Yoga_Online

НЕВИДИМАТА АРМИЯ, КОЯТО НЕУМОРНО НИ ЗАЩИТАВА




НЕВИДИМАТА АРМИЯ, КОЯТО НЕУМОРНО НИ ЗАЩИТАВА

 

 

В тази статия ще отдам чест на едни Земни Създания, които винаги остават зад кулисите, понеже не са достатъчно големи и нямат никакво Его – поне не такова, което да се конкурира с Егото на Човека.

През 1898 година Хърбърт Уелс издава великия си роман „Война на Световете“ – “The War of The Worlds”. Романът е филмиран няколко пъти. В него се разказва за едно жестоко нашествие на Марсианци на Земята – Земляните не могат да се конкурират с оръжията на нашествениците и има опасност Марсианците да унищожат цялото Човечество – когато изведнъж се оказва, че непобедимите Марсианци са унищожени от Земните Бактерии – срещу които извънземните, разбира се – нямат никакъв имунитет…

Ето го целият сюжет на романа, разказан от Уикипедия:

„Действието в романа се развива в края на 19 век. Историята е проследена през очите на анонимен разказвач, който посещава своя приятел астроном Огилви в неговата обсерватория. През телескоп двамата наблюдават серия от взривове на повърхността на Марс, вследствие на които се появяват летящи към Земята гигантски газови кълба. Скоро след това край Хорсел, в околностите на Лондон, се разбива неопределено небесно тяло. Астрономът Огилви пръв отива да огледа кратера, и в дъното му намира странен извънземен цилиндър. Впоследствие около кратера се събира голяма тълпа, част от която е и разказвачът, чийто дом е наблизо. Малко след това цилиндърът се отваря и от него излизат няколко марсианци – големи създания с пипала, които започват да сглобяват странни машини. На здрачаване сред събралите се хора се появява депутация от знаменосци, изпратени да осъществят контакт с извънземните, но те са изпепелени от невидим топлинен лъч.

След това нападение разказвачът завежда съпругата си до Ледърхед при нейните роднини, където тя би трябвало да е в безопасност. По пътя към дома си той вижда марсианските машини в цялата им мощ – огромни, трикраки, въоръжени с топлинни лъчи и т. нар. „черен пушек“ – вид химическо оръжие, силно токсичен черен газ. Триподите изпепеляват армейските части, разположени около кратера и после продължават напред към близките градове. Разказвачът среща и дезертиращ артилерист, от който научава, че още един извънземен цилиндър се е приземил по пътя между Уокинг и Ледърхед. Двамата мъже се опитват да стигнат до Уокинг, но по време на нова марсианска атака при Шепъртън се разделят.


Из южна Англия продължават да се приземяват марсиански цилиндри. Впоследствие започва масирана евакуация на Лондон. Край Шепъртън един от триподите е унищожен с артилерийски обстрел, и още два – след нападение на торпедоносеца-таран Тъндър Чайлд, който в хода на сраженията е потопен. След това обаче атаките на марсианците стават по-агресивни и всякаква организирана съпротива е смазана, а Англия и Лондон – напълно унищожени. В опустошените райони започват да растат червени бурени, които произхождат от Марс.


В крайна сметка разказвачът се озовава в полуразрушена къща заедно с един курат, откъдето двамата наблюдават как марсианските машини използват хора като храна, източвайки кръв директно от телата им. Куратът, който става психически нестабилен при вида на атаките, изпада в истерия. За да не привлича вниманието на извънземните, разказвачът се принуждава да го удари. Тялото на изпадналия в безсъзнание мъж обаче е забелязано от триподите и те го изтеглят с пипалата си от къщата. След това марсианците продължават по пътя си към други населени места и разказвачът получава възможност да избяга от полуразрушената къща и да отиде в Лондон. Там той намира марсианците и червените бурени мъртви, унищожени от земни патогенни бактерии, а по-късно среща жена си. В крайна сметка нашествениците са победени, а човечеството придобива много по-мащабен поглед върху живота и вселената.“


Източник на цитата: Война на Световете

 

ЧОВЕШКАТА ИМУННА СИСТЕМА


Човешката Имунна система е невероятно сложно и прецизно Божествено Творение. Тя е една Свръх-Мощна Армия, съставена от различни Специализирани Бойни Части, използващи различни оръжия, тактики и стратегии, с които успява да се справи – буквално ЕЖЕСЕКУНДНО! – с всякакви Външни и Вътрешни Нашественици! Външните нашественици – това са различни Микроорганизми и Химически субстанции. Вътрешните – това са образуваните в самото Тяло Злокачествени Клетки или Вредни Биохимически Агенти от всякакво естество.

Войниците на Нашата Имунна Система – също са Клетки! Също са вид Микроорганизми – които са станали Неразделна Част от Нашия Организъм.

В организма си – Ние имаме и отделни от него Микроорганизми – така наречената „Флора“ – нормална флора – която също се състои от необозрим брой БАКТЕРИИ – с общо тегло до 4,5 килограма  - които също ни пазят от всякакви БОЛЕСТОТВОРНИ НАШЕСТВЕНИЦИ…Флора - случайно ли е, че сме нарекли "нашите" микроорганизми с име на РАСТЕНИЯ, на съвкупност от Растения? Флора! Случайно ли е, че БЕЗ Растенията - на Земята не може да съществува Живот? Спомняте ли си Ентите, ходещите и безкрайно мъдри Дървета - от Толкиновия "Властелин на Пръстените"? На мен Ентите винаги са ми приличали на алегория на Нашата Лична Флора...

Цялата тази Наша Армия – наречена ИМУННА СИСТЕМА – ни пази буквално всяка секунда! Затова НЕ СЕ налага постоянно да си мием ръцете, да се дезинфекцираме, да се къпем и т.н. Представяте ли си колко работа и разходи ни спестява – тази Наша Армия?

На Кого да благодарим за това? На Създателя? Който и да е Той…

Ние, Човеците, разполагаме с необозрим ВОЕНЕН АРСЕНАЛ, разположен на нашата Планета… Само с няколко ядрени бойни глави от него  - можем да унищожим Живота на цялата ни Прекрасна Планета… Можем дори да разцепим и взривим – Цялата Планета! Всеки нормален човек се пита – за какво ли ни е всичко това? За да се убиваме един друг ли? Възможно е – и за да се защитаваме от евентуални „Извънземни Нашественици“…

Но Ние – Ние разполагаме и с една Огромна, макар и Невидима Армия. С Нашите СъбратяБактериите, Вирусите, Прионите, Вирионите и така нататък! Това е НАШИЯТ МИКРО-ВОЕНЕН АРСЕНАЛ!

Те, със сигурност, биха ни предпазили от Външни Нашественици – много по-ефективно от всичките наши ядрени и неутронни оръжия, взети заедно…


Ние, Човеците, имаме, може би, прекалено силно Его. То не ни позволява да признаем и изобщо - да видим - тези наши Невидими и Мънички Помощници. Тези наши - Пазители! Измисляме какво ли не - Извънземни ни пазят! Ангели-Хранители ни пазят! Небесни Божества ни пазят! Но не можем да видим по-далече от носа си! Не можем да видим тези Мънички Воини! Какво говоря! Дори Другия Човек не можем да го видим... Не можем да го обикнем и прегърнем - защото не виждаме по-далече от носа си...

В този момент – Цялото Човечество се бори срещу Един Нов Нашественик – той е Земен, поне така се предполага. Ако продължим – а и да не продължим – да вярваме и да се уповаваме на Нашата Земна Микро-Армия – то, рано или късно – Тя, Тази Велика и Невидима Армия ще се справи с този Страховит Агресор…



Автор: Соня Петрова – Аеиа


Публикувано на: 04 април 2020 г.


...



...