Yoga_Online

КАПАН ЗА РЕАЛИСТИ





Кой е истинският реалист? Този, който познава реалността. А когато познаваш нещо, ти го владееш.  Когато владееш нещо – ти го управляваш.

 

Дали самонабеденият реалист владее реалността?

Вероятно – не!


Още по-вероятно – той/тя се пише напълно зависим от реалността. Той е нещо като пионка, а реалността си прави каквото си иска с него/нея.


Ако го питате защо е така – веднага ще ви каже, че: „защото е реалист! А не фантазьор! Той познава реалността!“...


А да познаваш нещо, означава да го владееш. Пак повтаряме. Въртим се в един досаден кръг. Излизаме!


Защото, ако т.нар. реалност определя живота и съдбата на реалиста, то това последното не е никакъв реалист, а е просто жертва на реалността, която реалност, отгоре на всичко, съществува само в неговото замъглено съзнание! Някой някога му е казал че „това е така и само така!“, че „не може по друг начин!“ и че „така трябва!“. Реалистът не е нищо друго, освен човек, запаметил разни измислени, случайни и несъществуващи правила, приети от него за „обективната реалност“.


Самото твърдение на някого, че „е обективен“, че се придържа към „обективната реалност“, веднага трябва да ни докара до мисълта, че това, най-малкото, е твърде ограничен човек. Човек, който изобщо няма понятие от многомерността на вселената и необятността на Света, и мисли себе си за „всевиждащ, всеобхващащ и всезнаещ“. Защото, за да се доближиш, макар и малко, до обективността, ти наистина трябва да бъдеш поне вездесъщ! И в добавка – да си всечувстващ, всеблаг и всемогъщ! Свойства, с които доскоро се описваше Бог, божествените същности. Реалистът, без да твърди, че е бог, се бие в гърдите, че е „обективен“ – което си е индиректно твърдение, че е бог. Да, той/тя не го осъзнава така. За него/нея бог е самият реализъм. И той/тя, бидейки реалист, служи на най-висшия и истинен бог – реалността, или на нейното вярно отражение – реализма...


Когато се опитвам да лаская себе си, че съм реалистка - а това се случва много често, - винаги си представям един капан, в който падам още с наченките на тази мисъл. Защото Съзнанието играе безброй игри – аз не мога да видя дори играта на бактериите около мен – а те са реалност! Те са неизменна част от реалността! Те са около мен!


Понякога можем да чуваме „песните на бактериите“ – съвсем съзнателно. Но да не знаем, че това са техните песни, и да мислим, че е „наша си“ интуиция например!


Което пък не значи, че трябва да се чувстваме безпомощни и напълно изгубени в реалността!


Тя ни е дадена за ориентир! Не да търсим други ориентири ВЪВ самата нея, а да я ползваме САМАТА НЕЯ.


Да не я отричаме, но и да не претендираме, че я познаваме.


Да не се бием в гърдите, че сме реалисти.


Защото пък самата Реалност тогава може да започне да твърди, че е „Аз-ист“ – т.е. че познава нашия Аз.


Да, нали казват, че на всяка една сила във Вселената, съответства равна противоположна сила – т.е. ако Аз твърдя, че познавам/владея Реалността, то и Реалността твърди, че познава/владее моя Аз. И докато АЗ само си твърдя, Реалността вземе че го направи наистина!


Последното е майтап, както и целият текст, но все пак!

...

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа






...