Yoga_Online

ЙОГИЙСКИ МЕТОД ЗА ПОСТИГАНЕ НА УСПЕХ – ПРАТИПАКША БХАВАНА




Повечето психологически техники, които днес се ползват в бизнеса, в управлението, в ежедневния живот, водят своето начало от класическата йога.

Малко хора в днешно време помнят това, но именно от книгите на Шивананда, на Рамачарака и други авторитетни йоги, които са писали за силата на мисълта и за изкуството на постигане на целите в бизнеса са навлезли много идеи, станали впоследствие основни и приети за класически.

 

И малко хора са наясно, че в йога има цяло направление, което изучава и практикува въпросите, свързани с постигане на успех в каквато и да е дейност. Това направление се казва Артха-йога (артха, от санскрит – цел, процъфтяване, средство за съществуване). И при това, артха не е обикновено процъфтяване. Ведическите трактати описват „артха“ като една от четирите главни цели на човешкия живот, наред с дхарма (предназначение), кама (наслаждение) и мокша (освобождение).

 

Процъфтяването, което е основната цел на артха-йога, разбира се не се ограничава само до финансите. Когато тях ги поставяме на първо място, когато в нашата ценностна система те имат най-високия рейтинг, то най-вероятно ще бъдем зле финансово. Да, наистина, в нашето общество финансите определят всичко и с тяхното наличие може да се постигне много, може и много да се помогне, може и да се достигне голям напредък и добруване за всички. Но когато индивидуалният човек обожествява финансите, когато работи само за пари, без да може да види оттатък тях, без да има представа за какво биха му служили те – на него и на ближните (освен за непосредствено оцеляване) – тогава най-близкият изпълняем сценарий е, простичко казано, парите винаги да му бягат. Загова в артха-йога се казва: парите са хубаво нещо, но има и още доста други, не по-валко сериозни ценности, без които парите губят изцяло своето значение – това са: здравето и доброто самочувствие, здравото семейство, добрите взаимоотношения с любимите хора, и разумността (или – знанието за Абсолютната Истина).

 

С пари можеш да си купиш информация, но опитай да си купиш „разум“...

 

Разбира се, йога и в частност артха-йога – това далеч не е просто теория как да живеем правилно. Както и друг път съм споменавала, според великите йогини, йога е философско учение с практическа насоченост. Затова и във връзка с процъфтяването йога разполага с простички, практически и много ефективни методи за постигане на успех – методи, проверени през вековете.  И тези методи са основани, най-вече, на промяна на светогледа. Защото, без нея, е трудно да се постигне каквото и да било. В това има една много простичка логика. Ако досега си бил в незадоволително за теб самия състояние –то значи, че нещо при тебе куца. Ако си мисиш, че там, откъдето гледаш света, е най-доброто място, ако си убеден, че това е мястото, което ти дава най-широка възможност за виждане на нещато – то ти се лъжеш. Светът е много по-голям, и пълен с много повече възможности, откокото ти можеш да видиш. Промени мястото си! Промени светогледа си!

 

Един от тези методи се нарича Пратипакша бхавана и е описан от Патанджали в неговите Йога-сутри (Садхана пада, сутра 33)

 

Ето я транскрибирана и в превод:

Vitarka badhane pratipaksha bhavanam.

 „Когато умът е разтревожен от негативна мисъл, трябва да го съсредоточиш върху противоположната й. Това е пратипакша бхавана.“

––Сутра 2.33

 

Този метод се състои в освобождаването на ума от напрежението и безпокойството, посредством развиване на позитивна настройка. В наше време, разбира се, сме приели за нормално и научно да приемаме лекарства, които да внасят в мозъка ни външните медиатори, които от своя страна да регулират нашите настройка, светоглед и възприятия. Ако ни е страх, ако дори имаме панически пристъпи, приели сме за нормално да си купим хапчето и да очакваме, че то ще ни спаси. Вярата в себе си е напълно потъпкана в наше време. Кой си ти, та да можеш сам да си помогнеш?! Трябва да си купиш това, което „великите“ и „знаещите“ са определили за твоето състояние. Само то ще ти помогне. Ти си нищо... А че тези неща въздействат на твоята психика, на теб самия – т.е. Ти и само Ти си този, който осъществява действието на каквото и да е, дори на едно хапче – това повечето го премълчават. Защо? За да не се усетиш Кой СИ ТИ... За да не разбереш за своята вътрешна, безбрежна СИЛА. Но стига с тези отклонения, връщаме се на конкретната практика.

 

Практиката се състои от три етапа:

1)      Потискане или изгонване на негативната мисъл: посредством волево усилие йогинът сдържа своите отрицателни мисли, като не им разрешава да се задържат дълго в ума му.

2)      Замяна на негативната мисъл с нейната противоположност – т.е. с позитивна. Ако просто прогоним от ума си една негативна мисъл (например: аз съм глупак), то тя съвсем скоро пак ще се завърне. Затова е необходимо да съсредоточим ума си на противоположната мисъл – по този начин негативната няма да има къде да се върне.

3)      Култивиране на положителна мисъл: посредством волево усилие йогинът задържа в ума си положителната мисъл дотогава, докато тя не стане естествена и привична.

 

Всъщност, вероятно всеки е забелязал, че повечето хора като че ли някак са култивирали и направили естествени и привични за себе си именно лошите, отрицателни мисли. А както е казал великият Шекспир – „нещата не са нито лоши, нито добри – мисълта ги прави такива“. Е, ако е така, струва ли си сами  да се правим  на глупаци и нещастници? Това, да си убеден, че си глупав, води до следващо убеждение – а именно: че не можеш сам да се справиш, и че трябва да си платиш, за да се справиш. Да работиш, само за да плащаш, а не за себе си, не за своето развитие. (Пак се отклоних!)

 

За да изясним донякъде механизма на действие на практиката пратипакша бхавана, ще изложим един конкретен пример. Ето го: внушили сме си, че сме некадърни. Тази мисъл постоянно се върти из ума ни. И хем постоянно ни кара да страдаме, хем наистина с каквото и да се захванем, се проваляме. От това страдат и нашите близки хора. Не можем обаче да излезем от състоянието на „неудачник и нещастник“. Ако успеем да „диагностицираме“ и да открием в ума си тази мисъл, която ние самите сме направили естествена – тогава е нужно просто да се концентрираме върху това, че сме можещи. Успеем ли да го направим това, и особено ако упорстваме в концентрацията върху тази мисъл – то ние в един момент ще направим нея естествена за нас, а тази, че сме некадърни, ще си отиде. В йога всичко трябва да се изпробва – затова, за да кажем какво би се случило по-натам, трябва просто да започнем! Не можеш да очакваш, че ще стигнеш далеч, ако не направиш първата крачка, все пак.

 

...

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа


публикувано на 25.11.2014г.