Yoga_Online

МЕДИТАЦИЯ: КОНСПИРАЦИЯ "ЖИВОТ"





Така и все още няма единно научно и не-научно определение „ЩО Е ЖИВОТ“ и има ли той почва на разни места или в някои времена.



Независимо от това, често може да се чуе/види изразът: „Не мога да се справя с живота“.


Или – „Той се бори всячески с живота“.


И прочие подобни.


Като че ли животът е нещо, с което задължително трябва да се справим – иначе то ще ни разкаже играта. Животът, като някакво опасно животно, непознато и неизучено, което обаче постоянно ни дебне и ни е нужно съвсем малко отплесване, за да ни сграбчи, сдъвче и смели на невъобразимо малки частици! Или дори – да ни анихилира и от нас да не остане нищо.


Противоречието във всичко това е видно за всеки, защото хем трябва да се справяме с живота, хем той фактически ни е единствената и най-висша ценност, която, отгоре на всичко, е и безценна!


Тонове костилки от череши всяка година – животът е навсякъде и има безкрайни възможности за проява, но, докато не се прояви, не е живот и не е ценен, нито безценен.


Когато пък го грабнем проявен – най-често, без изобщо да сме разбрали как сме заслужили тази чест, тогава се оказва, че трябва да се справяме с него.


Дали?


Животът е най-големият манипулатор и най-хитрият хитрец. Той е в състояние да те накара да бъдеш напълно убеден, че трябва да се справяш с него. А не, че


ТРЯБВА ДА ГО ИЗПОЛЗВАШ.


Дали животът обича тези, които го използват?


На които дори за миг не им минава мисълта, че „трябва да се справят с живота“?


Ами ако и при живота важи максимата „каквото повикало, такова се обадило“?


Ако той се чувства длъжен да отговаря адекватно – и, ако ти имаш намерение „да се справяш с него“, той съответно да се бори да се справи с теб?


Аха!


Ако го използваш, може и той да те използва – което, всъщност, може би не е лошо. Дори е прекрасно! Ти и Животът във взаимно изгодна комбинация.


Докато „справянето“ е просто едно неприятно и разрушително противопоставяне.


Самата дума „справяне“ – дали може да значи „влизам заедно с някого в правия път“? Или пък: „правя нещо заедно с някого“? Не! Вероятно значи друго!


Има и още нещо. Животът не търпи някой друг да го сътворява, освен личният му носител. Ако Ти, като носител на Живота Си, нямаш желание, сила, воля или просто усет САМ да твориш Своя Живот – и Го поверяваш на други, на експерти, на „признати светила“ – тогава Животът Ти започва да беснее и решава ДА СЕ СПРАВИ с теб! Което веднага води до ответната твоя реакция –и ти да се справяш с Него – в мъки и тегла! И във взаимно унищожаване.


Не е лесно да си творец на живота си –изисква се много смелост и отдаденост, за да кажеш:


АЗ СЪМ ПИСАТЕЛ НА ЖИВОТА СИ!


АЗ СЪМ АРХИТЕКТ НА ЖИВОТА СИ!


АЗ СЪМ ХУДОЖНИК НА ЖИВОТА СИ!


АЗ СЪМ РЕЖИСЬОР НА ЖИВОТА СИ!


АЗ СЪМ СКУЛПТОР НА ЖИВОТА СИ!


АЗ СЪМ УЧИТЕЛ НА ЖИВОТА СИ!


АЗ СЪМ ЛЕКАР НА ЖИВОТА СИ!


АЗ СЪМ СЪЗДАТЕЛ НА ЖИВОТА СИ!


АЗ СЪМ ПЕВЕЦ НА ЖИВОТА СИ!


АЗ СЪМ ИЗПЪЛНИТЕЛ НА ЖИВОТА СИ!


АЗ СЪМ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА ЖИВОТА СИ!


АЗ СЪМ ЕЗДАЧ НА ЖИВОТА СИ!


АЗ СЪМ ЧИСТАЧ НА ЖИВОТА СИ!


АЗ СЪМ МАЙСТОР НА ЖИВОТА СИ!


Защото, винаги е по-лесно да се оставиш на ръководството на друг – друг да ти осигури работа, друг да ти осигури хляб, друг да решава вместо теб – а ти само да изпълняваш. Като добиче... Като роб.


Животът не винаги е съгласен неговият Носител да е добитък. Ако е такъв, той предпочита да го запрати към скотобойната! Докато не намери достоен за себе си носител.


Който има смелостта да каже:


АЗ СЪМ!


...


Автор: Соня Петрова - Аеиа