Yoga_Online

ДЗЕН, БОЙНИ ИЗКУСТВА, ЙОГА И ЧУДЕСА: КОГАТО В МЕДИТАЦИЯТА ВСИЧКО СТАНЕ „ЕДНО“ – ПРОБЛЕМИТЕ ИЗЧЕЗВАТ





Айнщайн е казал, че „Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.“

 

 

Приемаме за даденост повечето от съществуващите неща, но всъщност повечето от нас не ги познават тези неща, не знаят как и от какво са създадени, не могат да ги обхванат времево, нито пространствено, произходът им е напълно неясен, изобщо – повечето или дори всичко във Вселената е практически и теоретично непознаваемо. Ние, хората, дори не знаем откъде идваме и накъде отиваме. И, в кръга на шегата, дори не усещаме скоростта, с която лети планетата, на която живеем – а тя лети с 600 километра в секунда, казват учените...

 

Едно от най-интересните чудеса е медитацията и нейното пряко въздействие върху човека. Няма на света човек, който да е практикувал медитация, и да не се е убедил (дори да е бил преди това пълен скептик), че умът му въздейства върху тялото, подобрявайки функциите му, повишавайки способностите и дори – възвръщайки здравето му. Реално, всичко, което правим, го правим под въздействие на ума. Да тръгнеш да тичаш – тялото ти не тръгва  само – има един „двигател“, който задвижва този процес.  Същото е с всички други физически действия. При медитацията може изобщо да не участва тялото с видими или осезаеми движения – но „умът“ въздейства на вътрешната, ендогенната регулация, най-вече на мозъка и ендокринните жлези, които започват да произвеждат или да спират да излъчват различни невромедиатори  и  хормони, които, от своя страна, регулират правилното и оптималното функциониране и на тялото, и на ума....

 

В следващия пасаж ще видите едно фрапиращо „чудо“, постигнато чрез медитация и разказано от д-р Станислав Гроф - откъс от интересната му книга  – „Когато невъзможното се случва“. (ИК Fenix Design)

 

Подвизите на корейския майстор на меча

 

Нашият изълънски шестседмичен уъркшоп на тема „Будизъм и западна психология” имаше звезден преподавателски състав и забележителна програма. Водещ беше Джак Корнфийлд, скъп приятел, психолог, учител по випасана и будистки монах, който преподаваше на участниците принципите на проникновената медитация, изнасяше лекции по будизъм, предлагаше лични даршани и водеше деветдневния сесшин (интензивна медитация в дзен-манастири), неделима част от цялото шестседмично преживяване. В програмата участваха и тибетските будистки духовни учители Чьогиям Трунгпа, Тартанг Тулку и Согиал Ринпоче. Лама Говинда живееше там със съпругата си Ли през две от шестте седмици и всеки ден изнасяше едночасова лекция по тибетски будизъм. Религиозният учен и философ Хюстън Смит говореше за будизъм, а Джоузеф Кембъл запозна групата с будистката митология в серия от илюстровани презентации.

 

Дзен будизмът бе представен от абата на „Взен центъра на Сан Франциско” Реб Андерсън и от корейския дзен учител Сеунг Сан Ним и Кобун Чино, който изпълняваше дзен стрелба с лък. Даоисткият учител Чунглианг Ал Хуанг запозна участниците с Тай-чи чуан и китайската калиграфия. От всички гостуващи преподаватели обаче най-силно впечатление на групата и на изълънската общност направи Куан Джа Ним, корейски учител по бойни изкуства и майстор на меча. Той дойде в „Изълън” заедно със Сеунг Сан Ним, придружаван от двамата си ученици. Бяхме чували за невероятните му способности и представлението му обещаваше да бъде толкова зашеметяващо, че решихме да не го ограничаваме до нашата група, а да го направим публично. Състоя се на голямата овална ливада пред офиса на „Изълън”.

 

Куан Джа Ним започна презентацията си с демонстрация, по време на която той и двамата му ученици представиха битка с мечове и дълги пръти. След това единият от учениците, върлинест младеж от Полша, съблече ризата си и легна на тревата. Другият извади голям красиво гравиран меч. Куан Джа Ним ни увери в остротата му, чрез разсичане на косъм, който държеше с палеца и показалеца на лявата си ръка. После постави салфетка с ябълка върху корема на полския си ученик и я разряза с бърз замах на меча. Ябълката се разцепи на две половини, а на салфетката се появи тънка резка, оставена от меча.

 

Тълпата го аплодираше, впечатлена от майсторството на учителя да борави със страшното оръжие. Куан Джа Ним охлади ентусиазма на групата: „Това беше само загрявка... не се вълнувайте... почакайте!” По-младият донесе две столчета, три големи дини и торба от плътно кадифе. Постави единия стол с диня до главата на полския си колега, а другия до краката му. След това сложи третата диня на салфетка върху корема на момчето.

 

Междувременно Куан Джа Ним обикаляше хората около овалната ливада, държейки черната кадифена торба и показвайки я на всеки да я огледа и докосне. Нямаше никакво съмнение, че дебелото двупластово кадифе не прозираше. Куан Джа Ним отряза върховете на двете дини върху столчетата и ги застопори във вертикално положение. След тази подготовка той се отдалечи на около четири метра от полския си ученик, сложи черната кадифена торба върху главата си и я затегна около врата си с помощта на пришита връв. Зае типично воинска поза с меч в дясната си високо изпъната ръка.

 

Няколко минути остана така неподвижен и в пълна тишина. Хората в кръга го наблюдаваха напрегнато, затаили дъх. Изведнъж всички изълънски кучета започнаха да вият едновременно. Куан Джа Ним нададе безбожен войнствен вик, който се сля с кучешкия хор в скандална какофония. Държейки меча в дясната си ръка близо до тялото, той използва лявата си за опорна ос и се запремята с циганско колело към ученика от Полша. Хвана дръжката на меча с две ръце и все така със затворени очи разряза на две всяко от дините на столчетата покрай тялото на ученика. След това с мощно завъртане разряза и третата диня върху корема на доверчивия младеж.

 

Динята се разцепи на две и половинките й се озоваха от двете страни на тялото му. Също както при каскадата с ябълката, салфетката остана белязана с лека, едва забележима резка. Тълпата викаше като обезумяла. Още преди се бяхме уверили в страховитите способности на меча на Куан Джа Ним. Една малка грешка, микроскопично отклонение от четириметровата траектория, по която Куан Джа Ним се носеше без никакъв зрителен контрол, щеше да означава фатален удар. Невероятният подвиг, на който бяхме станали свидетели, граничеше с чудо!

 

Куан Джа Ним свали качулката си и предложи на хората да задават въпросите си. Всички искаха да научат как бе постигнал това. „Чрез някаква форма на екстрасензорно възприятие ли виждахте наоколо без помощта на очите си?”... „Съзнанието Ви извън тялото ли беше и наблюдаваше ли всичко отгоре?” ...”Да не би да запечатахте в паметта си триизмерен образ на цялата сцена, който запазихте жив през цялото време?”  Хората го заливаха с въпроси, а Куан Джа Ним отговаряше, заливайки се здраво от смях.

 

- Не – каза той с пренебрежителен жест. – Просто медитираш и чакаш, докато всичко – майсторът на меча, мечът, динята и ученикът – стане едно цяло и после няма никакъв проблем.

 

Според западната духовна литература, напредналите йогини, особено сидха йогините – тантра учителите – развиват свръхестествени способности, наречени сидхи. Чудесата, които тези хора вършат, доказват потенциалната хегемония на ума над материята. Прецизността и увереността, с която невиждащият Куан Джа Ним боравеше с опасния меч в ситуация,  в която кривване от траекторията с два-три сантиметра можеше да има смъртоносни последствия или да нанесе дълбоки рани върху ученика му, поставяше неговия подвиг в категорията чудо. Свидетелите на представлението в „Изълън” усещаха, че видяното не може да бъде постигнато с обикновени тренировки, колкото изнурителни и продължителни да бяха те.”

 



Автор и публикувал: Соня Петрова - Аеиа









...


48 ФАНТАСТИЧНИ ФАКТИ ЗА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО




ЗНАКЪТ НА ЗМИЯТА






ПЪТУВАНЕ ИЗВЪН ТЯЛОТО - СЪВЕТИ ОТ РОБЪРТ МОНРО






За ПРАВИЛНОТО ПОЗИТИВНО МИСЛЕНЕ





ЗАКОНЪТ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА УСПЕХ И ПОЛЗАТА ОТ ЙОГА




...