ЛЯТОТО Е АЗ
През чудния безкрай на лято дивно,
Летях и виждах чудеса,
Щурци ми свиреха приспивно,
С душа поглъщах звездни небеса.
И пеехме в безкрая многозначен,
Летяхме и танцувахме в захлас,
Прегръщахме се над полята злачни…
И странно – всичко туй… бях Аз.
…
Аеиа
Като две златни птици, кацнали на едно и също дърво, като близки приятели егото и духът обитават едно и също тяло. Егото поглъща сладките и киселите плодове от дървото на живота, а духът наблюдава необвързано.
Мундака упанишада
по токовете неизбродни
и по нивата на същността
обикаля.
