ЛЯТОТО Е АЗ
През чудния безкрай на лято дивно,
Летях и виждах чудеса,
Щурци ми свиреха приспивно,
С душа поглъщах звездни небеса.
И пеехме в безкрая многозначен,
Летяхме и танцувахме в захлас,
Прегръщахме се над полята злачни…
И странно – всичко туй… бях Аз.
…
Аеиа
УПОДОБИХ СЕ НА ВОДАТА...
Джуандзъ разказва прекрасната притча за мъдреца, който се разхождал по брега на една река, близо до огромен водопад. По едно време видял как някакъв човек нагазил във водите току до ръба на водопада и си рекъл:
„Този сигурно е стар и болен, та е решил да сложи край на живота си."
Но само след броени минути старецът изскокнал от реката - малко по-надолу от водопада - и започнал да тича по отсрещния бряг. Мъдрецът и неговите ученици тутакси се втурнали след него и щом го настигнали, му казали, че той току що бил направил най-изумителното нещо, което някога са виждали.
- Как така оцеля? - попитали го.
- Ами то тук няма никакъв номер,- отвърнал той. - Просто се оставих на водите. Спуснах се надолу с един въртоп и се издигнах със следващия. Уподобих се на водата, така че между мен и нея нямаше никакъв конфликт.
Алън Уотс "Даоизмът"
по токовете неизбродни
и по нивата на същността
обикаля.
ПОСВЕТЕНА
