Yoga_Online

ОТКЪДЕ ИДВАТ ПРОРОЧЕСТВАТА ЗА ПЪЛНАТА ТЪМНИНА В КРАЯ НА 2012 ГОДИНА





Всъщност, „пророчество“, че Земята ще се покрие в пълна тъмнина на края на годината, за около 2 седмици, се разпространяваше из Интернет и за 2016...

 

 

А месеци преди заветната дата 21.12.2012 г., уж предвидена от Календара на Маите и значеща „Край на Света“, из публичното пространство се въртеше усилено един клип, показващ „японската принцеса“, която обясняваше надълго и нашироко как планетата Земя ще потъне в пълна тъмнина за известно време и какво трябва да правим, за да преживеем това явление. Вероятно тези клипове все още текат из пространството, няма да проверявам. Няма да припомням и плеядата световни гурута, които бълваха какви ли не страховити писания и предавания за Възнесението, представяйки го, а и копирайки пряко от библейски текстове, като Второто Пришествие или Страшния Съд – но със съвременни думи, понятия и термини, разбира се.

 

Е, засега преминахме поредния пророкуван „тъмен период“ и тъмнина не видяхме. Може би някои, които са „виждащи“, да са я видели, може те да пребивават в постоянна Тъмнина и да твърдят, че всички други, които имат очи за Светлината,  са слепи, или заслепени, но тук искам да покажа нещо съвсем друго, а именно – как добре забравеното старо може да се представи като ново. А това, че мнозина приемат старото за нещо напълно ново, се дължи не само на невежество, а и на огромното количество информация, което се е натрупало на Земята и продължава да се трупа. Голямата информация действа като естествен стоп на развитието на познанието и на възможностите на човешкото СвръхСъзнание да транслира нови осъзнати идеи и знания в Общото Информационно Поле на Човечеството. Ето тук една по-конкретна статия по въпроса за инфрормацията и знанието:

 

ИНФОРМАЦИЯТА - СЪВРЕМЕННИТЕ РОБСКИ ВЕРИГИ? ИЛИ ЗА ШЕСТАТА РАСА

 

Лично аз бях убедена, че тези злокобни предсказания изобщо не се базират на нова информация, а че са повторения на отдавна познати на човечеството неща.

 

И стигаме до първата информация за всеобщата тъмнина:

 

ТЪМНИНАТА В БИБЛИЯТА

 

В следващия цитат –обърнете внимание на стихове 21 и 22:

 

Изход 10:12-23:


 12 Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изпоядат всичката трева на земята, всичко което оцеля от града.

13 И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; и Господ направи да духа източен вятър на земята през целия оня ден и цялата нощ, и на заранта източният вятър докара скакалците.       

14 И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя, и нападнаха по всичките египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях.       

15 Защото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня; и изпоядоха всичката трева на земята и всичките плодове на дърветата, които бяха оцелели от града; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето.  

16 Тогава Фараон бързо повика Моисея и Аарона и рече: Съгреших на Иеова вашия Бог и на вас.   

17 Но сега, прости, моля, греха ми само тоя път, и помолете се на Иеова вашия Бог да дигне от мене само тая смърт.                

18 И тъй, Моисей излезе отпред Фараона и се помоли Господу.         

19 И Господ промени вятъра, като докара много силен западен вятър, който дигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана ни един скакалец по всичките египетски предели.         

20 Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не пусна израилтяните.    

21 Тогава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа.         

22 И Моисей простря ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дена.             

23 Хората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло.

...

Цитатът от Библията е взет от: http://biblia.bg

 

...

 

СЪР ФРЕД ХОЙЛ – ГОЛЕМИЯТ АСТРОНОМ И ПИСАТЕЛ-ФАНТАСТ ОПИСВА ТЪМНИНАТА В РОМАНА СИ „ЧЕРНИЯТ ОБЛАК“

 

През 1957 година излиза от печат фантастичният роман на Фред Хойл „Черният облак“. Оригинално заглавие: The Black Cloud, издаден от London, Heinemann, 1957

 

В романа се разказва как един млад астроном от Обсерваторията в Паломар, който изучава свръхнови звезди, открива кръгло тъмно петно в звездния куп в южната част на съзвездието Орион. Той предполага, че това петно е глобула – т.е. тъмен облак от газ, - който видимо се приближава към Слънчевата система. По същото време английски учени регистрират сериозно повишаване на скоростта на въртене около осите им на Юпитер и Сатурн. Главният герой на книгата, един гениален математик от Кембридж, изказва предположение, че причината за тази повишена скорост на въртене на двете планети се намира именно в тъмния облак, открит от американския астроном. Диаметърът на това петно, на този „тъмен облак“ е приблизително равен на разстоянието между Земята и Слънцето. Учените установяват, че този странен облак се състои от гъсто разположени атоми на водорода и че той се движи към Земята със скорост около 70 км/сек, което значи, че ще достигне до Земята, след приблизително 18 месеца. Когато тези месеци изминават и тъмният облак идва в непосредствено съседство до Земята, на нея настъпва жестока горещина, която унищожава много голяма част от живата природа. След това над Земята се възцарява ПЪЛНА ТЪМНИНА, досущ като „египетската тъма“, описана по-горе в цитата от книга „Изход“.

 

След известно време тъмнината започва бавно да се разсейва, което е съпроводено със страшен студ – отново с катастрофални последствия.

 

През цялото това време изтъкнати и високопоставени учени се намират в укрепен град-лаборатория, оборудван специално от британското правителство и създаден с цел да ги спаси от катастрофата. Изследвайки едни странни явления на йонизация на атмосферата, тези учени стигат до извода, че явленията се дължат на нечия осъзната воля, т.е., че в облака трябва да съдържа някакъв разумен фактор.

 

Благодарение на радиото, учените успяват да влязат в контакт с този разум, и узнават, че възрастта на Облака е 500 милиона години, както и че понастоящем той преживява обновление. Става ясно, че Черният Облак се е приближил до Слънцето, за да получи от него енергиен заряд: облакът сякаш се хранел от Слънцето. Учените узнават също, че по някакъв начин облакът трябвало да отстрани и дезактивира всичките радиоактивни вещества, тъй като те му вредели. За това разбират и американските наблюдатели – по тяхно настояване земляните обстрелват облака с водородни бомби, с цел „да го убият“. Междувременно учените откриват още, че Облакът обгражда Слънцето като пръстен – и поради това Земята е заплашена два пъти в годината да изтърпи продължителни слънчеви затъмнения.

 

Естествено, англичаните задават на Облака най-различни въпроси, в това число и метафизическия въпрос – съществува ли във Вселената още по-грандиозно, древно, всезнаещо и мъдро същество? Облакът отговаря, че вече е обсъждал този въпрос с други „глобули“, но и те били толкова осведомени по въпроса, колкото са и земните хора.

 

След това Черният Облак изразява  готовност да сподели с хората своите познания. Един млад астроном се съгласява да стане обект на този опит. Но, изпадайки в хипнотично състояние, той умира от възпаление на мозъка и така и не успява да предаде получената информация на другите. Тогава в опита решава да се включи гениалният професор от Кембридж – при условие, че Облакът ще предава много по-бавно информацията. ОБлакът приема условието, но, независимо от това, професорът изпада в силна трескаи скоро също умира.

 

Междувременно Черният Облак решава да напусне Слънчевата система и да се отправи в търсене на някоя друга звезда. Слънцето се показва зад досегашното си „покривало“ и всичко на Земята си възвръща предишното състояние, ако не отчитаме необратимите увреди, причинени на живота на планетата.

...

 

Сър Фред Хойл (24 юни 1915 - 20 август 2001) е голям английски астроном, известен преди  всичко със своята Теория за нуклеосинтезата на звездите. Той често има противоречиви становища по други научни въпроси - по-специално, големият учен отхвърля Теорията за Големия Взрив (Big Bang theory), и същевременно - той самият е създател на този термин - Голям Взрив, - това станало, когато участвал в едно радио-предаване на BBC. Той изказал този, измислен от него термин, за да илюстрира някои от твърденията си.  Изказал го шеговито, просто като демонстрация на темата, но научната общност моментално подхванала този термин и стоящите зад него смисли - и оттам създали Теорията за Големия Взрив. Професор Фред Хойл има  много открития, теории, научни трудове, сред които „Природата на Вселената“ (The Nature of the Universe) и „Границите на острономията“ (Frontiers of Astronomy), както и научно-популярни публикации и предавания, като същевременно е и автор на книги за научна фантастика - много от които хитови бестселъри.  Изобщо, Фред Хойл е гениален учен и същевременно гениален писател-фантаст, нещо рядко срещано и рядко проявявано от един-единствен човек, но пътищата на Гения са неведоми, можем само да бъдем благодарни, че имаме честта да се докоснем реално до подобни Божествени чудеса.

 

В предговора си към романа, авторът пише следното:

 

„Надявам се, че тази весела история ще се хареса на моите учени колеги. В края на краищата в нея едва ли има нещо, което не би могло да се случи.

 

Тъй като в разказа се споменават реално съществуващи длъжности и институции, налага се най-настоятелно да ви уверя, че въпросните персонажи нямат нищо общо с действително заемащите тези постове лица.

 

Общоприето е мнението, че твърденията на героите в една книга са твърдения на самия автор. С риск да бъда банален, искам да добавя, че в нашия случай подобна асоциация би била неоснователна.“

...

Източник на предговора: chitanka.info

 

Разбира се, и в други стари и дори древни текстове става дума за подобен вид ВСЕОБЩА ТЪМНИНА“, но тези две описания дават добър поглед върху „новото“ съдържание на пророчествата за Края на Света.

 

...

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 13 януари 2017 г.

 

...





...






....

 

Ето и един откъс от романа „Черния облак“, Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1984, Библиотека „Галактика“, №60, © Теодора Давидова, преводач, 1984,

Източник: chitanka.info

 

 

ГЛАВА ОСМА

Промяна към по-добро

 

Макар в момента никой да не го осъзна, посещението на министър-председателя съвпадна с един от най-тежките моменти от историята с Черния облак. Първи получиха доказателства за това радиоастрономите, които дори за миг не преустановяваха наблюденията си върху Облака въпреки страхотния студ, при който трябваше да работят. На 6 октомври Джон Марлборо свика съвещание. Слухът, че нещо важно ще бъде съобщено, вече бе обиколил обитателите на убежището и на съвещанието дойдоха почти всички.

 

Марлборо разказа, че наблюденията от последните десет дена показват, че количеството на газовете между Земята и Слънцето намалява. Според него, ако процесът продължава по този начин (всеки три дена плътността намалява наполовина от предходните три) за две седмици Слънцето ще се открие напълно.

 

Попитаха го дали Облакът ще се отдръпне изцяло от Слънцето. Данни за това той нямал. Наблюденията показвали, че материята на Облака между Слънцето и Земята се разрежда, което ще доведе до достъп на слънчева светлина до нашата планета, без това да е задължително за останалите посоки.

 

— Предположението, че Облакът се отдръпва именно така, че да не пречи на идващата към Земята слънчева радиация, не е ли прекалено смело? — запита Уайчарт.

 

— Звучи необяснимо наистина — отвърна Марлборо, — но аз ви съобщавам само фактите. Не ги тълкувам.

 

— Ще ми позволите ли да запитам на по-прост език, възможно ли е от току-що казаното да се направи изводът, че след две седмици ще настъпи край на кризата? — запита министър-председателят.

 

— Ако процесът на отдръпване продължи — да — отвърна Марлборо.

 

— В такъв случай трябва да продължаваме наблюденията и да направим съответните изводи.

 

— Сериозно заключение! — процеди през зъби Кингсли.

 

Трябва да признаем, че в историята на науката рядко се правени изследвания с такава сериозност, с каквато радиоастрономите извършваха наблюденията през следващите няколко дни. Кривата, върху която нанасяха своите резултати, се превърна в крива на живота и смъртта. Ако тя продължеше пътя си надолу, това значеше живот, а отклоняването й нагоре — смърт.

 

През няколко часа нанасяха на нея нови точки. Всеки, който разбираше смисъла на това, се отбиваше винаги, когато можеше, независимо кой час на денонощието беше, за да види има ли промяна в положението. В продължение на четири дни и нощи линията неизменно сочеше надолу, но на петия ден тръгна по хоризонтала, а на шестия се забелязаха признаци на покачване. Хората малко говореха помежду си и само от време на време си разменяха по някоя сдържана реплика. Напрежението беше неописуемо. Едва на седмия ден спадането започна отново, а на осмия кривата се устреми отново към основата на диаграмата. Страхотното напрежение отстъпи място на бурна радост.

 

Кривата продължаваше своя път надолу, което значеше, че количеството газове между Земята и Слънцето все повече и повече намалява. На 19 октомври на дневното небе се появи светло жълто петно. То все още бе твърде слабо, но се местеше по небесния свод. Нямаше съмнение, че това беше Слънцето, появило се за първи път от началото на август, но все още забулено в газове и прах. Слой, който ставаше все по-тънък и по-тънък. На 24 октомври Слънцето засия с пълна сила над вкочанената от студ Земя.

 

Онези, които след мразовита нощ в пустинята са наблюдавали изгрев, вероятно имат бегла представа за радостта, която донесе на хората изгревът на 24 октомври. Може би няма да е зле да кажем няколко думи за религията. Докато Облакът приближаваше Земята, разцъфтяваха бурно всички видове религии. През пролетта около членовете на сектата „Свидетели на Йехова“ се събираха всички слушатели в Хайд Парк. Енорийските свещеници на англиканската църква с учудване отбелязаха, че с всеки изминат ден все повече хора се тълпят в храмовете. На 24 октомври нещата коренно се промениха. Мъже и жени от всички религии — християни, мохамедани, будисти, хиндуси, евреи, бяха дълбоко завладени от слънцепоклонничеството на своите прадеди. Преклонението пред Слънцето обаче не можа да се превърне в истинска религия, защото нямаше кой да го оглави и направлява, но следи от древната религия се бяха пробудили в сърцата на земните жители и вече нищо не можеше да заглуши техния глас.

 

Топенето на леда започна първо в района на тропиците. Постепенно и реките се освободиха от здравата му прегръдка. Много области отново бяха залети от водната стихия, но сега силата й бе несравнимо по-слаба от тази преди три месеца. В Северна Америка и Европа настъпваше зимата и това до голяма степен ограничи топенето на снеговете.

 

Колкото и да пострадаха градските жители на напредналите индустриални държави, населението на по-изостаналите, което не можеше да разчита нито на развита промишленост, нито на запаси от гориво, понесе много повече щети. И какво ли щеше да се случи с промишлеността на цялото земно кълбо, която бе почти на границата на гибелта, ако студовете бяха продължили още известно време.

 

Измежду народите със слабо развита индустрия най-силно пострадаха тези, които живееха в района на тропиците, а най-лесно се отърваха ескимосите. В много области на тропическите и субтропическите пояси загина почти всеки втори човек. А сред ескимосите смъртността прехвърли съвсем слабо границата на нормалното. Повишаването на температурите съвсем не се усети с цялата му сила в Далечния Север. Наложи се ескимосите да понесат известни неудобства, но нищо повече. Топенето на ледовете и снега попречи на свободното им придвижване от място на място и ограничи чувствително ловните райони. Жегата обаче не бе така непоносима, та да предизвика висока смъртност. Нито пък силният студ. Ескимосите се зариха по-дълбоко под снега и зачакаха. Това ги постави в далеч по-благоприятно положение от населението на Англия.

...