Yoga_Online

ВИСШИ СЪСТОЯНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО – ИЛИ ЛОГИКАТА КАТО САМОРАЗРУШАВАЩА СЕ ИГРАЧКА






От „Eight Lectures on Yoga“ на Алистър Кроули (част: Йога за страхливци; втора лекция):

 

...

 

Господин Председател, Ваше Кралско Величество, Ваша Светлост Лордове, Дами и Господа.

 

Целият Закон се състои в това: да правиш, каквото искаш.

 

1. На последната лекция ви заведох в тресавището на заблужденията, обърках ви в мъглата на блатото на призрачните мечтания, накарах ви да страдате от жажда в пустинята на илюзиите, оставих ви да блуждаете в джунглите на лъжата, молейки се на всички чудовища, които са същността на мисълта. Дойде ми на ум, че трябва да направя нещо по този въпрос. Ние постоянно разсъждаваме за загадъчните мистерии така, все едно знаем нещо за тях, и това често се потвърждава.

 

2. Познанието само по себе си е невъзможно, защото, ако вземем най-простата формула на знание “S e P”, то за нейното разбиране ние трябва да дадем на тези променливи някакви значения. От друга страна, изходното утвърждение от закона за идентичността „А = A” не ни говори нищо, докато второто А не ни даде информация за първото А. Следователно, трябва да кажем, че А е ВС. Вместо една неизвестна величина, имаме две. След това ние трябва да определим В като DE, a C като FG. Сега вече имаме четири неизвестни и много скоро ще използваме цялата азбука. Когато дойдем до определението на Z, то ще трябва да се върнем назад и да използваме една от вече използваните по-рано букви, т.е. всички наши аргументи ще са аргументи в кръг, ще се въртят в кръг.

 

3. Всяко твърдение, което изказваме, е очевидно безсмислено. Но все пак имаме нещо предвид, като казваме, че котката има четири крака. И знаем какво имаме предвид, когато го казваме. Ние одобряваме или отвхвърляме всяко умозаключение, основавайки се на собствения си опит. Но това не е интелектуален опит, както показва по-горе казаното. То е от областта на интуицията. В нас няма никакви гаранции, потвърждаващи интуицията, но в същото време, всеки един интелектуален аргумент, който я отхвърля, не може в ни най-малка степен да разколебае нашето убеждение.

 

4. Заключението, което може да се извади от това е, че инструментът на ума е не-интелектуален и не-рационален. Логиката си е просто разрушаваща, себеразрушаваща се играчка. Играчката, все пак, е в известен смисъл и поучителна, въпреки че резултатите от нейното използване няма да издържат на проверка. Така че, въвеждаме един подзакон - гласящ, че конкретните сорити (сорити - това е верига от силогизми, в която са пропуснати някои междинни заключения; а "силогизъм" е дедуктивна схема на формален аргумент, състоящ се от основна и второстепенна предпоставка и заключение, пример: всяка добродетел е похвална; добротата е добродетел, значи е похвална), които унищожават логиката, са извън нашите граници и после продължаваме с нашите разсъждения в определените от нас произволни граници. Само при такива условия ние можем да продължим да изследваме природата на нашите фундаментални идеи; и това е необходимо, защото, когато започнахме да разглеждаме природата на резултатите от медитация, нашите разбирания за основата на мисълта започнаха да се определят по доста по-различен начин; не чрез интелектуален анализ, който, както видяхме, не е убедителен, а чрез просветление, което действително убеждава. Затова, нека продължим за изследваме елементите на нашето нормално мислене.

 

5. Едва ли има нужда да резюмирам математическата теорема, която несъмнено приемате присърце, когато критикувате Теорията за Относителността на Айнщайн. Искам само да ви припомня най-простите елементи на тази теорема; фактът, че, за да опишеш изобщо каквото и да е, ти трябва да имаш четири измерения. То трябва да бъде на определено разстояние на изток или запад, на север или юг, нагоре или надолу от определена точка, и трябва да бъде след или преди определен момент. Има три измерения на пространството и едно на времето.

 

6. Какво имаме предвид под пространство? Анри Поанкаре, един от най-големите математици от последното поколение, счита, че идеята за пространство е възникнала в мозъка на луд, във фантастичния (а поради това – безсмислен и безцелен) стремеж да си обясни на себе си собствените си мускулни движения. Недълго преди това Кант казва, че пространството, това е субективно условие, необходимо за мисленето. Мисля, че ще се съгласите с мен: тия определения нищо не ни изясняват.

 

7. Нека погледнем в нашите умове и да видим какви идеи, ако изобщо има някакви, за пространството можем да намерим там. Пространството е очевиден континуум. Не може да има никаква разлика между неговите части, понеже то изцяло се прокрива с въпроса „къде“. То е чист заден план, фон, ОБЛАСТ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ, състояние на качество, като това се отнася изъбщо за съзнанието. То, следователно, само по себе си е чиста пустота. Така ли е, сър?

 

8. Сега да предположим, че сме решили да запълним една от тези възможности.  Най-простото нещо, което можем да използваме, е точката; казвано ни е, че точката няма нито части, нито величина, а само положение. Но, докато имаме само една точка, то нейното положение нищо не ни говори. Затова вземаме две точки и ще получим по този начин идеята за линия.

 

Нашият Евклид ни казва, че линията има дължина, но няма ширина. Докато имаме само две точки, разстоянието между тях все още нищо не означава; или най-много да значи разделеност. Всичко, което можем да кажем за двете точки е – „Има две от тях.“

 

9. Взимаме трета точка и, най-накрая, стигаме до една по-положителна идея. На първо място, имаме плоска повърхност, макар че сама по себе си тя нищо  не означава, в същия смисъл, както е безсмислена и линията, ако имаме само две точки. Но въвеждането на третата точка придава смисъл на нашата идея за дължина. Ние сега можем да кажем, че линия АВ е по-дълга от линия ВС, можем също да въведем и идеята за ъгъл.

  

 

 

10. Четвъртата точка, ако тя не лежи в получената плоскост (равнина), ни дава идеята за пространствено тяло. Но, както и преди, нищо не ни говори за тялото като такова, защото няма друго тяло, с което то да бъде сравнено. Също така, откриваме, че в действителност (в тези конкретни условия) това изобщо не е пространствено тяло, а просто вид моментна илюзия. Ние не можем да наблюдаваме или дори да си представяме каквото и да е, докато за тази цел не започнем да ползваме понятието за време.

 

11. Тогава, що е време? Това е фантазъм, точно толкова неясен, както е и пространството, но възможностите за различаване на едно нещо от друго могат да се случват не по трите различни   начина, а само по един. Ние сравняваме две явления във времето, чрез идеята за последователност.

 

12. Надявам се, че сега на всички им е ясно, че това е пълна глупост? За да си представим и най-простия от възможните обекти, ние трябва да си измисляме идеи, които, даже в гордостта на най-висшия момент на тяхното изнамиране, ни се струват нереални. Как да се измъкнем от този свят на фантасмагории в обичайната вселена на смисъла? За това ще ни трябват още повече действия на въображението. Трябва да обогатим своите математически концепции с трите идеи, наричани в индийската философия: сат, чит и ананда, и обикновено превеждани като Битие, Знание и Блаженство. Реално това означава: сат – склонноста да възприемеш обекта като реален; чит – склонността да си представиш, че това е обект на познанието; ананда – тенденция да си въобразиш, че си повлиян от него.

 

13. Само след като сме натоварили обекта с дузина такива въображаеми свойства, всяко от които, отвъд това, че е пълна илюзия, е и абсурдно, ирационално и противоречащо на самото себе си, стигаме до най-простия обект на опита. И този обект, разбира се, трябва да бъде постоянно умножаван. В противен случай нашият опит ще бъде постоянно ограничен с един единствени обект, не поддаващ се на описание.

 

14. Ние трябва, също така, да припишем на себе си притежание на някаква божествена власт над нашето кошмарно творени, за да можем да сравняваме различните обекти на нашия опит по най-различни начини. Впрочем, последната операция по умножаване на обектите е очевидно невалидна, защото (след всичко) онова, с което започнахме, беше абсолютното Нищо. И от него по някакъв начин успяхме да получим, не само едно, а много; но, въпреки всичко, нашият процес е последвал необходимата операция на нашия интелектуален апарат.

 

Доколкото този апарат е единственият, с който разполагаме, то нашите разсъждения би трябвало да бъдат валидни в един или друг смисъл, в съответствие с природата на този апарат. Какъв апарат? Това е един напълно реален обект. Той се състои от безчислени части, възможности и способности. И те са същият кошмар, както и външната вселена, която е създадена от този апарат. „По дяволите, сър, Патаджали е прав!“

 

15. Как да преодолеем тази трудност – на нещото, появяващо се от Нищо? Само като изследваме това, което подразбираме под това Нищо. Но ние бързо ще открием, че тази идея е напълно непостижима за обикновения разум.

Защото, ако Нищото трябва да е Нищо, то тлябва да бъде Нищо по всеки възможен начин.  (Разбира се, всеки от тези възможни начини сам по себе си е нещо въображаемо, и има Алеф-Нула – безкрайно число от тях).

Ако например кажем, че Нищото е квадратен триъгълник, то ние сме длъжни да изобретим квадратен триъгълник, за да кажем това. Да вземем един още по-домашен пример. Ние знаем за какво става дума, като казваме“ „В тази стая има котки“. И знаем какво говорим, твърдейки: „В тази стая няма котки“.

Но, ако кажем: „В тази стая няма нямане на котки“, то ние, видно, имаме предвид, че все пак в стаята има няколко котки.

Горното да не се приема като коментар по отношение на тази изискана аудитория!

 

16. И тогава, ако Нищото трябва да бъда наистина абсолютното Нищо, то значи ние имаме предвид, че Нищото не влиза в категорията на съществуването.  Да кажем, че абсолютното Нищо съществува, е равностойно на това да кажем, че съществува това, което съществува, и великите еврейски мъдреци от древни времена са обърнали внимание на този факт, давайки му име на висша идея за реалността (зад техния племенен Бог, Йехова, който, както показахме преди  това, си е чиста Йога на Четирите Елемента, дори в своята най-висша форма – Демиурга):  Eheieh-Asher-Eheieh -  „Аз съм, което аз съм.“

 

17. Ако във всичко това все пак има някакъв смисъл, то ние трябва да очакваме да открием подобна система на мислене по целия свят. В такава теогония няма нищо чисто юдейско. Ние намираме много подобни идеи, например, в ученията на Зороастър и неоплатониците.  Там имаме плерома, вакуум, фон на всички възможности, и тя е запълнена с висшата Божествена Светлина, от която, на свой ред, произлизат седемте архонта, съответстващи в точност на седемте планетарни божества – Аратрон, Бетор, Фалег и останалите. Те, на свой ред, съставят Демиурга, за да създаде материята. Този Демиург е Йехова. Не много по-различни са и идеите на античните гърци и на неоплатониците.

При старателно изследване, различията в терминологията се оказват нещо, не по-различно от различията в местните мисловни традиции. Но всичко това отива към още по-старата космогония на древните египтяни, където имаме Нут – пространството, и Хадит – гледната точка; тези опитности се събират и съдават Херу-Ра-Ха, който обединява идеята за Ра-Хоор-Кхут и Хоор-паар-Краат. Това са същите близнаци Вав и последното Хе, които вече познаваме. Тук, очевидно, е произхода на системата на Дървото на Живота.

 

18. Стигнахме до тази система, в резултат на чисто интелектуални изследвания. Тя е открита за критика. Но ми се иска да си отбележите: тя съответства в точност на едно от най-великите състояния на ума, което отразява преживяването на самадхи. Има едно видение от специфичен характер, което беше изключително важно за моя вътрешен живот и на което постоянно се облягам в своите „Магически Дневници“. Доколкото знам, никъде няма достоверни писмени описания на това видение. И аз, преглеждайки своите записки, се удивих, когато открих, че и сам не съм го описал ясно. Причината за предното, очевидно е в това, че то е станало такава неотменна част от мен, че аз подсъзнателно съм решил, че това е предмет на всеобщо знание. Точно по същия начин, както всеки предполага, че всички знаят, че имат чихт бели дробове и поради се въздържат от пряко споменаване на този факт, макар че, възможно е, намеци по тази тема да се срещат доста често.

Струва ми се важно да се опише това видение добре, доколкото това е възможно, като се отчетат езиковите трудности и факта, че в разглежданото явление има логически противоречия, както и че състоянията на съзнанието се отличават от обичайно постижимите. Това видение се развиваше постепенно. То често се повтаряше, и не мога да кажа, след колко време доби завършен вид. Но началото му, така или иначе, е ясно в моята памет.

 

  19. Бях в Голямо Магическо Оттегляне в една хижа на склоновете на езерото Паскуейни в Ню Хампшър. Изгубих всичките си усещания, освен съзнанието за пространство, запълнено с безчислени ярки точки. И разбрах, че това е физическа интерпретация на вселената, това, което би могло да се нарече нейна есенциална структура. Аз възкликнах: „Нищо с проблясъци!“ Концентрирах се на видението и в резултат – пустотата, бидейки основен елемент, изгуби своята важност. Пространството се оказа обхванато от пламъци, но все пак излъчващите точки не изгаснаха, и аз довърших изречението с възклицанието: „Но какво Проблясва!“

 

20. Следващата фаза на това видение доведе до идентификация на святкащите точки със звездите на небесния свод, с идеите, с душите и т.н. Усещах също, че всяка звезда е съединена чрез лъч светлина с всяка от останалите звезди. В света на идеите, всяка мисъл задължително има връзка с другите мисли. Всяка такава връзка, разбира се, също е мисъл, всеки такъв лъч също е звезда. Тук за първи път възниква логическа трудност. Наблюдателят възприема пряко безкрайните серии (последователности).  Логически погледнато, би трябвало цялото пространство да е запълнено с еднородна ярка светлина. Но случаят не е такъв. Пространството е запълнено изцяло, но запълващите го монади са абсолютно различими. Редовият читател може да възкликне с основание, че подобни явления свидетелстват за умствено разстройство. На което аз ще отговоря, че тази тема изисква по-дълбоко изучаване. И ще препратя критиците към книгата на Бъртранд Ръсел „Въведение в математическата философия“, в която обстойно са обосновани, както гореизложеното положение, така и неговите следствия. Искам, също така, да отбележите поразяващата прилика на това космическо преживяване с описаниетона нервната система, което ни дават анатомите.

 

21. Тук не би било зле да разгледаме отново това, което наричаме обективна вселена и което наричаме наш субективен опит. Какво е Природата? Имануел Кант, откривайки със своята система на субективния идеализъм нова епоха във философията, е може би първият философ, който ни демонстрира ясно, че времето, пространството и причинността (накратко – всичките условия на съществуването) в действителност не са нещо по-различно от условия на мисълта. Аз опитах да го обясня по-просто, като дефинирах всички възможни предикати, както и  многото измерения.

 

22. За правилното описание на обекта не е достатъчно да се определи неговото положение в четириизмерния пространствено-времеви континуум, а трябва да си отговорим на въпроса как се отнася той към всички възможни категории и скали, какви са неговите стойности във всички видове възможности. Какво ние действително знаем за неговата незрелост, твърдост, подвижност и т.н. И тогава откриваме, че това, което сме си въобразявали, че е описание на този обект, реално не е нищо такова.

Всичко, което отчитаме, е поведението на нашите уреди.

Но какво реално показват нашите телескопи, спектроскопи и везни? Като и те са зависими от поведението на нашите сетива; защото истинската същност (реалността) на нашите уреди и на нашите сетивни органи също се нуждае от описание и доказателство, както и най-отдалечените явления. И ние сме принудени да направим заключението, че всичко, възприемано от нас, се възприема по този начин, само поради нашата склонност да го възприемаме така. И ние щеоткрием, че в четвъртия етап на великата Будистка практика МАХА-САТИПАТТХАНА ние осъзнаваме директно и непосредствено този факт, вместо да го изкопаваме от дупките на тези безкрайни сорити, които така ни затормозяват! И самият Кант го е описал това в присъщия си маниер: „Законите на природата са законите на нашия собствен разум.“ Защо? Това, което можем да познаем, не е съдържимо на самия разум, то е само неговата структура. Но Кант не е отишъл толкова далече. Той би бил крайно шокиран, ако му беше хрумнало, че последната граница на неговия сорит е тази: „Разумът, сам по себе си, е единствената реалност.“ При по-нататъшно изследване дори и тази окончателна истина се оказва лишена от смисъл. Това напомня добре известното кръгово определение на неприличната книга, което е: неприлична е онази книга, която предизвиква пораждането на определени идеи в мислите на вида човек, в когото такива идеи се пораждат от този вид книги.

 

23. Забелязвам, че моят уважаван председател се стреми да потисне прозявката си и да я превърне в усмивка, и той ще ми прости за думите, че намирам ефекта малко зловещ. Но той има пълното право да бъде надменен по темата. Това наистина са "стари, любими парадокси, предназначени да забавляват съпругите по кръчмите".

Още откакто е възникнала философията, тя винаги е била любима игра, която доказва своите абсурдни аксиоми. Естествено, вас би ви обезпокоило моето отвличане към такива нелепи забавления, особено ако започнех да оперирам с тях от научна гледна точка. Простете ми, ако съм се заиграл с тези блестящи паежини на мрежата-мисъл! Аз просто опитах да я разплета внимателно за вас. Но ще продължа и ще замета с един замах на белоснежната си ръка всички тези ефирни, мъгляви неща, неща, „от които са направени сънищата“. Да слезем отново към модерната наука.

 

24. За общо четене по тази тема няма по-добро пособие от книгата „Основи на съвременната наука“,написана от моят стар и уважаван приятел Дж. У. Н. Съливан. Няма да ви отегчавам с дълги цитати от тази възхитителна книга. Предпочитам да я прочетете самостоятелно.Едва ли бихте могли да използвате по-пълноценно времето си. Но все пак, дайте да изгубим няколко мига върху неговите бележки по въпроса на геометрията.

 

„Нашите концепции за пространството като субективна същност са напълно разстроени от откритието, че уравненията на Нютон, основани върху Евклидовата Геометрия, са недостатъчни за обяснението на гравитацията. Това инстинктивно ни кара да мислим за правата линия; тя е някак аксиоматична. Но ние научаваме, че тя не съществува в обективната вселена. Ние трябва да използваме друга геометрия, геометрията на Риман, която е една от геометриите на кривите. (Съществуват, разбира се, толкова системи на геометрия, колкото и абсурдни аксиоми, които ги построяват. Три линии правят една елипса: всяка глупост, която ви харесва: с нея можете да продължите и да построите геометрия, която е правилна, стига да е последователна. И в това няма нищо правилно или грешно по отношение на резултата: единственият въпрос е: коя е най-подходящата система за целите на описвания феномен? Ние намерихме идеята за Гравитацията за неудобна: и стигнахме до Риман.)“

 

Това означава, че явленията не се случват на фона на плоска повърхност; повърхността е изкривена. Това, което сме го мислели за права линия, всъщност изобщо не съществува. И това е почти невъзможно да си го представим; поне за мен е доста невъзможно да го визуализирам. Най-близкия начин да го схванем, е като опитаме да си представим, че сме отражения върху полирана кръгла брава.

 

25. Чувствам се почти засрамен пред света, като ви казвам, че през 1900 година, четири години преди появата на Айнщайновата, разтърсила света публикация, аз описах пространството като "крайно, но безгранично", което е точно описание на основните неща, които той ни е дал в по-математически детайли. Вие ще видите веднага, че тези три думи описват геометрия на кривите; сферата, например, е краен обект, но вие можете да се движите постоянно върху повърхността ѝ във всяка посока, без изобщо да стигнете до края ѝ. По-рано споменавах, че Геометрията на Риман не е достатъчна за обяснение на явленията на природата. На нас ни е необходимо да постулираме разнообразни криви в различни части на континуума. Но и тогава няма да станем щастливи!

 

26. А сега малко място за Съливан!

 

"Геометрията е така обща, че позволява различни степени на кривина в различни части от пространство-времето. На тези криви се дължат гравитационните ефекти. Най-значима е кривата на пространство-времето около големи маси, затова там гравитационните ефекти са най-видими. Ако приемем материята като фундаментална, можем да кажем, че присъствието на материя е това, което причинява изкривяването на пространство-времето. Но има различни школи на мисълта, които разглеждат материята като дължаща се на изкривяването на пространство-времето. Това значи, че в този случай ние приемаме като основополагащо, че пространствено-времевия континуум е това, което показва на нашите сетива онова, което наричаме материя. И двете гледни точки имат силни аргументи в своя подкрепа. Но, независимо дали материята произлиза или не произлиза от геометричните особености на пространствено-времевия континуум, ние можем да приемем като установен научен факт, че гравитацията произлиза от тях. Това, очевидно, е огромно постижение, но то оставя недокоснат един огромен клас явления (феномени), а именно - електромагнитните явления.   В Айнщайновия пространствено-времеви континуум електромагнитните сили изглеждат напълно чужди. Гравитацията , може да се каже, е абсорбирана в Римановата Геометрия, и понятието за сила, доколкото става дума за гравитация, е напълно отречено. Но електромагнитните сили все още си процъфтяват необезпокоявани. Няма никакъв намек, че те са прояви на геометричните особености на простренствено-времевия континуум. И може да се докаже, че е невъзможно те да бъдат свързани с нещо от Римановата Геометрия. За гравитацията може да се докаже, че отговаря на някои геометрични особености на Римановото пространство-време. Но електромагнитните сили стоят изцяло извън тази схема."          

                         

27. Това е големият батак, в който математическата физика е отвела своите привърженици. Тук ние имаме два класа явления, като и двата са част от единството на физиката. Но уравненията, които описват и обясняват единия клас са несъвместими с тези за другия клас! Това изобщо не е въпрос на философия, а въпрос на факт. Не бива да считаме, ме вселената е съставено от частици. Тази хипотеза е основата на единия клас феномени, но тя е пълна глупост, когато се приложи към уравненията на електромагнетизма, които настояват да изоставим идеята за частиците и да я заменим с идеята за вълните.

Ето ви още една препечена филийка Уелски Заек за вечеря!

"Айнщайновата крайна вселена е такава, че нейният радиус зависи от количеството материя в нея. Ако се създаде повече материя, обемът на вселената ще се увеличи. Ако се унищожи материя, обемът на пространството ще се намали. Без материя - пространството няма да съществува. Така че, самото съществуване на пространството, извън неговите метрични свойства, зависи от съществуването на материята. С такава концепция става възможно да разглеждаме всичкото движение, включително и въртенето, като чисто относително."

 

28. Накъде отиваме, момчета?

 

"Сегашната тенденция на физиката е към описване на вселената от гледна точка на математически отношения между непредставими същности."

 

Изминали сме дълъг път, откакто бе изказано Лорд Келвиновото, така често и така нечестно цитирано становище, че самият той не може да си представи нещо, на което не би могъл да направи механичен модел. Викторианците бяха наистина леко склонни да пригласят на Д-р Джонсъновото, изключително малоумно твърдение, когато идеите на Епископ Бъркли проникнаха в най-горните слоеве на напоените с алкохол сиви клетки на това скудоумно животно.

 

29. Сега, вижте, ще ви помоля да разсъждавате върху трудностите, които имахме, когато решихме да изчисляваме разстоянията между неподвижните звезди, и да чуете Професор Г.Н.Люис, който предполага, че два атома, свързани от лъч светлина, могат да бъдат разглеждани като свързани в истински физически контакт. "Интервалът" между двата края на един светлинен лъч, според теорията за относителността, е нула, и Професор Люис предполага, че този факт трябва да се взима насериозно. Според тази теория, светлината изобщо не се разпространява. Тази идея е в съгласие с принципа, че научна теория не може да бъде съставена на базата на нищо друго, освен на наблюдаеми фактори, затова ние със сигурност никога не можем да наблюдаваме преминаването на светлина през празно пространство. Можем да осъзнаваме светлината, само когато тя среща материя. Светлина, която никога не среща материя, е чисто хипотетична. Ако не направим тази хипотеза, то излиза, че няма празно пространство. Според теорията на Плофесор Люис, когато ние наблюдаваме отдалечена звезда, нашите очи правят физически контакт с тази звезда, по същия начин, както пръстите ни са в контакт с масата, когато я натиснем.

 

30. Не си ли помисли всеки от вас, че моите аргументи са кръгови? Силно се надявам да сте го направили, защото положих големи усилия да ви го покажа. Но в книгата на г-н Съливан не става дума за аргументи; там се говори за факти. Той товори за човешките ценности. Той пита дали науката би могла да ги вземе предвид.

Ето го, великият командир идва!

Ура, другари мои, ура!

 

Но макар че последователни материалисти винаги са се срещали рядко, остава хуманистично важният факт, че науката не е намерила за необходимо да вкюлчи ценностите в своето описание на вселената. Поради това изглежда, че науката, въпреки този пропуск,, е формирала една затворена система. Ако ценностите формират една неразделна част от реалността, то изглежда странно, че науката е в състояние да даде съдържателно описание на феномени, които пренебрегва.

 

Понастоящем тази трудност бива посрещана по два начина. От една страна, подчертава се, че науката остава в своята собствена област, посредством инструмента на кръговото определяне, което значи, че абстракциите, с които тя започва, са всичко, за което тя изобщо говори. Тя не прави никакви свежи контакти с реалността и, по този начин, съответно никога не се среща с някакви възможни смущаващи я фактори. Тази гледна точка произлиза от теорията на относителността, и в частност от начина ѝ на представяне, възприет от Едингтън. Тази теория формира един затворен кръг. Първичните термини на теорията, "точки-събития", "потенциали", "ватерия" (и т.н. - има десет от тях), межат на различни точки от окръжността на кръга. Ние можем да започнем от всяка една от тези точки (термини) и да вървим по кръга, като по този начин, от един от тези термини можем да изведем останалите.Първичните понятия на теорията се дефинират едно друго, взаимно. В процеса на това упражнение ние извеждаме законите на Природата, изучавани от физиката. На някоя от точките от тази верига от дедукции, на "материята", примерно, ние отсъждаме, че говорим за нещо, което е обективно конкретно въплъщение на нашите абстракции. Но "материята", както е видно от физиката, не е нещо повече от частичен набор от абстракции, и нашите последващи размишления ще се отнасят само до тези абстракции. По този начин други характеристики на обективната реалност може никога да не влязат в тази схема. Но наборът от абстракции, наречен "материя" в теорията за относителносттане изглежда да съответства на цялото ни научно познание за материята. Тук остават квантовите явления.

 

Ах!

 

Така да я отавим, така да я оставим,

Далеч от мястото, където смуглите ѝ роднини бродят -

роднини бродят

В Скарлатиновия, в Скарлатиновия,

в Скарлатиновия Санаториум.

 

31. Така че сега, не по-малко от онзи галантен джентълмен, Негова Милост, Негово Високопреосвещенство Архиепископа на Кентърбери, който в едно скорошно предаване заклейми завинаги всички онези неверници, които се осмелиха да се съмняват във възможността демоните да влизат в свинете, и ние се срещнахме с дракона на науката и го победихме.

Ние видяхме, че, както и да атакуваме проблема на ума, независимо дали от стандартната духовна гледна точка, или от противоположния край на матуриализма, резултатът е един и същ.

Един последен цитат от г-н Съливан:

 

"Вселената може да се окаже в крайна сметка ирационална. Може би ще трябва да се откажем от научното приключение."

 

Но това просто е всичко, което той знае за науката, благослови малкото му сърце! Ние не се отказваме. "Вие излъгахте, Д,Орми, аз не се покайвам!" Резултатите от експеримента са все още валидни по отношение на опита, и фактът, че вселената се оказва неразбираема чрез изследване, служи само да подсили нашето вкоренено убеждение, че опитът сам по себе си е реалност.

 

32. Тогава можем да се запитаме дали не е възможно да придобием опит от по-висок порядък, за да открием и развием способността на ума, която може да премине отвъд анализа, и да устои срещу всяка мисъл, чрез добродетелта на своята самоочевидна сигурност. На езика на Великото Бяло Братство (чийто представител тук съм аз) - вие прекосявате бездната.

 

"Оставете бедния стар и заседнал кораб" - Руах - "и давайте към брега" - на Нешама.

 

 

Защото над бездната, казано е, както ще видите, ако изучите Приложение 1 към първи том от "Равноденствие", една идея е вярна само тогава, когато съдържа в себе си своето противоречие.

 

33. Точно такива състояния на ума са това, в което се състоят истински важните резултати от САМЯМА, и тези резултати не могат да бъдат унищожени от философска спекулация, защото те не се поддават на анализ, защото те нямат съставни части, защото те съществуват по силата на своята истинска Абсурдност - “certum  est quia impossible est!”. (Мисъл на Тертулиан - "сигурно е, защото е невъзможно"; превеждана на български често и като: Вярвам, защото е невъзможно.) Те не могатда бъдат изразени, защото санад познанието. До известна степен ние можем да предадем нашата опитност на други, близки с тези опитности, посредством естетическия метод. И това обяснява защо всичко добро за Йога - алхимията, магията и останалото – не доктринално, а символно - и словото Божие за човека, е дадено чрез Поезията и Изкуството.

 

В следващата лекция ще се постарая да навляза още по-надълбоко в техниката за получаване на такива резултати, и също ще дам по-подробно описание на вида на нещата, които е вероятно да възникнат в течение на преди описаните практики.

 

Любовта е законът, любовта по собствена воля.

 

...

 

 

Превод: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на 25 април 2016 г.







...