Yoga_Online

ЙОГА: ЗА ВОДЕНЕТО НА ДНЕВНИК И ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ



От Кирпал Сингх Джи:

 


Така че, най-важното нещо е, първо да се научите да се справяте с външната заобикаляща ви среда, която се състои от вашия дом и/или вашия живот там, където се трудите. За нас трябва да се съди по нашите действия, а не по нашите думи. Всички действия произхождат от нашето сърце, независимо дали те са физически, емоционални или интелектуални. Умът е показател и огледало, и наистина представя вътрешното състояние на човека. Мярка за успех в това доколко добре сте успели да се справите със средата, която ви окръжава отвън, ще бъде едно постепенно осъзнаване, че ставате господари на собствените си мисли. Именно за да се успее в това отношение, аз въведох дневниците за самонаблюдение.

Колко души в действителност продължават да водят дневниците си по правилния начин? Много малък брой, ако въобще има такъв човек, със съжаление трябва да кажа. Ако бяхте се възползвали от дневниците, вие щяхте да забележите промяна в поведението си, в начина си на мислене и следователно, щяхте да напреднете духовно с бързи крачки. Предназначението на дневника е да отрази вашето вътрешно състояние, за да знаете къде се намирате. Дневникът е един инструмент, който, ако се използва по правилния начин, ще направи от вас „подходящ съд" за изявата на Учителя вътре във вас. Трябва да положите също толкова преданост и внимание при воденето на дневника си, колкото полагате във вашите медитации. Следващите точки ще ви дадат правилно разбиране за най-висшата цел на дневника и ползите, които трябва да са налице вследствие воденето му:

1)      Когато, в края на деня, вие си спомните вашите грешки в мисли, думи и дела, в каква посока ще се насочи вашият ум? Естествено, той ще се насочи към Единствения, Който ви е помолил да водите този дневник. Така че, воденето на дневника е също помнене на Учителя; вие Му казвате нещо. Е, добре, ако вие Го помните, Той ви помни и с течение на времето ще развиете възприемчивост към Него, където и да сте. Не е възможно да има истински духовен прогрес без възприемчивост и ежедневното поддържане на дневника с пълно внимание и истински копнеж да се избавите от грешките, записани в него, играе една продължителна роля в развиването на възприемчивостта.


2)  Разбирам, че според християнската религия онези, които желаят, могат да направят признание или изповед на своите грешки пред свещеник. Те могат да ходят на изповед веднъж месечно или веднъж седмично, но обикновено това не е по-често от веднъж седмично. Чрез воденето на дневниците обаче вие правите изповед всеки ден. Записвайте вашите изповеди честно и открито в различните колонки, за да знаете къде се намирате и за да можете да се коригирате. Най-добрият и най-лесният начин да се излекувате от „болестите си" е да копнеете да се избавите от тях, и както беше споменато по-горе, да имате сладкото помнене на Учи-теля по времето, когато попълвате дневника си.


3) Последното и също толкова важно нещо, колкото споменатото преди малко е да не се допуска воденето на дневника да се сведе до едно обикновено записване на грешки, което има опасност да стане механично, ако е извършвано с недостатъчно внимание или въобще без внимание. Истинското предназначение на поставянето на тези грешки пред вас е да направите себе си съзнателни за тях, за да може те да бъдат отстранени. За да бъдат отстранени грешките не е достатъчно „да се отрежат" едно или две „клончета" - вие трябва да изкорените причината. Щом веднъж осъзнаете една грешка, вие трябва да сте в състояние да я проследите в дадена ситуация и тази ситуация ще ви помогне да определите причината за слабостта във вас - в какво трябва да сте по-силни. Постепенно, същата тази причина за грешката ще отпадне от само себе си.


Друга важна страна на „добрия начин на живот" се отнася за външното поведение, което трябва да бъде естествено към обществото, в което човек е роден; от човек не се изисква да се прави на актьор или да позира. Има някои скъпи последователи, които смятат, че трябва да приемат външните символи в облеклото и името, характерни за обществото, в което е роден Учителят, като вярват, че това Го удовлетворява. Животът на духа не изисква преминаване към други външни стереотипи на живот (обикновено това е свързано с името, външния вид или облеклото). Учителите не идват, за да въвеждат нов социален ред или да разрушават досегашните такива. Тяхната мисия е просто да изпълняват закона на Бог, който е да бъдат освободени Неговите изгубили се деца. Те просто ни молят да насочим вниманието си навътре, да бъдем смирени по дух и чисти по сърце. Трябва да култивираме истинска смиреност, която не е нито раболепничене или робско поведение, нито изтъкване. Това са нещата, които ще удовлетворят Учителят и които ще ни направят възприемчиви към милостивата Сила на Учителя, която работи отгоре. Ако вие живеете един скромен и прост живот, вие ще имате покой на ума. И най-накрая: от всичко онова, което е на земята - кое е онова, което ви принадлежи? Защо да сте привързани към суетите от света, когато съкровищата на Бог лежат вътре във вас? Ако живеете заради Бог, тогава всички неща ще работят във ваш интерес по най-добрия начин - не само духовно, но и материално. Това е основният закон на Бог и може да бъде осъзнат от всички онези, които ще практикуват истинския начин на живот.


Отплатата за истинския начин на живот ще бъде това, че вие ще ставате възприемчиви за Силата на Учителя, която действа над главата ви. Не е възможен истински прогрес, ако тази възприемчивост не е развита. Посредством възприемчивостта, един последовател е „отливан в същия калъп" като Учителя, но преди да може да стане възприемчив, човек трябва да притежава правилно разбира-не. Това се дава или чрез словесното изразяване на Учителя по време на Сатсанг (беседи), водени лично от Него, или чрез Него-вите писания под формата на много книги и отворени писма за онези, които живеят далеч. Правилното разбиране посредством словесното изразяване или посредством Неговите писания състав-лява само една трета от учението на Учителя: другите две трети се придобиват посредством развиване на възприемчивост. Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте клоните: онзи, който живее в Мен, и Аз съм в него, същият дава много плод: защото без Мен вие нищо не можете да направите."


...

от книгата: "Как да развием възприемчивост

 Пет отворени писма от Сант Кирпал Сингх Джи"


източник: spiralata.net


...

публикува: Соня Петрова - Аеиа









...