Yoga_Online

ГЕРГЬОВДЕН – НАРОДНА МИТОЛОГИЯ, ОБИЧАИ, РИТУАЛИ







Свети Георги, макар и светец, много прилича на всички възпети от народа ни юнаци

- те имат ДЕВЕТ СЪРЦА, яздят на хвърковата коне, делят мегдан със самодиви, змейове и хали, слизат в Долната Земя и литват по Високото Небе, светят като Ясно Слънце и всякога излизат ПОБЕДИТЕЛИ.

 

В народните песни се пее за Цветен Георги, който тръгва на Гергьовден да обиколи земите си и среща на пътя си стара юда самодива с три синджира роби. Първият синджир – все орачи, вторият синджир – все овчари, третият синджир – все копачи. Георги сабята си, посякъл стара юда и освободил три синджира черни роби. Тази песен се пее, докато се вие венецът над жертвеното гергьовско АГНЕ.

 

Друг път на пътя си Свети Георги срещнал сура ламя, „троеглава, шестокрила и дванадесетоопашата, затворила шест планини, заключила шест извора“. Посякъл той с острата си сабя ламята и от трите ѝ глави потекли три реки: „Едната река – жълто жито по орачи, другата река – руйно вино по копачи, и третата река – мед и масло по овчари.“

 

Хората вярват, че Свети Георги е уловил дори ламята в Троя. С това накарал троянския цар да повярва в Христос. Ламите като символ на езическото или греха са победени от Разпятието и една от функциите на светеца е именно змееборството. Така го изобразяват иконите – свети Георги Змееборец, заедно със свети Илия и свети Тодор. Въпреки религиозните асоциации, култът към този светец е много по-древен и се свързва с ТРАКИЙСКИЯ КОННИК.

 

Свети Георги и свети Илия си приличат по много неща – те отключват Небето и Земята, преследват да убият ламя, разполагат с плодородието, пускат дъжд и роса.

 

Свети Георги е покровител на домашните животни. С него се свързва и плодородието по полето. Когато неговата сестра Рани Поле ме казала, че семената през зимата са изгнили, а засятото през пролетта не е поникнало, той се пуснал от хорото, отишъл на полето, дожаляло му за хората, та отключил Небето, поръсил земята със „ситна роса“, „зимницата пораснала, а пролетницата поникнала“.

 

Да се получи благословия от светец като св. Георги – това значи всичко да се отрупа с плод и берекет. Къпината той благословил „от дъно да я късат и с връх да се хване“, светецът благословил също Явора и Маслината. В култа към този светец, както и към побратима му Димитър, има белези като към култ към древно тракийско божество.

 

 

НЯКОИ ГЕРГЬОВСКИ НАРОДНИ ОБИЧАИ И РИТУАЛИ

 

За Гергьовден всяка къща коли курбан в чест на Св. Георги – първото родено през годината мъжко агне.

 

Вечерта срещу празника се пали свещ на вратите на всички къщи, а пред прага се поставят стрък коприва и клонче от глог. Счита се, също, че стръкче коприва, поставено над челото на жените, ги предпазва от главоболие.

 

Къщите, прозорците, вратите се украсяват за празника с цветя и шума от бук.

 

Който от къщата стане най-рано на празника, бърза да измие лицето си със студена вода и после взема стрък коприва, с който бърза да удари спящите по ходилата – за да са пъргави през цялата година, да не ги хапят змии и да не ги застигат други злини. Най-възрастната жена в къщата удря спящите деца под завивките с младо клонче коприва – за да са здрави през цялата година.

 

Срещу празника под възглавницата се слага цъфнала клонка от глог – за да са ранобудни хората.

 

Сутрин на гладно се пие студена вода, най-добре от нова стомна – за пречистване на кръвта.

 

В нощта срещу празника в къщата се поставя бяло котле, пълно с вода и оставено преди това на месечина, с привързан към него нож с червен конец – счита се, че то пази къщата от зло.

 

Девойките си решат косите преди изгрева под топола – за да пораснат косите им дълги като тополи.

 

Всички се търкалят сутринта в росата за здраве. Счита се, че да си измиеш лицето с Гергьовска роса спасява от лунички. С тази роса се замесват и обредните хлябове, подквасва се млякото.

 

Болните ходят да се къпят в „лява вода“ – това е място в река, извор и т.н., където водата завива наляво – като се надяват на изцеление. За тази цел също се провират три пъти под корените на вековно дърво. Счита се, че къпането в река на празника пази човека от болести през цялата година.

 

Обикалят се ритуално нивите и градините – за предпазване от магии. Късат се клонки, цветя и житни класове.

 

Младите връзват люлки по дърветата, най-добре е на орехов клон. Ако момйк залюлее някоя мома – значи я харесва. Счита се, че моми и момци, които не се люлеят на Гергьовден, през лятото ще имат лош късмет и неблагополучия, ще ги срещат самовили, змейове и други зли сили.

 

Организират се различни състезания и борби, конни надбягвания и др.

 

Ако вали дъжд на Гергьовден – счита се за добър знак: всяка капка дъжд е жълтица.

 

Ако момите си измият косите на Гергьовския дъжд – те ще израстнат буйни и красиви.

 

На празника с брадва се заплашват яловите дръвчета – за да родят и дадат плод.

 

Иманярите са особено бдителни около празника – счита се, че по Гергьовден, там, където има заровено имане, над него играе „син пламък“. Подобно е поверието и за Еньовден.

 

Правят се също различни ритуали за предпазване от градушки, против суша и др.

 

 

 

...

 

Публикувано на: 06 май 2017 г.


....