ЛЯТОТО Е АЗ
През чудния безкрай на лято дивно,
Летях и виждах чудеса,
Щурци ми свиреха приспивно,
С душа поглъщах звездни небеса.
И пеехме в безкрая многозначен,
Летяхме и танцувахме в захлас,
Прегръщахме се над полята злачни…
И странно – всичко туй… бях Аз.
…
Аеиа
ПЕСЕН ЗА МАЙСКИЯ ОГЪН
Сред зелените майски огньове,
там нейде сред полята
Слънцето преплете своя Огън
с Огъня прекрасен на Луната.
Огън е Живота тайновечен;
Огън през пространства и еони;
Тайнствено запален –
гори вечно
във Звезди,
Планети,
Хора,
Клони.
НЕ НАЛИЧНА
