Yoga_Online

ЙОГА: ТЕХНИКА ЗА ТРАНСФОРМИРАНЕ И КУЛТИВИРАНЕ НА ГНЕВА

Budha


Гневът е естествена емоция, присъща на човека.

Съвременното ни общество обаче е такова, че ние сме принудени постоянно да се гневим, а същевременно почти от раждането си нямаме възможност да изявим адекватно този вид емоции, защото ни учат, че да се гневиш е нещо много лошо, а не ни предлагат никакви разумни способи за отреагиране на тази силна емоция. Човек, който изявява външно гнева си, обикновено е осъждан от обществото. Това в един момент го кара да сподавя гнева си, да го потиска в себе си. Последното, логически, води до това, че гневът започва да се натрупва под формата на „вътрешен гняв“. Страничен, но не и по значимост, е въпросът за силната агресия, която се наблюдава в съвременните деца и млади хора. По темата може да се пише до безкрай – но с няколко думи, тази агресия е резултат на потискания гняв и все по-големите свободи, които се дават на хората. Свободите са нещо прекрасно, но обучението и подготовката на децата не са в крак с тях. Да се надяваме, че все някога ще станат!

Натупаният вътрешно гняв, вътрешната агресия се изразяват външно във вид на мощни пристъпи на ярост, които се редуват с периоди на преживяване на чувство за вина. Друг начин на „движение“ на вътрешния гняв, е когато той се насочва срещу човека, който го е „складирал“ – от това пък следват депресии и други саморазрушителни поведения.


Разрушението и саморазрушението са едни от основните последствия от гнева. Което пряко ни води до идеята, образа на Бога-Разрушител. Разбира се, светът е немислим без Разрушението – представете си само едно нещо – клетките на епидермиса на кожата ни не се разрушават, а продължават и продължават да нарастват, да се делят и да се увеличават. При такъв сценарий, в един момент кожата ни ще стане дебела километри!


От разрушението лесно можем да стигнем до архетипа на богинята Кали или на Шива, в аспекта му на Разрушител.


Кали е тъмният и яростен ипотас на Парвати, тя е тъмната Шакти, Богинята-Майка в нейния разрушителен аспект. Кали, освен това, разрушава невежеството, поддържа световния ред, благославя и освобождава тези, които се стремят към Бог.


Кали е независима и самостоятелна във вземането на решения. Тя често се свързва с Лилит в християнската традиция – първата жена на Адам, създадена равна с него, която отказала да му се подчинява и изобщо да бъде подчинена или второтепенна по какъвто и да е начин. Лилит избягва, а по-късните догматици на християнството я превръщат в зъл демон.


Архетипът на Кали ни позволява да усетим изцяло собствената си сила. Да претворим разрушителния си гняв, да го овладееем и трансформираме в още по-голяма лична сила, в енергия, която да ни позволи да отстраним препятствията по пътя на нашето по-нататъшно развитие. Практиката, описана по-долу, съдейства за интегриране на архетипа на Кали в ежедневния ни живот.


И преди практиката, една интересна притча за жените и гнева.


Живяла някога една прекрасна принцеса, която нямали никакви недостатъци – била въплъщение на Красотата, Изяществото и Съвършенството. В нея се влюбил един принц и отишъл да й иска ръката. Красавицата дала съгласието си, като поставила едно условие: „Ще стана твоя жена, ще те обичам, уважавам и ще ти се подчинявам, ще ти служа вярно и ти никога няма да усетиш с мен тежестта на живота, а той ще бъде изпълнен с радост и щастие. Но ми обещай едно: един път  в годината да ме пускаш да излизам за по една нощ без тебе и никога да не питаш къде отивам и какво правя.“


Младият принц помислил, че това изобщо не е някакво трудно условие, и, разбира се, се съгласил. Те се оженили, станали крал и кралица и заживели в Любов и Радост. Жената станала вярна спътница в живота на своя Мъж. Тя го обкръжила  с внимание и ласки, дарила го с топлината на сърцето си и с нежността на любовта си. Служила му вярно и честно, кралството им процъфтявало и нищо не помрачавало живота им, но, както се били уговорили, всяка година за една нощ кралицата излизала от къщи, без да каже нищо на мъжа си, и той не я питал какво е правила през това време. Така си живели дълги години, но полека-лека кралят започвал да бъде измъчван от едно смътно безпокойство. И всеки път, когато жена му го напускала, това безпокойство нараствало все повече и повече, и го карало да мисли: „Къде ли прекарва тя без мен тази нощ? Какво ли прави? Защо не мога да я питам нищо за това?“.

 

Накрая кралят не се сдържал и решил да проследи жена си. Една нощ, когато тя мълчаливо напуснала дома, той незабелязано я последвал. Видял как тя преминала през полето, прехвърлила се оттатък реката и навлязла надълбоко в гората. Там се скрила зад един стар пън. И тогава, приближавайки се към този пън, кралят видял как жена му съблякла дрехите си и се превърнала в змия! Свила се на кълбо и започвала да съска и да пръска отрова! Уплашен, кралят без да иска извикал и така издал присъствието си. Змията, виждайки го, се приближила и казала: „Какво направи!? Не можа и за една нощ да ме пуснеш, без да се притесняваш за себе си! Нима не ти служих вярно, нима не те обичах? С мен ти не познаваше притеснения и печал, и в замяна аз поисках за  себе си само една нощ в годината. Независимо от това, че съм щастлива с теб, че обичам децата ни и че с удоволствие се грижа за нашите поданици, понякога и аз се изморявам, раздразвам и се разгневявам, и, за да не показвам своите чувства пред околните, аз идвам тук, в гората и се избавям от тях, изхвърляйки всичко, което се е натрупало у мен, в душата ми – за цялата година – като се превръщам за една нощ в отровна змия. А сега, когато ти узна тайната ми, аз вече няма да мога да натрупвам цялото напрежение и ще ми се налага да го изразявам в момента, в който го почувствам!...“...

 

От този момент нататък жените повече не се крият от мъжете си, когато се превръщат в змии – съскащи и хапещи. А мъжете са забравили какво е това живот с любима жена без грижи и печал. И, вземайки своята Жена, всеки Мъж мечтае за живот в рая с красива, грижлива, съвършена Жена, но заедно с нея получава и Змия, която отвреме-навреме дори може да го ухапе. И, в кръга на шегата, понякога дори се получава така, че жената един ден в годината е добра и любяща, а през всички останали – е змия.

...

Конкретно за жените и архетипа на Кали – този образ притежава както положителни, така и рязко отрицателни черти. Част от жените изцяло отхвърлят този свой аспект, а други преднамерено го култивират. За да не сподавяме периодично натрупващите се чувства на гняв, раздразнение и негодувание, а да ги превръщаме в свои съюзници, е необходимо те да бъдат признати и са си дадем възможност да ги изразим навън по някакъв начин.

...

 

Практика за трансформиране и култивиране на гнева

 

Описаната практика ни помага да премахнем вътрешните си запаси от гняв, да ги изкараме на „повърхността“, като по този начин по естествен път се получава едно осмисляне и трансформиране на тези „складирани“ емоции, което впоследствие ни позволява да използваме тяхната енергия за добри и полезни цели (а не за агресия и автоагресия). Упражненията целят основно укрепване на „пъпния център“, като някои от тях, особено тези, които предизвикват напрежение в коремната област, съдействат пряко за „изкарване“ на гнева навън.


1. Легнете по гръб, отпуснете се, почувствайте се удобно. Започнете за дишате едновременно през носа и устата, така че да се получи звук като при хъркане. Хъркайте и при вдишване, и при издишване. Продължете 2 минути.

 

2. Както сте легнали по гръб, повдигате допрените един до друг, изправени крака, на около 15-20 см от земята; повдигате главата и изправените ръце – ръцете да са горе-долу на нивото на краката. Дланите са насочени една към друга. Задържате в това положение около 1 минута, като дишате дълбоко. После започвате огнено дишане в същата поза – за около 30 секунди. Следва кратко отпускане по гръб.

Огнено дишане – бързо вдишване и издишване на равно количетво въздух, без пауза между фазите. При издишване коремът рязко се прибира навътре – все едно изпомва механично въздуха.

 

3. Без почивка от предишното упражнение – повдигате вертикално нагоре краката, задържате ги така, а с ръце започвате да удряте силно по пода – по усет и със собствен ритъм. 2-3 минути.

 

4. За няколко секунди допирате бедра до гърдите и обхващате краката с ръце. След това отново изправяте вертикално крака и започвате „ножица“. Краката са изправени в коленете – издишате и допирате до земята десния крак, после вдишвате и вдигате отвесно десния крак, като същевременно сваляте надолу левия и с него допирате земята – редуване на краката като ножица. Ако чувствате, че кръста не е стабилен – ръцете сее подлагат под него, за по-голяма стабилност. Ножицата трае около 2 минути.

 

5. Сядате със сгънати колене върху петите си (поза Диамант) – краката събрани. Ръцете са отпуснати върху краката – изпълнявате така няколко дълбоки вдишвания и издишвания. После обхващате гръдния си кош с ръце – все едно се самопрегръщате. В тази позиция издишате и се накланяте напред, вдишвате и се изправяте в изходно положение. Това трае 2 минути с умерено темпо. После за около 30 секунди увеличавате темпото.

 

 6. Сядате в отпуснат седеж с кръстосани крака (по желание- лотос или полу-лотос), надувате бузи и започвате да шляпате силно с ръце надутите бузи. Продължителност: 2 минути. Трябва да се усеща болка при „шамарите“. С тази техника, освен че съдействаме за увеличаване на притока на кръв към лицето, което подпомага неговото разкрасяване, отработваме гнева, който е насочен към самите нас. Въздействаме на аспектите на гнева, които ни карат да се самоунищожаваме или да проявяваме друг вид автоагресия. С това упражнение ние отреагираме на насочения към нас самите гняв.

 

7. Оставате в предишния седеж. Ръцете се хващат една друга в т.нар „мечи захват“ – едната ръка е с длан нагоре и свити пръсти, другата с длан надолу и също свити пръсти – пръстите на едната ръка се закачат за пръстите на другата, с леко усещане за напрежение между двете ръце (всяка ръка дърпа другата). Хванати в мечи захват, целите ръце образуват обръч. Потупваме леко с палеца, който се пада откъм нас долната част на торса, под пъпа. После вдигате нагоре обръча на ръцете, като с вдигането вдишвате дълбоко и после рязко издишвате, като пускате надолу ръцете, и произвеждате лек удар под пъпа.  Това упражнение продължава 2 минути.

 

8. Изправяте се и се накланяте напред, с изправен гръб – торсът да е успореден на пода. Ръцете увисват свободно надолу. В тази позиция в продължение на 3 минути пеете монотонно мантрата „РАМ“. Съсредоточете се на трептенето на този звук в областта на пъпа.


9. Без да спирате да пеете матрата „РАМ“, преминете в поза „Кобра“ – 1 минута. После за 30 секунди, отново в Кобра, завъртате главата наляво и надясно, като продължавате да напявате „Рам“.




(ако не можете този вид Кобра - я правите, подпрени на лактите, вместо на дланите)

10. Последното упражнение от комплекса е Сат-Крия. Седнете в поза ДИАМАНТ, на пети. Вдигнете ръцете си, изправени, над главата, като притискате плътно ушите си с тях. Съберете драни. По избор – ръцете могат да останат с изправени пръсти, допрени един срещу друг, или да се преплетат пръстите на ръцете, като изправени остават само показалците, допрени един о друг и сочещи нагоре. Гърбът е изправен. Брадичката и подбрадието са успоредни на пода.

 

 В тази поза започвате да напявате мантрата САТ НАМ – която се превежда като „Моето Име е Истина”. Като изричате рязко САТ, прибирате рязко корема навътре и стягате коремните мускули и глутеусите (седалищните мускули). Като казвате НАМ (по-продължително от САТ) – отпускате стегнатите мускули. Изпълнявате упражнението 1 до 3 минути. Като приключите, вдишвате дълбоко един път и задържате, доколкото можете дъха, като по време на задържането стягате мускулите на корема и на глутеусите. Визуализирайте как енергията се повдига от основата на гръбнака, минава по него и стига до върха на главата ви. След това издишайте. После пак вдъхнете дълбоко и издишайте.


11. Завършвате с дълбока релаксация за 7 до 11 минути в Шавасана.

 

ПОЗА ШАВАСАНА (ТРУПНА): Легнете по гръб, ръцете са отпуснати покрай тялото, длани нагоре. Отпуснете цялото тяло. Дишайте дълбоко, после свободно. Това е една от най-трудните пози. Никога не я пропускайте! Тя позволява на тялото, ума и съзнанието да интегрират резултатите от цялата практика.

 

След релаксацията в ШАВАСАНА, раздвижвате пръстите на ръцете и краката, после правите кръгови движения в китките и глезените, протягате цялото си тяло, свивате краката към гърдите и правите няколко люлеещи движения върху гръбнака. След това раздвижване сядате с кръстосани крака и по желание изпявате мантрата : САТ НАМ.

 

С това комплексът е изпълнен!

ХАРИ ОМ ТАТ САТ!

 

...

Автор: Соня Петрова - Аеиа


публикувано на: 08 ноември 2014 г.


...


ПОДОБНИ СТАТИИ:


АЗ СЪМ АЛФАТА И ОМЕГАТА



АЛХИМИЧНА РЕЦЕПТА ЗА УСПЕШНА ЛЮБОВ МЕЖДУ ДВАМА ДУШИ



БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК БУКВАЛНО СЪТВОРЯВА РЕАЛНОСТТА



ГРЪБНАКЪТ - АНТЕНА ОТВЪД ВРЕМЕТО



ВЕЩЕСТВОТО НА ЕМОЦИЯТА



МЕДИТАЦИЯ: КОЙ СЕ СТРАХУВА ДА ВЯРВА В СЕБЕ СИ?



ЗА ВИТАЛНАТА СИЛА - ПРАНА, ЦИ, КИ, ОРГОН И ПР.


МИСЪЛТА Е БУМЕРАНГ: МИСЛИШ ДОБРО – ДОБРО ТИ СЕ ВРЪЩА
















...