Yoga_Online

М-ТЕОРИЯТА И ЕДИНАДЕСЕТОТО ИЗМЕРЕНИЕ: ВСЕЛЕНАТА Е СИМФОНИЯ ОТ СТРУНИ





От книгата „Паралелни светове“ на Мичио Каку:

 

 

Навремето самата идея за паралелни вселени е била разглеждана с подозрение от учените, като област на мистици, шарлатани и чудаци. Всеки учен, дръзнал да работи върху паралелните вселени, е ставал обект на подигравки и е рискувал кариерата си, тъй като дори и днес няма експериментални доказателства, показващи тяхното съществуване.

 

Наскоро обаче, нещата се обърнаха драматично и най-силните умове на планетата започнаха да работят яростно върху тази тема. Причината за тази внезапна промяна е в появата на една нова теория, струнната теория, и нейната последна версия, - М-теорията, - която обещава не само да разкрие природата на мултивселената, но и да ни позволи да „разчетем Ума на Бог“, както веднъж Айнщайн красноречиво го определи. Ако се докаже, че е вярна, това би представлявало коронното постижение на физиката за последните две хиляди години, още от времето, когато древните гърци първи започнали да търсят единна и съгласувана теория за вселената.

 

Броят на публикациите върху Струнната и М-теорията е потресаващ и е от порядъка на десетки хиляди. Стотици международни конференции са се провели по тази тема. Всеки независим и по-голям университет в света има екип, работещ върху Струнната теория или отчаяно опитващ се да я проучи. Макар че теорията не подлежи на проверка посредством днес съществуващите инструменти, тя е предизвикала огромен интерес сред физици, математици и дори експериментатори, които се надяват да проверят в бъдеще периферията на теорията, с помощта на мощни детектори на гравитационни вълни в открития космос и на огромни разбивачи на атоми.

 

В крайна сметка, тази теория би могла да отговори на въпроса, който преследва космолозите, откакто за първи път е била предложена теорията за Големия Взрив: какво се се случило преди Големия Взрив?

 

Това изисква от нас да включим цялата сила на нашите физически познания, на всички физически открития, натрупани през вековете. С други думи, ние се нуждаем от „теория на всичкото“, една теория за всяка физическа сила, която управлява вселената. Айнщайн посвети последните тридесет години от живота си в преследване на тази теория, но в крайна сметка не успя.

 

Понастоящем, водещата (и единствена) теория, която може да обясни разликите между силите, които виждаме, че ръководят вселената, е Струнната теория или нейното последно въплъщение – М-теорията. (М – идва от „мембрана“, но също може да значи и „мистерия“, „магия“, дори „майка“. Макар Струнната и М-теорията  да са същностно идентични, М-теорията е по-мистериозна и по-изтънчена рамка, която обединява различни струнни теории.)

 

Още от времето на античните гърци, философите са предполагали, че основните градивни части на материята могат да бъдат направени от мънички частици, наречени атоми. Днес, с нашите мощни атомни разбивачи и ускорители на частици, ние можем да разбием атома на електрони и ядра, които също на свой ред могат да бъдат разбити на по-малки субатомни частици. Но въпреки намирането на тази елегантна и проста рамка, доста стресиращо е да откриеш, че в нашите ускорители се появяват стотици субатомни частици, със странни имена като неутрино, кварки, мезони, лептони, хадрони, глуони, W-бозони и още, и още. Трудно е да се повярва, че природата на своето фундаментално ниво, може да създаде такава непроходима джунгла от странни субатомни частици.

 

Струнната и М-теорията са основани на простата и елегантна идея, че зашеметяващото многообразие от субатомни частици, изграждащи вселената, е подобно на нотите, по които човек може да свири на струните на цигулка или по мембраната на барабан. (Това не са обикновени струни или мембрани; те съществуват в десет- и единадесетизмерно хиперпространство.)

 

Обичайно физиците разглеждали електроните като безкрайно малки частици-точки. Това значи, че е трябвало да въвеждат различна частица-точка за всяка от стотиците субатомни частици, които намирали, което пък било много объркващо. Но според Струнната теория, ако имаме супермикроскоп, който може да проникне в сърцето на електрона, ние бихме видели, че това изобщо не е частица-точка, а фина вибрираща струна. Тя само е изглеждала като частица-точка, поради несъвършенството на нашите инструменти.

 

На свой ред, тази малка струна вибрира с различни честоти и резонанси. Ако бяхме в състояние да дръпнем тази вибрираща струна, това щеше да промени тоналността ѝ и тя да стане друга субатомна частица, например кварк. Дръпнете я отново и тя ще се превърне в неутрино. По този начин можем да обясним вихъра от субатомни частици като различни музикални ноти на една струна. Сега можем да поместим стотиците субатомни частици,виждани в лабораторията, в един единствен обект, струната.

 

В този нов речник законите на физиката, старателно установени, след хиляди години изследвания, не са нищо друго, освен закони на хармонията, които някой може да напише за струни и мембрани. Законите на химията са мелодиите, които някой може да изсвири на тези струни. Вселената е симфония от струни. И „Умът на Бог“, за който Айнщайн така красноречиво писа, е космическа музика, резонираща през хиперпространството. (Което повдига друг въпрос: Ако вселената е симфония от струни, тогава има ли композитор? )



 

 

Превод: Соня Петрова - Аеиа



публикувано на: 20 юни 2016 г.


...