Yoga_Online

НАХАПАНАТА ЯБЪЛКА – ИЛИ ЗА ПОБЕДАТА НА ИНТЕЛЕКТА





От “PHYSICS OF THE IMPOSSIBLE” на Мичио Каку:

 

 

 

Изкуственият интелект - Artificial intelligence, - или AI, е различен от предните технологии, които разгледахме, и се различава най-вече по това, че фундаменталните закони, които лежат в основата му, са все още съвсем слабо разбрани. Макар физиците да имат добро разбиране за Нютоновата механика, за Максуеловата теория на светлината, за относителността и за квантовата теория на атомите и молекулите, основните закони на интелекта все още са обгърнати в мистерия. Вероятно Нютон на Изкуствения Интелект все още не се е родил.

 

 

Но математиците и учените в областта на компютърните науки остават непоколебими. За тях е само въпрос на време, преди мислеща машина да излезе от лабораториите.

 

 

Най-влиятелната личност в областта на Изкуствения Интелект, визионерът, който спомогнал за поставянето на крайъгълния камък на AI-изследванията, бил великият британски математик Алън Тюринг.

 

 

 

Тюринг е този, който поставил основите на цялата компютърна революция. Той визуализирал, представил си машина (наречена от тогава Машината на Тюринг), състояща се само от три елемента: входяща лента, изходяща лента и централен процесор (такъв като чип Pentium), който да може да извършва точно определен набор от операции. Въз основа на това Тюринг успял да систематизира законите на изчислителните машини и да определи точно техните пределни възможности и ограничения. Днес всички дигитални компютри се подчиняват на суровите закони, формулирани от Тюринг. Архитектурата на целия дигитален свят има огромен дълг към Тюринг.

 

 

Тюринг също допринася и за създаването на математическата логика. През 1931 г. виенският математик Курт Гьодел шокира света на математиците, като доказва, че в аритметиката може да има верни твърдения, които никога не могат да бъдат доказани в рамките на аксиомите на аритметиката. (Например, предположението на Голдбах от 1742 г.,- че всяко четно цяло число, по-голямо от две, може да бъде представено като сума от две прости числа –все още не е доказано след две и половина столетия, и може всъщност да се окаже недоказуемо.) Разкритието на Гьодел съсипало дву-хилядолетната мечта, датираща още от древните гърци, че всички верни твърдения в математиката биха могли да бъдат доказани.

 

 

 

Гьодел показал, че винаги ще има верни твърдения в математиката, които са просто отвъд нашия обсег. Математиката, представяна и мечтана от древните гърци като цялостна и съвършена постройка, всъщност се оказала недовършена.

 

 

Тюринг направил принос към тази революция, като показал, че е невъзможно да се знае изобщо, дали на Машината на Тюринг може да ѝ отнеме безкрайно количество време, за да изпълни определени математически операции. Но, ако на един компютър му трябва безкрайно количество време, за да изчисли нещо, то това означава, че каквото и да поискаш да пресметне компютърът, то няма да бъде възможно той да го изчисли. Така Тюринг доказал, че в математиката има верни твърдения, които са неизчислими, т.е., че те ще бъдат завинаги отвъд възможностите на компютрите, колкото и мощни да са последните.

 

 

 

По време на Втората Световна Война пионерската работа на Тюринг върху разбиването на кодове може би е спасила животите на хиляди войници от Алианса и е повлияла изхода на войната. Съюзниците не са можели да разшифроват секретния нацистки код, създаден от машина, наречена Енигма, а Тюринг и колегите му били помолени да построят машина, която да разбие кода на нацистите. Машината на Тюринг била наречена „бомбата“ и била изключително успешна. Над двеста бройки от тази машина били пуснати в действие към края на войната. Като резултат от това, Съюзниците могли да разчетат тайните нацистки предавания (емисии) и успели да заблудят нацистите за датата и мястото на финалното си нахлуване в Германия. Историците и до днес спорят, доколко ключовата работа на Тюринг има пръст в планирането на нападението на Нормандия, което в крайна сметка довело до поражението на Германия. (След войната, работата на Тюринг е засекретена от Британското правителство, в резултат на което, неговият ключов принос е неизвестен за обществеността.)

 

 

 

Вместо да бъде почитан като герой от войната, спомогнал за обръщането на резултата от Втората Световна Война, Тюринг бил преследван до смърт. Един ден в дома му бил извършен обир и той извикал полиция. За нещастие, полицаите открили в дома му доказателсва за неговата хомосексуалност и го арестували. Тюринг бил осъден от съда да му бъдат инжектирани полови хормони, които оказали пагубно действие върху него, причинявайки растеж на гърдите и огромно психическо разстройство. Той се самоубива през 1954 година, като изяжда ябълка, намазана с цианид. (Според един слух, логото на корпорация "Епъл", - ябълка с малко отхапана своя част, - отдава почит на Тюринг.)

 

 

(бел. прев. През 2009 година, вследствие на Интернет кампания в защита на Тюринг, британският премиер Гордън Браун отправя официално публично извинение от името на Британското правителство за "ужасяващия начин, по който са се отнесли с Тюринг." Кралица Елизабет II помилва Тюринг посмъртно през 2013 г.)

 

 

Днес Тюринг е може би най-известен със своя "Тюринг тест". Изморен от всичките безплодни, нескончаеми философски спорове, дали машините могат "да мислят" и дали те имат "душа", той опитал да въведе твърдост и точност в дискусиите за изкуствения интелект, като изработил конкретен тест. Той предложил да се поставят човек и машина в две отделни, запечатани кутии. След това можете да отправяте въпроси към всяка от двете кутии. Ако не сте в състояние да определите разликата между отговорите на човека и на машината, тогава машината е преминала успешно "Тюринг теста".

 

 

Учените са създали прости компютърни програми, например като ELIZA, които могат да имитират разговорната реч и да заблудят повечето неподозрителни хора да повярват, че разговарят с човешко същество. (Повечето човешки разговори, например, използват само няколко стотин думи и се концентрират върху няколко теми.) Но досега не е написана компютърна програма, която да успее да заблуди хора, които специално опитват да определя коя кутия съдържа машина и коя - човек. (Самият Тюринг предположил, че към 2000 година, предвид експоненциалния растеж на компютърната мощност, такава машина би могла да бъде построена, и тя да успее да заблуди 50 процента от тестващите в пет-минутен тест.)

 

...

 

 

Превод: Соня Петрова – Аеиа



публикувано на: 21 юли 2016 г.


...