Yoga_Online

МЕДИТАЦИЯ: КОЕ СЪЩЕСТВУВА?





Често се случва несъзнателно или съзнателно да разделяме нещата на „съществуващи“ и „несъществуващи“.

Безбрежни са полетата и пространство-времената на съществуването и несъществуването, на битието и небитието, затова няма да ги разглеждаме в настоящата медитация, а само ще нахвърляме няколко дзен-изречения, които да дадат насока, евентуално.

 

Първото. Казваме – съществува това, което можем да видим и пипнем. Но това, което чуваме – нито може да се види (поне не с просто око), нито да се пипне. А и звукът не е статичен – бързо отминава и изчезва. Съществува ли звукът – ако се водим от тази „максима“ – да видиш и да пипнеш? Би трябвало да се обяви за несъществуващ. Но всички са убедени, че звукът си съществува.

 

Примери по първото. Може би са абсурдни, и вероятно са, но това е само медитация, нека не се забравя. Един човек чува даден звук. Но не го записва на никакво устройство, и никой друг не го записва. Възможно е да са го чули много нервни системи, и на хора, и на други същности, но този звук е чут и е отминал. Запазен е само в паметта на тези, които са го чули или възприели по някакъв друг начин. Чулият го човек трябва да докаже пред други хора, че този звук се е изразил и че не е измислен от него. Каквото и да направи, той няма как да го докаже със съществуващата днес техника и технологии – и за измерване, и за доказване. Другите или трябва да му повярват, че  този  звук е съществувал, или да не му повярват. Но звукът не може да се докаже. Така че, възможно е и да е съществувал, и да не е съществувал.

 

Друг пример. Всяка секунда всички живи и неживи същества на планетата генерират звуци. Какъв процент от тези звуци се възприемат от дадено същество – това не е ясно. Но ако си представим, че звуковите вълни от всичко на планетата и от самата планета се възприемат съзнателно от някого и че същевременно се записват някъде и там, записани, съществуват вечно – то става интересно! Традицията твърди, че всичко било записано в Акаша, безкрайното пространство. Днес е модерно да се влиза в Акаша и да се „чете“ от там. Но, ако човек не може да възприеме всички звуци от непосредственото си пространство, той няма да може да го направи и в Акаша – и там отново изборно ще чува само това, което е способен да чуе, нищо повече…

 

Второто. Миналото и бъдещето също не могат да бъдат непосредствено измерени и доказани – по научен път, според методите и стандартите на съвременната наука. Дори самият човек не може да запомни (не да докаже!) цялото си собствено минало. Паметта е една загадка, която далеч не е изучена и изчерпана. Т.е. ако на един човек му се налага да докаже по научен път своето минало – той няма да може да го направи. Е, възможно е да е направил снимки на дадени моменти, както и да е снимал филми, както и да има общи спомени с други хора – но това далеч не е цялото му минало. Т.е. по стандартите „око да види, ръка да пипне“, а и по научния метод – миналото не може да се докаже, или, с други думи – то е несъществуващо. От тук, ясно е, че това е още по-валидно за бъдещето. То пък е съвсем недоказуемо. Неслучайно се твърди, че съществува само СЕГА.

 

Примери по второто. Доказано е научно, че човек възприема само 0,5 % от сигналите, които са способни да възприемат неговите обикновени сетива. Тук не говорим за неща от „другите светове“ – а за сигналите от „нормалния свят“, от природата и действителността. Подчертано – не става дума за спектри на светлината, за микроби, за звукови вълни, които принципно са над или под прага на възприятие. Тези 0,5% се отнасят само за нещата, които можем да възприемаме със сетивата си на съзнателно ниво! Т.е. оказва се, че дори човекът да може да докаже преживяното от него минало – то той е възприел от него само някакви си 0,5%. Е, какво ли значи това? Какъв ли процент пък от 0,5% е запомнил? Защото паметта е изборна – никой не помни абсолютно всичко.

 

Третото. Никой не вижда „вътрешния живот“ на друг. Дори самият човек не може да види и пипне своя вътрешен живот. И все пак – надали има някой, който да твърди, че не притежава вътрешен живот. Но това явление – вътрешен живот – не може да се докаже или измери пряко по никакъв начин. Значи би трябвало да не съществува…

 

Кое съществува?

 

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 31 март 2016 г.











...