става по-нисък, напомнящ мъжкия. Женският глас си отива, съотношението се променя. Най-общо, по това време женските функции привършват, изчезват женските признаци, появяват се мъжки. Биологичните ограничения, съществували приблизително четиридесет и пет години, изчезват. Жената вече не е свързана с вътрешната жена, затова в старостта шансовете за получаване на благодат нарастват. Причината за това е, че съдържанието на мъжките елементи в първото тяло се увеличава, а на женските във второто се намалява. Освен това, съдържанието на мъжките елементи в третото тяло се увеличава. Затова за жените благодатта е възможна в по-зряла възраст.

 

При определени обстоятелства възрастната жена може да изпълнява ролята на медиум за по-младите. Старицата, наближаваща стогодишна възраст, в чийто ум не е останал нито един намек за това, че е жена, може да стане медиум за мъжете. Но това е особен случай. Същото се случва и с мъжете — с остаряването съдържанието на женските елементи в техните тела се увеличава. Възрастните мъже най-често се държат като жени. Много характерно мъжки черти се заменят с женски.

 

Във връзка с това трябва да се знае, че личността на този, който получава благодат в четвъртото тяло, развива характерно женски черти. Например, ако изучаваме тялото или личността на Буда или Махавира, ще открием, че те са в по-голяма степен женски, отколкото мъжки. В тях мекотата и красотата на жената е съчетана с женската възприемчивост. Качеството на агресията не им е присъщо, затова те са изпълнени с любов, ненасилие, състрадание. Насилието и гневът са си отишли завинаги.

 

Ницше обвинявал Буда и Исус в излишна женственост, заявявайки, че по тази причина те не трябва да бъдат причислявани към мъжката половина на човечеството. В тях, според Ницше, отсъствали мъжки качества, затова те успели да направят целия свят изнежен и женствен. В това твърдение има известна доза истина. Ще се удивите, че Буда, Махавира, Кришна и Рама са изобразявани без бради и мустаци. Работата не е в това, че те не са имали бради, но по времето, когато са били запечатани върху рисунките, тяхната личност е била вече преизпълнена с женска енергия, затова брадите и мустаците са изглеждали неуместни. С времето тези детайли са били пропуснати като несъответстващи на техните женствени образи.

 

Подобно нещо се случило и с Рамакришна. Това е могло да стане уникален случай за науката. Събитието било действително удивително. По-късно последователите на Рамакришна се опитвали да скрият този странен факт — как могат да говорят за подобни неща? В Рамакришна се развила женска гръд и се появило нещо, подобно на месечен цикъл. Събитието било толкова странно — спокойно може да се нарече чудо. Неговата индивидуалност станала толкова женствена, че той ходели и разговарял съвсем като жена.

 

В такъв необичаен случай могат да стават и други удивителни неща. Например, при подобни обстоятелства мъжете не могат да предават никому шактипат. Тяхната личност става абсолютно женска.

 

С помощта на медитативните техники, предложени от Буда и Махавира, стотици хиляди хора са достигнали четвъртото ниво на съзнанието. Щом достигали четвъртото тяло, тяхната личност ставала женска. Именно това имам предвид, когато говоря за развиване на пасивната страна на тяхната природа. Насилието и гневът отлитали, когато агресивността ги напускала. Любовта, състраданието и ненасилието разцъфтявали. Женствеността станала наследствена природа на нашата страна. Чувствам, че именно това е причина за агресията от страна на други народи. Всички съседни мъжки страни са успели да подчинят женската личност на Индия.

 

От една страна, случило се безкрайно ценно събитие — ние сме преживели прекрасния опит на четвъртото ниво. Но на нивото на първото тяло индийците се оказали в затруднение. Във всяко нещо съществува компенсация и равновесие. Този, който бил готов да остави съкровищата на четвъртия план, постигал благосъстоянието и богатството на първия. Който не бил готов да се раздели с благодатта на четвъртото ниво, бил принуден да се лиши от много от достиженията на първото ниво.

 

След Буда и Махавира Индия изгубила инстинкта за агресивност и станала възприемчива. Затова, който и да дойдел тук, той се превръщал в акт на приемане. Който и да дойдел, ние сме го поглъщали в себе си. Проблемът със сегрегацията никога не е стоял пред нас, да не говорим за ответно нападение. Този проблем изчезнал завинаги, защото нашата личност станала женска. Индия се превърнала в единна огромна майчина утроба, даваща убежище на всички идващи. Ние нищо не сме отричали — никога не сме се опитвали да дадем отпор на агресорите, не сме се стремили да ги отделим от себе си, защото вече не ни е било присъщо качеството на воина, необходимо за борбата. С появата на Великите то изчезнало, масата последвала Великите. Масата им се подчинила. Обикновените хора, слушайки разсъжденията на Великите за ненасилието и състраданието, видели, че те живеят съгласно своите слова и затова приели казаното и оставали мълчаливи. Те можели да започнат борба, но нямало лидери, предводители.

 

Ако някога историята на човечеството бъде записана от духовна гледна точка — когато под внимание се приемат не само събитията на физическото ниво, а преди всичко събитията на нивото на съзнанието, което е истинската история — ние ще разберем следното: щом една страна се обърне към духовността, тя става женска. Тогава по-малко развитите в духовно отношение народи я избират за обект на нападение. Удивителен е фактът, че Индия е била завладяна от изостанали в културно отношение народи. В много отношения те били диви варвари, били те древните тюрки или монголи. Те нямали култура, но в известен смисъл били мъже — макар и варвари, а ние сме представлявали женското, пасивно начало. На нас ни останало само да ги приемем и погълнем в себе си.

 

И така, женското тяло е способно да приема и поглъща. Следователно, на жената е нужен медиум, докато мъжкото тяло не само предава енергия, но и приема благодат. Затова мъжете, подобни на Махавира, твърдели, че на жената ще й се наложи да се роди още веднъж в мъжко тяло за крайното достижение. Това е една от многото причини. Жената не може да приема благодат непосредствено. Но това не означава, че е задължително тя да умре, за да се роди отново като мъж. Съществуват методи, водещи до трансформация на личността. Второто тяло може да стане първо, а първото да заеме мястото на второто. Съществуват техники за дълбока сила на волята, с чиято помощ физическата трансформация е възможна още в този живот.

 

Ще ви разкажа един интересен случай от живота на един от джайнските тиртханкари. Това била жена на име Маллибай. Сектата шветамбари я нарича Маллибай, а сектата дигамбари й дала името Маллинат, тъй като в тази секта се смята, че жената не е способна да достигне мокша — освобождение. Следователно, тиртханкара не може да бъде жена и оттам името й — Маллинат. В човешката история още не е възниквало такова противоречие относно отделна личност. Спорили са какъв е ръстът на човека, кога се е родил или умрял, но да възникне спор по повод на определянето на пола? Такова нещо не се е случвало. Едната секта смята Маллибай за жена, а другата вярва, че е бил мъж.

 

Аз чувствам, че в началото на духовното си търсене Маллибай е била жена. Но съществуват техники, с чиято помощ първото тяло може да бъде заменено с мъжко — именно след подобно нещо тя станала тиртханкара. Първата секта, която я смята за жена, се прекланя пред първоначалното й състояние. Втората, която я смята за мъж, благоговее пред второто състояние. Двете твърдения са истинни. Бъдейки жена, тя е трябвало да се превърне в мъж. Пътят на Махавира е такъв, че всяка жена, която го следва, трябва да се роди отново за последното преживяване, но вече в мъжко тяло. Неговият път е пътят на знанието, а не на предаността. Неговият път не е път на приемането.

 

Всеки мъж, танцуващ подобно на Меера, която заспива с образа на Кришна в сърцето си и се смята за негова възлюбена, си остава мъж само по име. Съзнанието на такъв човек е подложено на пълна трансформация. Първото му тяло се променя и става женско, второто също се променя и става мъжко. Ако трансформацията е достатъчно дълбока, настъпват и промени във физическото тяло. Ако трансформацията не е достатъчно дълбока, физическото тяло си остава същото. Но умът вече не е същият — в него се пробужда женско съзнание. В подобни толкова необичайни случаи стават много неща — например шактипат. Но това не е общото правило.

 

Шактипат може да се случи чрез мъж, а благодатта се приема непосредствено, а за жената е крайно трудно да приеме благодат без посредник. За нея вратата на благодатта се отваря чрез шактипат. Това е факт, а не оценка. Тук не стои въпросът, че това е висше, а това нисше, това е горе, а това — долу — това е просто факт. Това е такъв факт, както това, че мъжът изхвърля сперма, а жената я приема. Ако някой попита: „Може ли жената да еякулира семе в мъжа?“, ще дадем отрицателен отговор, защото такъв е законът на природата. Въпросът не е в това кой е висш и кой нисш. Но именно от този факт възниква проблемът с оценката. На жената се гледа като на нещо по-нисше — поради качеството на приемането, което й е присъщо. Тогава цената на даващия нараства.

 

Разликата в статуса на мъжете и жените по целия свят е възникнала поради това, че мъжът се смята за даващ, печелещ, хранещ, докато жената оценява себе си като получаваща страна. Но кой е казал, че значението на получаването непременно трябва да бъде по-ниско? И ако няма кой да получава, каква е ползата от даващия? И обратно. В това няма превъзходство или комплекс за непълноценност. В действителност, двете хармонично се допълват и зависят едно от друго. И получаващият, и даващият са взаимозависими — те са свързани в едно. Това не са два различни отделни обекта, а по-скоро двете страни на един медал, при който едната дава, а другата получава.

 

Обаче обикновено самата концепция за даващия поражда в ума представата за унижение. Няма никаква причина, поради която приемащият трябва да се чувства притиснат. С това са свързани много неща и преди всичко, вкорененото мнение, че положението на жената е вторично по отношение на мъжа. Не само мъжете, но и жените са приели подобна концепция. В действителност, всеки е важен на своето място: той като мъж, тя като жена. Няма второстепенни роли — двамата се допълват един друг.

 

Сходна концепция се е утвърдила в много области на живота, с нея е пропита цялата наша цивилизация и култура. Затова мъжът отива на лов — поради своята агресивност, а жената го чака край домашното огнище — поради своята възприемаща природа. Той отивал в полето, събирал реколтата, работел в магазина, летял на самолет, покорявал космоса — мъжът извършвал всички тези постъпки поради природната си агресивност. Жената си седяла вкъщи и чакала. Тя също извършвала много неща, но не агресивно, а приемащо. Тя устройвала дома, грижела се за семейството, поддържала реда. Всяка култура е задължена за това именно на жените.

 

Ако не беше жената, мъжът щеше да си остане скитник и безделник. Никога не би изградил жилище, дом. Жената действа като стабилизиращо начало, като колче, около което започва развитието. Мъжът скита по света, но неизменно се връща при колчето. Ако ситуацията бе противоположна, мъжът никога не би улегнал. Не биха възникнали градовете и селищата. Градската култура е задължена за своето възникване на стремежа на жената към стабилизиране на живота на едно място. Тя винаги моли мъжа: „Достатъчно! Нека се установим — време е да се установим. Може да има трудности, но стига сме скитали от едно място на друго“. Жената се вкопчва в земята и пуска корени в нея. Тогава на мъжа не му остава нищо друго, освен да създаде свят около нея. Така се появяват градовете. Така са възникнали цивилизациите, израствали са домовете, устройвани и управлявани от жените. Каквото и да изработвал и постигал мъжът във външния свят, цялото достояние било съхранявано от жената.

 

Мъжът не се интересува от запазването. Той заработва, и с това проблемът приключва за него — оттук той губи интереса си. Неговите стремежи и грижи са актуални дотогава, докато той се бори със света и го променя. Мъжкото внимание постоянно е насочено към все още незавладените области. Каквото и да донесе той, винаги има някой, който да съхрани придобитото и тази индивидуалност има своето място, своя собствена цена. Жената е допълнителна част в цялата ситуация, но само по силата на това, че не отива навън, за да печели, не създава, струва й се, че нейната съдба е да бъде винаги отзад. Подобно усещане започва да пропива всичко, създавайки абсолютно необоснован комплекс за малоценност.

 

Възникналото принизено положение е дало дяволски резултати, с които жената се е примирила, докато оставала неграмотна, но сега положението се променя. За да разруши своя комплекс за непълноценност, жената се е заела с всички дела, които до неотдавна са били мъжки приоритет. Но тази активност е крайно вредна за жената, тъй като така тя разрушава своята базова личност, което на свой ред може да се изрази в нарушения на психиката. В наши дни жената се стреми във всичко Да се сравнява с мъжа, но на нея не й е присъщо напълно да прилича на мъж. Жената ще успее така да се превърне само във второстепенен мъж. Тя не може да стане първостепенен мъж. Но по собствен избор тя би могла да стане първа сред жените.

 

Това не е оценъчна характеристика, а факти за първите четири тела. Исках да обясня само това.

 

 

 

В такъв случай трябва да има разлика в духовните практики за мъжете и жените?

 

Разлики има, но не толкова в духовните практики, колкото в състоянието на ума. Дори ако една практика е еднаква, мъжът подхожда към нея агресивно, докато жената влиза в тази техника пасивно. Мъжът атакува, щурмува, жената се предава. Методът ще бъде еднакъв, но подходът различен. Когато мъжът започне да се занимава с духовна практика, той, образно казано, я хваща за шията, а жената се покланя в нозете й.

 

Различният подход е напълно естествен, няма друга разлика за противоположните полове. Женският подход ще бъде предаването — достигайки, тя няма да каже, че е достигнала Бог, по-скоро ще признае, че й е провървяло, че Бог я е допуснал и приел при себе си. Мъжът, достигнал пределното преживяване, няма да каже, че Бог го е приел. Той чувства, че е достигнал до Бог. Разликата е в техните възприятия. Тази разлика е неизбежна, но тя съществува само до четвъртото тяло. След четвъртото тяло въпросът за женското и мъжкото не възниква.

 

...

Ошо. Кундалини и чакрите

Американска. Първо издание

ИК „Шамбала Букс“, София, 2003

ISBN: 954-8126-85-0

 

Цялата книга: в Читанка.инфо и в Спиралата.нет

...

Публикува: Соня Петрова - Аеиа



 









...