Yoga_Online

Мои разкази

ПРИТЧА ЗА МРЪСНОТО И ЧИСТОТО




Ние винаги сме заобиколени от доброта, любов и подкрепа. Но Доброто почти винаги е невидимо и тихо. Затова понякога може да ни се струва, че светът е зъл, жесток, студен и отхвърлящ. Да ни се струва, че сме мънички, сами, самотни, напълно безсилни и изоставени на действието на страховитите стихии. Доброто, освен това, е и Голямо. Когато нещо е голямо, има опасност да не го забележим - заради големината му. Може би трябваше да нарека притчата "Притча за Голямото и Малкото" - но и така, както е, става. И един конкретен пример от живота, преди да премина към историята. Конкретен, но твърде общ и дори всевалиден. В живота си може да имаме много големи хора, хора, които ни обичат и подкрепят във всичко. И повечето от нас имат честта да живеят и да са заобиколени с такива Величия... Но често не ги забелязваме. Достатъчно е в обкръжението ни да се появи някоя малка душица, да омаловажи с думите си нашите постижения, нашата Душа дори - и ние се центрираме в този малък, дребнав човек, забравили напълно за Големите, които винаги са с нас. Позволявайки на дребната душица да ни обиди, да посее у нас семената на злобата и омразата - ние също се превръщаме в дребни душици.  Забравили Доброто и Голямото - което не е нещо друго, а е Всички Добри Хора. Те са безкрайно повече от дребните душици... Затова мръсното и малкото е по-видимо - това искам да подчертая в настоящата кратка историйка.


...


-          Учителю, обясни ми разликата между мръсно и чисто? – пита Ученикът.

Учителят мълчи и се мръщи. Видно е – не е доволен от ученика си и от въпроса, който той задава.


-          Но, Учителю, - продължава Ученикът, правейки се, че не вижда мръщенето на Учителя.

-          Нали ти ме учиш постоянно, че всичко е Едно? Че няма разлика между нещата? Че всичко е Бог? Аз, обаче, искам да разбера – има ли наистина разлика между чистото и мръсното?

Тогава Учителят, променил вече физиономията си към леко подхилваща се, отпочва:


-          Момче, виждал си какво става, когато стъпиш върху килим с кални обувки, нали? 


Учителят чака Ученика да отговори – и не дава вид, че ще продължи, без да е чул отговора:

-          Да, виждал съм.


Учителят тогава продължава:


-          Виждал си какво става и когато стъпиш на килим с чисти обувки, нали?

 

-          Ами... нищо не става. – отговаря замислено Ученикът.

 

Учителят заключава:


-          Ето! Когато окаляш килима с мръсните си обувки, знаеш, че после е нужно много време и енергия, докато оцапаното се изчисти. А ако стъпиш с чисти крака – килимът си остава същия. Но тук грешиш! Не си остава същия – а остава ... чист. Ех, момче! Докога ще те уча?! Същото е и при досег с мръсни и чисти хора. Мръсните ще те оцапат и ще изгубиш ценно време и още по-ценна енергия, докато премахнеш оцапването. А от чистите – често няма да усетиш нищо – но това е лъжливо. От чистите ще получиш просто още по-голяма чистота. А тя е невидима...

 ...


автор: Соня Петрова - Аеиа


(от предстоящата ми книга за Йога)

...




Йога ОНЛАЙН - ЙОГА ВКЪЩИ ИЛИ В ОФИСА












...