Yoga_Online

КОГАТО ШЕСТОТО И СЕДМОТО ЧУВСТВО СЕ СРЕЩНАТ






ШЕСТО ЧУВСТВО. СЕДМО ЧУВСТВО. СИНГУЛЯРНОСТ И ОТВЪД.

 




Ако сравним Земята с кокоше яйце, то може да се каже, че земната кора е кората на яйцето - общо взето така се съотнасят по мащаб. Вътрешността е невидима и изобщо трудно достъпна физически – затова тя често се забравя и „кората“ бива възприемана като нещо извечно, стабилно и дори единствено. Науката може да ни казва какво има под кората, и ние можем да вярваме безпрекословно в казаното от нея – но тази вяра е същото нещо като вярата в богове, природни сили, демони, духове и т.н. в миналото: една приета за крайна инстанция институция ти е казала „кое какво е и защо е“ и това се превръща в единствената истина, без да си имал абсолютно никакво пряко познание за явлението или обекта.

 

Какво значи „пряко познание“? По този въпрос могат да се изпишат тонове писания и пак няма да бъде изчерпан, но в случая приемаме, че прякото познание е опитността, получена чрез сетивата – зрение, слух, обоняние, осезание, вкус. Тези пет сетива, наричани още „чувства“ – откъдето произлиза и прословутото „шесто чувство“ – или шесто сетиво. Но шестото чувство не е нещо мистично и рядко – то всъщност е човешкият ум. Шестото чувство е умът, който има свойството да вижда, чува, усеща, подушва и вкусва ОТВЪД СЕТИВАТА. Докато сетивата възприемат пряко само настоящия МОМЕНТ, то умът, освен възприеманото от сетивата, има способността да възприема и минали моменти, както и да прави вероятни конструкции на бъдещи моменти. Умът, за разлика от петте сетива, има достъп не само до сегашното, но и до миналото и бъдещото – т.е. умът е сетивото за ВРЕМЕ. Умът е формулирал времето.

 

Мъдрецът е казал: „най-прекрасното е невидимо за очите“. Това е твърдение на Ума, разбира се. По същия начин той съвсем спокойно може да каже и „най-ужасното е невидимо за очите“. И ще бъде напълно прав! Безспорно, умът се влияе най-вече от информацията, която му носят петте сетива, но когато  се налага, той може да мине и отвъд нея. Например, петте сетива са дали на ума информация за земната повърхност – такава, каквато я възприемат „тук и сега“. Първоначално умът я приема точно такава, каквато са му я подали. И на тази база построява концепцията за „плоската земя“. Но в един момент сетивата виждат избухнал вулкан! Докладват на ума, и той, след първоначалното учудване от новото, започва да търси причината за вулкана. „Нещо има под земята! – казва си той. – Трябва да го разбера!“. Но тъй като не може да влезе под Земята физически и сетивата нямат никакъв достъп до тези места – умът изгражда определена негова си мисловна конструкция, например за „Подземното царство“. И понеже телата на мъртвите отиват най-често в земята – умът кръщава това подземно царство – Царството на Мъртвите. Населва го с различни Сили, Богове, Демони и каквото си е измислил досега, и определя кой от тях за какво е отговорен в това царство. Всичко това дотук е една твърде опростена схема, но, може би, върши работа като илюстрация на разглежданите явления.

 

И пак се връщаме към Подземното царство. След като го е построил, определил и населил – напълно илюзорно, т.е. мисловно – Умът отново започва да търси потвърждения от сетивата, свързано с това Царство, за да докаже верността на своята конструкция. Той пита сетивата- „Виждали ли сте, чували ли сте, подушвали ли сте някой или нещо, който се е върнал ТУК и СЕГА от това Подземно царство?“. Сетивата отговарят, че не са. И Умът добавя нова тухла към вече създадената постройка, отсичайки: „Никой не се връща от там! Значи – Боговете пазят зорко изходите и не пускат никого обратно. Още по-значи – това Царство е страховито и ужасяващо!“

 

В даден момент умът на някого успява да посети „подземното царство“ – без тялото, разбира се, - и да се върне от там. Умът с това е създал шамана – този, който може да пътува из страховитото Подземно царство и да се завърне невредим от там. Шаманът постепенно доизгражда Подземното царство, като междувременно спасява душите на множество хора, които са влезли несъзнателно в това ужасяващо царство, или са били отвлечени не по своя воля – е, понякога не успява да спаси някой отвлечен, наменателен е примерът с Орфей и Евридика. Великият Орфей, създател на велико учение и религия и разглеждан като човек-бог (наравно с Христос, Буда и др.) – дори и той не може да върне всекиго от там.

 

По някое време Умът най-сетне създава и Науката –ползвайки различни усилватели на сетивата, включително и такива за пробиване на земята – той успява да проникне физически под земята, да я възприеме пряко, ТУК И СЕГА, със собствените си сетива-помощници, най-често ограничен в прякото проникване само до долната граница на земната кора (кората на яйцето, с което започнахме). А по-надолу от нея – това, което науката нарича „земна мантия“ и център – земното ядро – там умът базира конструкциите си на базата на получени от инструментите (усилвателите на сетивата) информации. Но не само на тях. Умът има свойството да прониква в Непроявеното, но съществуващо, Информационно поле. Множество основни идеи и постулати на съвременната наука са поставени именно от такива прониквания – например откриването на АТОМА. Демокрит в Древна Елада – той е първият, стигнал до концепцията за „атом“, поне според стигналите до нас източници. Според тях – по негово време не е имало „усилватели на сетивата“, наричани „електронни микроскопи“ – той е достигнал до и е описал атома, без помощта на сетивата... Това е един прост пример за постигане на реална умствена концепция, без участието на петте сетива.

 

Дотук изглежда, че като че ли Умът (или, както го нарекохме условно, Шестото чувство) е напълно достатъчен за едно оптимално функциониране и развитие в проявения свят. Но човекът винаги е чувствал и знаел, че т.нар. проявен свят е нещо илюзорно, нещо вечно променливо – в някои традиции този свят се нарича Мая, Илюзия, Пракрити – последното е вечната Природа, която произлиза пряко от Вечния Дух (наричан на някои места Пуруша) – тази Природа е вечна, но постоянно се променя. От тези постоянни промени следват множество страдания за Ума – той знае, че и страданията са илюзорни, че и те са вечно променливи, но това не му пречи да страда реално. Затова Умът винаги е търсел Основата, Вечното, Непроменливото – там, където няма страдания, там, където всичко е Любов, и т.н. И Умът винаги е знаел, че той самият не може да го възприеме това Непроменливо, дори то да е винаги и навсякъде около него – защото ако той може да направи това, то и очите човешки (едно от петте сетива) биха могли да видят пряко Любовта, Омразата и безброй други съществуващи, но невидими за физическите очи конструкции. Да ги видят напълно пряко – а не чрез техните прояви. Да ги видят така, както някога ги е видял Умът...

 

Но, да се върнем към Ума като към „сетиво за Време“ – не за климатично време, а за ПОТОК на Времето. Съвременната наука е казала, че няма отделно пространство и отделно време – че те са едно, наречено пространство-време. Умът също е стигнал до тази концепция, много преди да се обособи отделният Ум на Айнщайн. Най-малкото – защото Умът е формулирал идеята за вечната Илюзия – за вечно променливото пространство. А покрай него – разбира се, - и Време. Хераклит от Ефес е казал: „Всичко тече, всичко се променя, и нищо не остава.“ Под „всичко“ можем да възприемам и времето, и пространството – и е редно така да го възприемем. Т.е. привидно пространството може да изглежда инертно, неподвижно и непроменливо – както на сетивата им изглежда земната кора, спомената най-горе, - но Умът знае, че това пространство тече! Както тече и времето.

 

Умът, в качеството  си на Шесто чувство, т.е. разположен НАД и обхващащ долните Пет (Сетивата) отдавна е стигнал до мисловната конструкция, че: за да може по-лесно и безпрепятствено да навлиза в Информационното Поле, той трябва на първо време да изключи въздействието на всичките си слуги – Петте сетива. Защото, така или иначе, той знае, че те не могат да възприемат абсолютно нищичко от това митично Поле и, ако са с него – само ще му пречат, само ще го връщат към Илюзията, към пространство-времето, което те могат да възприемат. С това изключване на Петте сетива са създадени всички медитативни, шамански, йогистки, християнски, религиозни и всякакви други техники за проникване ОТВЪД видимата за всички Илюзия, наречена пространство-време. Дори най-примитивните племена, живеещи извън цивилизацията, знаят, че, ако спрат достъпа на очите, ушите, носа, езика и кожата до дразнения от външния свят – то ще получат много живи УМСТВЕНИ КАРТИНИ и дори преки нестандартни преживявания. Съвременният цивилизован човек би нарекъл тези „картини“ халюцинации, а древният човек може да ги нарече – ВИДЕНИЯ, Богоявления, Послания от Духа и т.н. Това изключване на достъпа на сетивата до външни явления се нарича „сензорна депривация“. Разликата между едно истинско медитативно (или шаманско, или йогистко, или религиозно) преживяване и една халюцинация на страдащ от шизофрения е в това, дали в това преживяване е изключен и Умът – или не е. При истинската медитация Умът не е изключен. Това е парадоксалното в случая. Защото Умът знае, че той самият няма способност да възприеме Неподвижното (Вечното, Бог, Абсолюта и т.н.) – а се впуска в медитация (сензорна депривация), именно с цел да достигне точно до този Вечен Абсолют. И, ако може, да прекрачи в него. Но Умът, също така, отдавна знае, че „ако видиш Бог – безспорно ще умреш“. Умът знае и че Любовта – което, твърдят, е Бог, Абсолюта, - е всъщност Живот, но и Смърт. Умът иска да достигне именно до мястото, наречено от съвременната наука „сингулярност“ – там, където двойките противоположности се сливат, където Всичко е Едно (сингуларис – единствено число на латински), но, иначе, по научному „сингулярност“ идва от „син регурялност“ – което значи „без правила“. Умът знае, че това негово желание ще го унищожи – но, въпреки това, се стреми да стигне „там“. Впрочем, хората, които са си изгубили ума, които страдат от различни умствени болести, и понякога биват наричани „безумци“ – може би неволево и незъзнателно са вкарали Ума си на такова „място“ – и впоследствие са го изгубили, изгубвайки по този начин и основното си сетиво за действие и функциониране във време-пространството, в непосредствения си проявен свят. Затова ги наричат „луди“, които не могат да се адаптират и да оцелеят в света. Но някои хора, съвсем съзнателно, целенасочено и волево, се стремят да навлязат с Ума си в „сингулярността“.

 

И тук най-сетне стигаме до споменатото в заглавието Седмо Чувство. Навлизайки в сингулярността, Умът, наречен от нас Шестото Чувство, се стреми да се свърже с това Седмо Чувство. Преди да направи тази смела стъпка, Умът по чисто мисловен път се е досетил, че: както той е свързан с Петте сетива под него, така, вероятно, има и някое сетиво НАД него, с което той не е свързан, но би могъл да се свърже и да създаде двупосочна връзка. Умът има двупосочна връзка с Петте сетива под него. Какво значи двупосочна – носът (обонянието) възприема определен аромат и го подава на Ума. Умът възприема аромата и го запомня. После Умът подава мисловна картина на този аромат към Носа. Ароматът не присъства около носа – във въздуха около него няма нито един атом от този аромат – физически ароматът го няма и Носът не би трябвало да усети нищо – но Носът, съвсем осезаемо, усеща аромата! Това е двупосочната връзка. Умът иска да направи такава между себе си, в качеството си на Шесто чувство, и Седмото. А Седмото чувство е това „сетиво“, което възприема пряко Божествения, Непроявения, Абсолютния свят. Ако направим аналогия между ЧАКРИТЕ и Шестото и Седмото чувство, то Умът (Шестото чувтво) е Шеста Чакра (Аджна, Третото око, разположена в средата на физическия главен мозък), а Седмото Чувство (Божественият Ум, Разум – Раз, т.е.Един – Ум, ЕДИНСТВЕНИЯ, Абсолюта) е Седмата Чакра (Сахасрара, Хилядолистния Лотос, разположена над физическата глава). В рисковото и парадоксално състояние, към което се стреми Шестото Чувство – то има за цел да се  свърже със Седмото, без самото то да бъде унищожено. Масово е разпространено убеждението, че, за да навлезеш в крайния стадий на медитация (самадхи, нирвана и пр.) ти трябва да изключиш Ума – защото той пречи, също както на него му пречат Петте сетива да навлезе в сингулярността, да „провиди“ отвъд видимия свят. Но именно тук е условието, без което не може – кондицио сине ква нон, - а то е наличието на непреодолим ПАРАДОКС. Принципно, всеки парадокс е непреодолим. Но за Ума. Умът това също го знае. Затова не малко хора имат страх от крайни умствени преживявания, отиващи отвъд ума – тъй като безброй самонадеяни смелчаци са си изгубили ума от подобни начинания, грубо казано – полудели са. Но Умът е намерил начин да се свърже със Седмото Чувство и да остане „жив и здрав“ – разбрал е, че може да се свърже безопасно за  самия себе си със Седмото Чувство, ако съумее да се самоконтролира, самоуправлява безапелационно. За постигане на това се изискват най-често много тренировки и отдаване – също както при телесните способности. А пълният самоконтрол му трябва, за да може в решителния момент на СВРЪЗКАТА – да навлезе в парадоксално състояние – хем да се самоизключи, хем да остави действаща възприемащата част от себе си. Да остане „включено“ чистото възприятие, без присъствие на „преценката и опита“. Умът знае, че при среща с Непознатото – именно преценката и опитът му са компонентите, които ще го убият. Тъй като Непознатото (в случая – Седмото Чувство) е напълно несъвместимо с всякакъв непосредствен, емпиричен, исторически опит на Ума.  Непознатото е и извън всякакви преценки, определения (определение значи поставяне на предел на нещо) – в него няма граници, няма предели.

 

Отваряме една скоба! Съвременният цивилизован човек е обстрелван от всички страни, заливан и препълнен с най-различна информация. Необозрима и постоянно нарастваща. Тази информация се възприема от Петте сетива и Ума. Тя е толкова много и така постоянно прииждаща, че човекът, най-често, изобщо няма възможност да изключи сетивата си, а и постепенно я изгубва тази възможност и способност. Умът му се пренасища с множество неща от проявения свят (от Илюзията) и спира развитието си – изобщо не се досеща за тренировки на самия себе си! Започва да се самозалъгва, че това е най-истинното и най-висшето му състояние – избира си например някой „извънземен“ или друг модерен гуру-масовка, който да му снася „висше знание“ – и си остава на това ниво. Е, понякога се чуди, защо буксува и е нещастен в непосредствения си живот, като е така наквасен с „духовни знания“, ама не може да реши проблема. Писала съм и друг път по въпроса – информацията действа като „стоп“ на Ума... Затваряме скобата.

 

След като Шестото Чувство се срещне и свърже със Седмото, и Шестото остане „живо“ – то може да се върне към непосредствения си, земен живот, може да прецени да премине Оттатък. Това вече са варианти и въпроси на избор. Ако, обаче, при срещата Шестото чувство е унищожено – то вече не може да се върне към сетивата, или –образно – към долните Чакри. Човекът става безумец – жив е, но Умът му го няма. Няма го Шестото чувство, няма я и свързаността със Седмото – защото само Шестото Чувство може да бъде пряко свързано със Седмото – в земен план.

 

И да завършим с цитата в началото – „Най-прекрасното е невидимо за очите.“ Защо ли Умът не е доразвил това свое твърдение? Защо ли не е казал: „Най-прекрасното е невидимо за Ума“? Може би той счита, че такова твърдение би било погрешно и заблуждаващо? Може би...

 

...

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 9 август 2017 г.


















ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ:



СИЛАТА НА МИСЪЛТА: НАЙ-ГОЛЯМАТА ТАЙНА






САМОИЗПЪЛНЯВАЩИТЕ СЕ ПРОРОЧЕСТВА – ИЛИ ХОРАТА СЕ ДЪРЖАТ ТАКА, КАКТО ОЧАКВАМЕ ОТ ТЯХ





АКО ДАДЕНО ЯВЛЕНИЕ ИМА ЛОГИЧНО ОБЯСНЕНИЕ, ТОВА НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ТО НЕ Е ЧУДО





ДЗЕН, БОЙНИ ИЗКУСТВА, ЙОГА И ЧУДЕСА: КОГАТО В МЕДИТАЦИЯТА ВСИЧКО СТАНЕ „ЕДНО“ – ПРОБЛЕМИТЕ ИЗЧЕЗВАТ




ВНИМАНИЕТО - ГАРАНЦИЯ ЗА УСПЕХ





ВЯРАТА Е КАТАЛИЗАТОР НА ПРОЯВЛЕНИЕТО





ГРЪБНАКЪТ - АНТЕНА ОТВЪД ВРЕМЕТО





ГУРУ – ДУХОВЕН НАСТАВНИК






МЕДИТАЦИЯ ЗА УКРЕПВАНЕ НА ПСИХИКАТА; ЗА СВЪРЗВАНЕ НА ХИПОФИЗАТА И ЕПИФИЗАТА; БАЛАНС НА УМА И ИНТУИЦИЯТА





ЗАВИСТТА НА ДРУГИТЕ КЪМ ВАС ИЗГАРЯ ВАШАТА ЛОША КАРМА





....