Yoga_Online

ВЕЛИКОТО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО - КОЙ Е ПО-УМЕН?




Често се случва да наблюдаваме следната ситуация: даден човек открива нов механизъм на прилагане на силата на мисълта, нов начин на мислене, който може наистина да ти помогне, чисто практично,

в решаване на проблеми или откриване на решения в ежедневието ти. Често тези открития се състоят от съвсем простички и лесно приложими техники. Често тези техники са добре забравено старо – но това не е от значение, ако са приложими и помагат. И да предположим, че този човек разпространява това свое откритие сред другите хора. Едно го приемат и започват да го прилагат веднага, съответно постигайки ползи за себе си и околните, други започват да го отричат и да се стремят всячески да докажат, че това са глупости, бабини деветини и пр.


Обикновено, една част от отричащите са хора, сляпо подчинени на „статуквото“. Тези хора, макар да са нещастни, неудовлетворени и неуспели в личния си живот, си мислят, че т.нар. „наука“ знае всичко и че те, знаейки „какво казва науката по въпроса“, също знаят всичко. Т.е. – ако науката им казва, че те са болни – те задължително са болни и само болни. Ако им казва, че те са подчинени, те задължително са подчинени и само подчинени.  И така нататък.


И тук стигаме неминуемо до въпроса: кой е по-умният? Този, който вярва сляпо на общопризнатата наука, или този, който се осмелява да експериментира с нещо ново, непризнато от науката (но и неотречено от нея).


Леко на майтап, в днешното ни цивилизовано общество сме си въобразили, че интелигентните и образовани хора не приемат нищо „на вяра“, а че всичко, което приемат за истина, е доказано и потвърдено от „науката“. Да, реално е така! Повечето неща, които са приети за истина в обществото, са „доказани“ от науката. Лошото е, че само от нея! (смях)


Обществото, колкото и да вярва в тези неща, всъщност като цяло не става по-добре. Не става по-богато, нито по-умно, нито по-адаптивно, нито по-щастливо и удовлетворено, нито пък по-здраво. Което иде да покаже, че повечето неща, приети за основни истини, са НЕ РАБОТЕЩИ за индивидуалния човек. Но са НЕ ДЕЙСТВАЩИ и за обществото.


Който държи енергията, държи всичко. Науката отдавна е разбрала как се генерира електрически ток и как той може да се приложи в ежедневието на всеки един човек. Лошото е, че повечето хора, индивидуално, не могат да имат власт над електричеството! Не  ли странно? Електричеството е монополизирано и, ако индивидуалният човек не си плаща за него – той бива лишен от тази основна енергия!


В наше време известната поговорка "Никой не е по-голям от Хляба" би трябвало да се трансформира в "Никой не е по-голям от Електричеството". Само за момент да си представим, че токът спира по целия свят - какво ли би станало в тази ситуация?


И тук стигаме до нещо смешно. Какво ли би станало, ако изведнъж всички хора по Земята откажат да плащат за електричеството? Не само хора – а и фирми, и други организации и сдружения?


Няма да продължавам...


...

Автор: Соня Петрова - Аеиа





...