Yoga_Online

АГНИ ЙОГА ИЛИ КАК ДА СТАНЕШ ГРАЖДАНИН НА КОСМОСА





Откъс от книгата на Николай Рьорих „Седемте Велики Тайни на Космоса“ (краят):

 

 

 

Ние посочваме надземните сфери, за да разширим кръгозора на мисленето. Само в широко разбиране ще можем да видим протичащия процес.

 

Нима можем да достигнем до разбиране на Космоса без устрема да проникнем във висшите сфери? Не може да има разбиране, докато не осъзнаем трите свята и техните съотношения. Когато духът на човека свикне с мисълта за висшите светове, ще стане разбираемо проявлението на много закони на битието. Когато духът е устремен към фините и огнени сфери, пред него се разкрива цялата Космическа Широта. Съзнанието, устремено към Висшите Светове, може да черпи от съкровищницата на Космоса.

 

Който в съзнанието си се е докосвал до Висшия свят, е твърд и непобедим. Невъзможно е да знаем само една страна на битието. Само познанието за цялото Мироздание ще даде утвърждаване на победата. Знаещият за Света на Светлината няма да се изплаши от мрака.

 

Даже най-обикновеният човек в транс става ловък, смел, неуморим и узнава много неща, доскоро недостъпни за него, и проявата на незримия свят става за него осезаема, защото само за известно време той се е откъснал от низшия, физическия свят. Но връщайки се в него, човек губи висшата същност. Трябва да се намери мост, за да не губим съзнание и да се обогатим от Висшия свят. И Агни Йога е дадена, за да приобщи хората към Висшия свят.

 

В напрежението пред опасността се увеличават човешките сили, също така състоянието на екстаз дава прилив на надземни сили. Ако е установено такова напрежение, може да се продължи този момент, с други думи на човек може да се даде постоянно увеличаване на силите. Необходимо е само Изворът на силите да стане постоянен и близък. Така въпросът за осъзнаването на Висшия свят ще стане насъщен и самата наука ще подходи към него като към двигател на еволюцията. Може не само да мечтаем за такова сближаване, но можем и да се приближим до Висшия свят със земни мерки.

 

 

6. За да станеш гражданин на Космоса...

 

а. Да бъдем космически сътрудници

 

Да застанем под нощното небе и да погледнем блещукането на безбройните светове. Към това творчество ни води Господарят. Нужно е да се готвим да бъдем сътворци. Нужно е да запазим и умножим зърната на съзнанието, защото целият свят се крепи върху силата на съзнанието. Можем да се готвим да преминем всички мостове при огнено съзнание, което трепти с пулса на Космоса, което знае истината на народите. Можем да приложим всички свещени сили на сърцето, за да станем сътворци на пламенни Логоси, побеждавайки смъртта. Така новото стъпало, именно стъпалото на сътрудничеството с Космоса дава на човечеството ново качество - съзнателно да станат космически сътрудници.

 

Но предназначението на човека на планетата малко се разбира.

 

Човечеството толкова сляпо е устремено към своя хоризонт, че не може да прозре космическата си цел. Малцина се стремят да станат вселенски граждани. Много грижи изисква това звание - и наблюдателност, и проницателност, и преди всичко неукротим стремеж. Космичността на Битието изглежда обикновена мисъл, но колко упорито и последователно усилие трябва да се приложи, за да го направим прекрасно.

 

Да станеш гражданин на Космоса значи да станеш съзнателен космически сътрудник. Това значи да бъдеш в състояние да общуваш с Висшите и далечните Светове. Как да придобием тези космически способности? За да станеш вселенски гражданин, трябва:

 

 

 Да развиеш човешкия си апарат,

 

 Да придобиеш психична енергия,

 

 Да достигнеш космическо съзнание,

 

 Да се научиш да мислиш,

 

 Да възпиташ сърцето си,

 

 Да станеш герой.

 

 

 

б. Да развиеш човешкия си апарат

 

 

Съвременният човек не знае за това, което той може и трябва да стане. В своето незнание той се стреми към придобиване на преходни, мними съкровища, и пренебрегва висшето, действително съкровище, което носи в себе си през всичките дни на съществуването си.

 

Човек като заблуден пътник не знае къде да търси преуспяване, а съкровището е в него самия. Мъдростта на всички векове посочва „Познай себе си!" В този съвет е обърнато внимание на най-съкровеното, на което е съдено да стане явно.

 

Като опознава разумността на всичко съществуващо, човек опознава и дълбините в самия себе си. Човек ще се научи да уважава в себе си силата, която го води към по-добри резултати. Наистина е време да изучаваме огнената природа на човека. Недопустимо е хората да почитат повече първобитния апарат, отколкото великата енергия, затворена в самите тях.

 

В новата Ера ще има много такива хора, които ще заместят със себе си най-сложните апарати. Сега ще изобретяват роботи, но след механичната треска пак ще обърнат внимание на силите, заложени в самия човек. Човешкото същество постоянно се е опасявало от всичко тайнствено, като забравя, че ключът от Сезам е в самото него.

 

Така трябва да припомним колко чудеса се крият в човека. Действително, самото съществуване на човека, мислещ и изпълнен с най-фини механизми, е реално чудо.

 

Много клетки на организма се намират в спящо състояние. Посочено е, че пробуждането им би направило човек светещ и летящ. Можем ли да си представим, че хората в сегашното им състояние биха могли да получат такова пробуждане на скритата в тях светлина? Помислете, че хората са напълно приспособени към по-нататъшна еволюция, но съкровището трябва да остане спящо. Състоянието на съзнанието не допуска бързо придвижване.

 

Всяка наша клетка съдържа милиони и милиони проводници. Не за да спят са дадени тези най-фини механизми. Не от съмнение се изчисляват тези огромни цифри. Те напомнят за безкрайността и за възвишеността на нашето същество.

 

Как силно се отразява космическата енергия в човешкия организъм! Всеки космически огън там среща съзвучие. Ако гледаме на човешкия организъм като на отражение на явленията от Космоса, колко съзвучия можем да открием!

 

Центровете на човека са тъждествени с центровете на Космоса. Човек носи в себе си всички проявления на Космоса. Значителни са явленията на функциите на Космоса в човека. Когато той отразява в себе си всички космически функции, той измерва със себе си възможностите, които се проявяват в Космоса.

 

Но сега всички центрове на висшето съзнание у хората се намират в спящо състояние и бездействат. Човек живее с една малка част от живота си и с малка част от своите центрове.

 

Трябва да развиваме безкрайните възможности на човешкия апарат. Ако хората се стараят да усъвършенстват даже научните прибори, то толкова по-желателно е усъвършенстването на самия човешки апарат!

 

Хората вече разполагат с лъчи, които снимат плътта, също така точно ще бъдат намерени лъчите, които ще улавят огнените центрове. Разбира се, за успеха на такива показателни опити е необходимо да развиваме в себе си огнените центрове. Те съществуват потенциално във всеки организъм, но бездушните същества няма да отразят върху екрана малки проблясъци от загаснали огньове.

 

Легендите говорят, че в човешкия организъм има 49 центъра на висшето съзнание. Ето няколко намеци за най-главните от тях.

 

Центърът на Чашата се намира над слънчевия сплит на нивото на сърцето. В чашата се пази съкровището на чувствата, отредени от бъдещата еволюция. Чувстването по-рано се наричало интуиция. То се образува от натрупвания в предишни животи.

 

Чашата е единна за всички въплъщения. В Чашата се натрупват неописуеми съкровища. Понякога много неща, събрани в Чашата, остават затворени в продължение на много животи. Отварянето центъра на Чашата дава възможност да се използва целият многообразен и многовековен опит от предишните животи. Центърът на Чашата дава знание за предишните въплъщения.

 

Центърът на белите дробове, представляващ разгарянето, позволява на йогите надмогване на въздуха и водата. Йогите демонстрират полети и ходене по вода, собственото тегло става относително. Центърът на белите дробове е основа на всички така наречени чудеса. Всички болки на мъчениците са изчезвали чрез контролиране на този център и само Чашата на екстаза е била жива.

 

Центърът на Камбаната се намира на темето. Това е център на свръхслухови и зрителни възприятия. С този център се възприемат пространствените мисли и всичко идващо от висшите сфери и висшите светове.

 

Окото на Брама или Третото Око се намира над веждите. Физическият орган на този център е епифизата, която се намира на тила. Отварянето на този център дава ясновидството и ясночуването - съзнателно виждане на бивши явления и бъдещи събития, извън времето и пространството.

 

Физическият орган на центъра на гръкляна е щитовидната жлеза. Отварянето на този център дава не само разбиране на каквато и да е реч на произволен език, но и способност да въздействаш със своята реч на слушателя така, че той да разбира обърнатата към него реч, без значение на какъв език е била произнесена.

 

Центърът на Кундалини се намира в края на гръбначния стълб. Причината, предизвикваща разпалване и начало за действие на тока на Кундалини, е импулс от вътрешен, духовен порядък. Само истинският огнен устрем към знание, към Светлина и Истина, дава огнено следствие - разпалване на този център.

 

По-подробно за тези центрове, а също и за други центрове, ще узнае този, на когото му е дошло времето.

 

Всеки отворен център е огромна творческа сила, която приобщава човека към космическия живот и космическото творчество. Благодарение на постоянната връзка на отворените центрове с огъня на пространството, се усъвършенства целият организъм, всички органи на чувствата се изострят. Човек с отворени центрове е способен да възприеме най-фините енергии. Той усеща много неща, които са недостъпни за грубите чувства. Отворените центрове са средство за общуване с висшите сфери и мост между световете.

 

 

 

в. Да придобиеш психическа енергия

 

Комическото сътрудничество се осъществява чрез психическата енергия с помощта на токове и лъчи. Психическата енергия, с други думи огнената енергия или Агни, се получава чрез отворените огнени центрове на човека. Силата на психическата енергия е огнената мощ.

 

Начините за нагнетяване на психическа енергия са многобройни. Възвишената мисъл или устремената радост, поривите на духа и всяко вътрешно насищане със сила могат да увеличат многократно проявленията на психическата енергия. Именно отвътре може да бъде попълнен този съкровен източник. Стремежът към висшите достижения окриля духа и нагнетява запаса от психическа енергия. Огненият устрем представлява мощно нагнетяване на психическа енергия.

 

Психическата енергия е истинска дъщеря на Огъня! Всеки възторг вече отлага трошица от съкровището. Всяко възхищение пред прекрасното събира зърната на светлината. Всяко любуване на природата създава лъч на победа. Така възхищението ще бъде най-краткият път към натрупването на психическата енергия.

 

Разсадникът на прекрасната градина от огнена енергия е в радостта от прекрасното, научете се да побирате тази радост от светлината. Научете се да се радвате на всяко листче, събудено за живот. Научете се как да зазвучите с центровете в отговор на зова на радостта. Научете се да разбирате, че такава радост не е безделие, а жътва на съкровище. Научете се да натрупвате енергия чрез радостта, защото иначе с какво ще свържем нишката на далечните светове!

 

Изработването в себе си на постоянен, с нищо несломим стремеж към Светлината във всички негови прояви ще бъде развитие на психическата енергия. Психическата енергия е любов и устрем. Устрем и психическа енергия, може да се каже, че това са синоними. Едното без другото не съществува. Сърцето, устремено към висшето качество на целия живот ще бъде проводник на психическата енергия.

 

„Обичайте се един друг “ - тази заповед е мъдра. Нищо по-добре от любовта не може да хармонизира психическата енергия. Много показателно е, че психическата енергия се възстановява преди всичко от чувството, а не от физическия отдих. Ако човек може да съди за чувствата си, той ще избере сред тях най-достойното - и то ще бъде любовта.

 

Трябва да осъзнаем Йерархията като главен път за нагнетяване на психическата енергия. Не следва да гледаме на Йерархията като на нещо отвлечено. Нужно е твърдо да усвоим, че Тя е най-силният извор на живот.

 

Бисерът на силата на човека от космическата ера се състои в общуването с Йерархията чрез психическата енергия. Така че психическата енергия е ключът към всички достижения и решаването на всички проблеми, защото психическата сфера засяга всички сфери на Битието.

 

Ако хората можеха да осъзнаят, че натрупването на психическа енергия е нужно не само за текущия живот, а като постоянно и неотделимо достояние и преимущество, такова съзнание би изтрило значително границите на живота. Нима съзнанието на живота не трябва заедно с миналото да се грижи и за бъдещето?

 

 

 

г. Да достигнем космическо съзнание

 

 

Ако някой смята, че желае да достигне космическо съзнание, нека първо да помисли за пречистване на сърцето. Нека да не си представя себе си като победител на Космоса, а да очисти съзнанието си от замърсяване. Да успееш да очистиш съзнанието от ненужните понятия вече значи да се приготвиш за далечния път. Само при такова освобождаване може да се мисли за ново съзнание.

 

Трябва да се разбере, че в основата на еволюцията стои усъвършенстването. Който не иска да се самоусъвършенства, той няма да мисли в планетарен мащаб.

 

Защо живеем ние? За да се усъвършенстваме и да опознаваме. Живият извор на усъвършенстването ще бъде само постоянната дисциплина на познанието.

 

Няма да разбираме познанието като нещо завършено, в такова ограничаване ние ще изгубим радостта на Битието. Понятието за Безкрайността изключва възможността да достигнем някога до абсолютното знание и в това се състои цялото величие. И архатите непрекъснато познават и задълбочават своите знания. Животът е безграничен, безгранични са достиженията и възможностите.

 

Проявата на Безкрайността може да затъмни земните натрупвания. Земният ужас може да бъде отстранен само от сиянието на световете. Ние трябва да се стремим към всичко, което може да изведе нашето съзнание извън пределите на планетата. Мъглата на знанието може да се просветли от Безкрайността. Върху какво друго ще закалим съизмеримостта на нашите помисли и дела? Наистина в сравнение с Безкрайността ние осъзнаваме размера на нашите огорчения и победи.

 

Всяко действие може да бъде измерено само по отнощение на Йерархията и Безкрайността. Така тези понятия ще бъдат за нас знаци, които насочват реалността. Този който почувства величието на Безкрайността, разбира се, ще събере цялата несъизмеримост на призрачната собственост на такова преходно място като Земята.

 

Да погледнем отвъд пределите на човешкото съзнание и знание, да намерим една малка трошичка от космическо разбиране. Колко е прекрасен широкият хоризонт! Колко е силна мисълта, пронизваща пространството!

 

В блясъка на микрокосмоса се усеща съпоставка с Безкрайността. Можем да се научим да ценим всяка капка роса, отразяваща мириадата от светове. Любовта към лилиите или към далечните светове има в основата си същата космичност. Така че нека да измерваме всичко с космическа любов!

 

Истински сътрудник на Космоса може да стане само съзнанието, което обгръща света в мащабите на широки действия. Мислете себе си не за земни жители, а за вселенски. По този начин поемете върху себе си по-голяма отговорност.

 

Понятието за отговорността трябва да бъде развито до безкрай. Човешкият дух като създател носи отговорност за всичко сътворено от него. Ние сме отговорни не само пред самите себе си, но и пред Космоса. Проявата на отговорност пред Космоса трябва да се утвърди в съзнанието на човека.

 

Необходимо е да приучваме съзнанието към единството на живота, към единството на Космоса. Оттук трябва да се роди чувството на велика отговорност за всяка мисъл, дума и действие. Причината и следствието действат непрестанно и в безкрайността. Именно единството трябва да се разбира в космически размах. Космическото строителство ще се утвърди тогава, когато човечеството се научи да разбира космическото единство.

 

 

д. Да се научим да мислим

 

Никое същество не може да действа без влияние върху околните. Когато човек се извиси в помислите си, с това той оказва някому благодеяние.

 

Когато човек падне духом, с това може би е умъртвил някого. Може да се изброят много примери, когато изпаднал в безумие в Азия е бил причина за гибелта на друг човек в Европа. И когато издигнал се духом в Америка е изцелил някого в Египет.

 

Не е лесно да решиш кой е убиец или благодетел. Още повече човек трябва да осъзнае своята отговорност пред Мирозданието.

 

Всеки миг човек или твори, или разрушава. Светът е изпълнен с противоречиви мисли. Много болести са заложени от мислите на разрушението. Много убийства се извършват от мисли на далечни разстояния. Но почти е невъзможно да внушиш на човека, че неговото преимущество е в непрестанното мислене. Невъзможно е да се предаде колко отговорен е човек за качеството на мисленето. Сърцето бие непрестанно, също така е постоянен и пулсът на мисълта. Човек или твори, или разрушава.

 

Щом мисълта е енергия и тя не се разлага, толкова повече е отговорно човечеството за всяка мисъл! Хората мислят, че мисълта им е слаба и не може нищо да достигне. А потенциалът на мисълта е огромен и за мисълта не съществува нито пространство, нито време. Но мислещите хаотично приличат на тези, които махат с ръце в тъмнината и не знаят какъв предмет ще докоснат.

 

Освен това мисълта акумулира енергия в пространството. Можем да си представим мощния хор от съзвучни мисли, но също така можем да си представим ято черни грачещи чавки! Подобно на конгрегация те също изпълват пространството и тревожат висшите светове. Мили мислители, чавки, вие също сте отговорни за качеството на вашата мисъл. Така даже вие творите вашето бъдеще.

 

Затова няма начин да се изплъзнем от отговорността. Даже най-слабата мисъл попада в мегафона на пространството и привлича към себе си същото ято скакалци, образувайки димната атмосфера на планетата. Всяка мисъл може или да затъмни, или да очисти пространството.

 

Нищожните мисли образуват уродливи конгломерати и замърсяват пространството: ние ги наричаме пространствена слуз. Средните продукти на цивилизацията съвсем издребняват в качеството на мисълта. Издребняването засяга и всички останали слузести продукти.

 

Нищожните мисли не само замърсяват пространството, но именно те пречат на предаването на мисли на далечни разстояния. Именно малките слузести уродчета пресичат пътя на посланията. Тяхната слуз е достатъчна, за да уплътни пространството и да наруши токовете! Ето защо за по-бързото предаване на мислите трябва да молим човечеството да се въздържа от нищожни мисли. Даже малката грижа за мисълта вече дава добри резултати.

 

Нека се срамуваме да отправяме в Прекрасния свят мерзки мисли. Хората се притесняват да говорят по високоговорителя мръсни думи, защо тогава може да се пълни пространството с мръсни мисли? Проявата на объркване в света нека още веднъж ни напомни за качеството на мисълта.

 

Много говорят за нова раса, за ново човечество. Качеството на мисленето ще бъде отличителен белег в сравнение с миналите векове. Изкуството на мисленето трябва да бъде обновено абсолютно съзнателно.

 

Изкуството на мисленето трябва да се развива в училищата. Може да се проследи, че най-ужасните бедствия в историята на човечеството са ставали от неспособността да се мисли. Могат да се намерят много примери, когато накъсаното мислене и необузданите чувства са водели към гибел цели народи. От друга страна, леността и тромавостта на мисълта са разрушавали вече създадените възможности. Трябва да разглеждаме изкуството на мисленето като решаващо за здравето на народа.

 

Каква е главната полза от изпращането на мисли? Освен ползата за добрите дела, заради които се изпраща мисълта, главната полза е в укрепване на самото пространство чрез доброто. Такова насищане на пространството е велика защита на планетата. Така можем да се научим много пъти всеки ден да изпращаме добри мисли като пространствени стрели. Мислите могат да се отнасят както до отделни лица, така и да бъдат безлични. Проявата на добро е велика ценност, която не се губи в пространството.

 

Всяка чиста мисъл оставя светла диря в пространството. Като пречистващ огън изгаря чистата мисъл на Агни Йога. В тази диря се привличат различни космически лъчи. Така пространството има своите дъгообразни ленти. Така твори чистият огън на Агни Йога.

 

 

 

е. Да възпиташ сърцето

 

Един учител попитал ученика си: „Къде живее глупостта?" Ученикът отговорил: „Когато не си знам урока, вие ме почуквате по челото - вероятно глупостта живее там." Трябва да се разбере защо сега ние чукаме не по челото, а в сърцето. Челото е събрало много впечатления, но сърцето не е успяло да стане по-добро. Трябва да се навакса изостаналото.

 

Духовното съзнание е изостанало от физическото знание. Етиката се е изгубила сред грамадите от формули. Машините са откъснали човека от изкуството да мисли. Сега има достатъчно роботи! За равновесието на света е нужно сърце - в този Завет се съдържа неотложното спасение.

 

Може да се мисли с мозък или със сърце. Сега е времето на сърцето и ние трябва да насочим нашите стремежи в тази посока. Така, без да освобождаваме мозъка от труд, ние сме готови да признаем сърцето като двигател. Ние трябва да въведем целия свят в сферата на сърцето, защото сърцето е микрокосмосът на всичко съществуващо.

 

Който не се вдъхнови от великото понятие на сърцето, той ще намали собственото си значение. Ние помним за далечни светове, но не мозъкът, а сърцето може да помни за Безкрайността.

 

Трагедията на нашето време се състои именно в установилата се страшна дисхармония между ума и сърцето. Съвременното гибелно положение е създадено от извратените помисли на мозъка. Затова нека отново да се обърнем към сърцето като към съдия и водач. Трябва да приемем сърцето като водач в живота. Надземният закон ни води нагоре. Така освен земното решение има и небесно. Над мозъка е сърцето.

 

Но що е сърце? Легендите наричат сърцето висша част от душата на човека. Душата или „психе" се основава на четири принципа. Най-низшата част е финото тяло: чувства, желания, емоции -третият принцип на човека (първият е плътното тяло, вторият - ефирното).

 

След това идва четвъртият принцип - „тялото на мисълта" - това е конкретният ум, интелект или разсъдък. Над него е петият принцип: „огненото тяло “ - това е абстрактният или висш ум, Мислителят или Манас - това е вече безсмъртната част на човека. И накрая най-висшата част на душата (също безсмъртна) - това е шестият принцип: Духовният ум, духовното съзнание, Буддхи - интуицията или чувствознанието. Това всъщност е сърцето. Над него е само седмият принцип - висшето Аз на човека - Атма: искрата от божествения огън на Духа - на Абсолюта, облечена от шестия принцип на Буддхи, отделена чрез него от. Океана на Космическия Огън.

 

Така сърцето е най-висшата част от душата на човека. Това е центърът на „сърдечността" - на чувствителността, на задушевността, център на самоотвержената любов и състрадание, център на великодушието, предаността и героизма. Сърцето е това, което се нарича съвест на човека. Сърцето също е орган на вдъхновението, озарението и космическото съзнание.

 

Със завършването на петата раса Манас или разумът, петият принцип на човека, вече достига апогея на своето развитие, а с раждането на шестата раса (по-точно с нейното утвърждаване, защото има вече доста хора, принадлежащи към шестата раса) ние ще навлезем в епохата на развитие на шестия принцип - този на духовното съзнание, чиято основа лежи в сърцето.

 

И така, мозъкът е минало, сърцето е бъдеще. Нивото на еволюцията, в която главна роля играе човешкият мозък, е завършено. По-нататъшният прогрес на човечеството зависи не от мозъка, а от сърцето.

 

Разсъдъкът е предводител на недоразумението. Разсъдъчното мислене се осъжда, но и безразсъдните действия са осъдени. Значи има някаква сила, която трябва да допълни дейността на разсъдъка. Сърцето трябва да бъде върховен съдник. То, както съвестта на народите, ще внася равновесие.

 

Стъпалото на еволюцията на разбиране на сърцето трябваше да настъпи в дните на Армагедон, като спасителен мост към Финия свят. Необходимо е да-утвърдим, че осъзнаването на качествата на сърцето съставлява най-същностното стъпало на света.

 

 

 

 

Приказка за сърцето

 

 

Събрали се хората, за да се хвалят със сила: един показвал силата на мускулите, друг се хвалил с укротяване на диви зверове, трети откривал сила в твърдостта на черепа, четвърти в бързината на краката - така били възхвалявани частите на тялото. Но един от тях си спомнил за сърцето, останало без похвала - замислили се хората как да отбележат силата на сърцето? А един новодошъл казал: „Вие говорите за всякакви състезания, но забравихте нещо друго, близко на човешкото сърце - състезанието по великодушие. Оставете вашите зъби, юмруци, черепи на мира, а премерете силите си по великодушие. То ще ускори пътя на сърцето към Огнения свят.“ Хората много се замислили, защото не знаели как да проявят великодушие. Така проявата на любовта останала необсъдена, защото даже вратите към нея не влезли в състезанието на силите. Наистина, ако се намери великодушието, любовта ще запали огъня на сърцето.

 

Да приемем любовта като двигател за разширяване на съзнанието. Сърцето няма да пламти без любов, няма да бъде нерушимо и самоотвержено. И така нека да отдадем нашата признателност на всяка обител на любовта - тя е на границата на Новия свят, там, където не съществуват ненавист и нетърпимост. Пътят на любовта е напрежение на космическата енергия. Така хората ще намерят своето място в Космоса.

 

Сърцето е най-мощният извор на огнени енергии. Сърцето е непобедимо, когато всички огньове са запалени. Затова възпитанието на сърцето трябва да се разбира като разпалване на всички огньо-ве. Само разпалено с всички огньове сърце може да познае красотата на висшия живот.

 

Какво е съкровището на сърцето? Не само доброжелателност, не само състрадание, не само преданост към Йерархията, но съзвучие с Космическото Съзнание. Това сърце е проявената връзка с Висшия свят. Неписани са законите на сърцето, но само в него живее справедливостта, защото сърцето е мост на световете. Сърдечната връзка с Висшето остава единствената обител на човечеството. Сърцето се издига както котва по време на буря.

 

Сега ние трябва да се съсредоточим върху сърцето както върху проводник към Йерархията. Никой няма да каже, че Йерархията не съществува, защото към нея няма подход. Има един най-реален подход, когато представител е сърцето, онова сърце, което бие и тупти непрестанно, за да не забравят хората за него.

 

Нужно е да потвърдим, че понятието за вдъхновение е присъщо на всички хора. Обикновено то се приписва само на учените, поетите, музикантите, художниците, но всеки, който се погрижи за своето съзнание, може да получи този висш дар. При хората с възвишен начин на мислене такова вдъхновение трябва да бъде не рядък гост, а основа на живота.

 

Всеки човек изпитва проявата на вдъхновение, но тези искри на високия подем остават само отделни проблясъци и не преобразяват целия живот. Да си представим, че това възвишено състояние на духа стане постоянно и даде още по-висше вдъхновение. Така ще се издигне цялото Битие.

 

За правилното възприятие на висшите енергии е необходимо организмът да се приведе в хармонично състояние. Особеното възвишено настроение благоприятства приемането на висшите енергии. Висшето състояние на духа може да изпита лъчите на Благодатта. Всички фини психически организми възприемат космическите токове.

 

Нужно е да приучваме себе си към фини възприятия. Необходимо е старателно да изостряме своите чувства.

 

 

 

ж. Да станем герои

 

Облечен в земната обвивка, човек може да твори добро, като се усъвършенства в това отношение - така говори мъдростта от незапомнени времена. Най-голямата полза, която можем да принесем, се състои в това да усилим нашите излъчвания по пътя на разширяване на съзнанието и с това издигане на вибрациите да въздействаме оздравително върху всичко обкръжаващо ни. Трябва да разтоварим отровената атмосфера около Земята, която не пропуска благотворните лъчи на Светилата. Но това може да се направи само с повишаване на вибрациите или с пробуждане на духовността в човека.

 

Характерът на бъдещото устройство ще бъде основан върху осъзнаването от народа на великото служене на Общото Благо. Не „аз", а „ние" - ето къде е ключът към бъдещото преуспяване! Така и Учението на Живота е призив към любовта, към служенето на Общото благо, което е висшата форма на любовта, защото е лишена от егоистично чувство. Любовта към човечеството изисква пълно себеотрицание и самоотверженост.

 

Едно от великите понятия често е било тълкувано неправилно - това е великото понятие на смирението. То се е тълкувало като непротивление на злото, като добросърдечност, като милосърдие, но малцина са приемали себеотрицанието като смирение. В същото време единствено себеотрицанието и саможертвата дават понятието за смирение. Наистина ние виждаме великани на духа и герои, отдали се на смирен труд за благото на човечеството. Ние знаем за големи опити, извършвани смирено в лаборатории за благото на човечеството. Многообразно е смирението, проявено като самоотверженост и себеотрицание. Героизмът е проява на различни видове смирение. Героите на смирението изпиват пълна чаша с отрова за благото на човечеството.

 

Най-силният показател за подвига е саможертвата. Разбира се, трябва да разбираме това космическо понятие в цялата му красота. Не само на бойното поле духът се укротява със силата на саможертвата. Да преминеш жизнения път стремително, да преминеш през всичките животи като по струна, да преминеш през всички пропасти с песни - на това е способен единствено самоотверженият дух. В огнения устрем се изграждат всички творения, които следват космическото си предназначение.

 

Сърцето на героя познава саможертвата в името на Общото Благо.

 

Пътят на героя не винаги е осеян с венците на човешката благодарност. Пътят на героя е трънлив. Общността на труда трябва да възпитава героите, защото опорите на народа се утвърждават само чрез качествата на героизма на духа и сърцето. Понятието за подвига трябва да бъде възпитано чрез утвърждаване примера на героите. Трябва да напомним за героите, преодолели нечовешки трудности.

 

Но малцина обичат борбата в подвига. А е не минуемо да се приучим към борба, тъй като иначе не можем да закалим духа си. И за земното придвижване напред, и за далечните светове са необходими препятствия и умение да ги преодоляваме. Понятието за подвига трябва да се въведе в общия смисъл на живота. Само подвигът може да подхранва духа ни и да ускори еволюцията.

 

Днес както никога е нужно понятието за подвиг в живота. Хората трябва всеки ден да разбират подвига в живота. Животът е безсмислен без подвиг. Думата подвиг е толкова прекрасна! И толкова изразителна! Думата подвиг няма еквивалент в нито един западен език. В тази дума е предаден целият смисъл, цялото качество на устременото напред действие към самоотвержения подвиг, към бъдещето, към еволюцията! В него са обединени самоусъвършенстване, саможертва, чийто резултат е напредъкът на съзнанието, не само личното, но и съзнанието на народа и страната.

 

Радостта от подвига трябва да се възпитава - в себе си и в другите. Това е най-главното, защото единствено в това е залогът за спасението на човечеството, залогът за настъпването на новия свят! Нужни са герои! Създавайте герои! Заветът на Най-великия Дух, напуснал нашата планета, е бил - „създавайте герои!" Дошло е време, когато всички ние трябва да станем герои и да творим герои.

 

 

Как да преминем през бездната на живота?

 

Като по струна:

 

Красиво, внимателно и стремително.

 

 

 

 

Епилог

 

 

От всички съзидателни енергии най-висока си остава мисълта. Кой ще бъде кристалът на тази енергия? Някои мислят, че точното знание ще бъде венецът на мисълта. Но по-правилно е да се каже, че мисълта е увенчана от легендата. В легендата се изгражда смисълът на съзидателната енергия и в сбита форма се изразяват надеждите и достиженията.

 

Грешно е да се мисли, че легендата принадлежи на призрачната древност. Непредубеденият ум ще отличи легендата, създавана през всички дни на Вселената. Всяко народно достижение, всеки вожд, всяко откритие, всяко бедствие, всеки подвиг се обвиват в крилата легенда.

 

Ето защо няма да пренебрегваме легендите на истината, а ще погледнем внимателно и ще се погрижим за думите на действителността. В легендата се изразява волята на народа и ние не можем да назовем нито една лъжлива легенда.

 

Духовният устрем на мощния колектив запечатва образ с истинско значение и обвивката на символа означава световен знак, както световният език е неизбежен в еволюцията.

 

Прави са търсачите на общия език. Прави са творците на световната легенда. Три пъти по-прави са носителите на подвига.

 

 

Източник: spiralata.net

 

 

Публикува: Соня Петрова - Аеиа












...

...