Yoga_Online

Мои разкази

ЦВЕТЕТО В МОЛА




Преди месец ми се случи нещо интересно. Всъщност, то не е интересно, то си е направо лудо, но тези, които могат да говорят с цветята, ще ме разберат.



Бях в един мол, имах там уговорка с приятелка – не се бяхме виждали повече от година и сега ни предстоеше среща в някое от кафенетата. Щяхме да се отдадем на активни разговори и споделяния за час-два.


Приятелката ми, обаче, се обади, казвайки, че ще закъснее с около двадесет минути.


А аз, усещайки някаква отпуснатост, прецених, че ме мързи да обикалям и да гледам шарениите – затова седнах на една от пейките на втория етаж и реших, че ще я чакам на това място. Даже мислех да помедитирам... когато ненадейно го чух!


Някой ме викаше!


И аз знаех кой беше това!


Цветето, разположено до тази пейка.


...


Такива цветя - не им знам имената - зелени, нецъфтящи, ги има до всички молски пейки.

...


Това не бе медитация. Нито халюцинация. Проверих!


Цветето просто искаше да си поприказваме!


...


След първоначалния ми лек шок, който цветето се направи, че не забелязва, аз отпочнах:


-          Добре, де! Как така разбра, че ще те чуя? Вероятно тук постоянно сяда някой – случвало ли ти се е друг път да те чуят?


-          Ооо, да! Много пъти ми се е случвало. Но никога досега хора! Само мухи, бактерии, понякога някое влязло врабче – но те са рядкост.


-          Ох, да, бе, вярно! Забравих, че в моловете има и други същества.


-          Да, аз също съм същество. – цветето се опитваше да се шегува.



Между нас, освен този странен разговор, имаше една постоянна телепатична връзка. Цветето току-що бе чуло телепатично, че аз  се дивя вътрешно на едно взривно осъзнаване, което гласеше: „Ах, ох, брррр, това цвете е същество! Живо същество! Напълно като мен!!!! И стои тук цял живот!!! Ах!”. Вероятно затова каза, че и то било същество...


-          Ти хубаво си същество – реших да се шегувам и аз. – Но знаеш ли, че никога не ми се е случвало да обърна изобщо внимание на цвете в мол! Приемам ги за част от декора. А вие наистина сте живи. И дори можете да проведете разговор с човек! Луда работа!!! Искаш ли да те откопая и да те засадя другаде? Не ти ли омръзва тук?


-          Ха-ха-ха-ха-ха – цветето не можеше да спре да  се смее.


Когато най-сетне се успокои, успя да ми каже, че е много трогнато от моето желание да му помогна, но това било напълно излишно – то, видите ли, имало цялата Вселена в себе си! Не му трябвало да го местя.


Аз се засрамих...


После разговорът продължи на общи теми, които не си струва да пресъздавам отново. Само ще спомена, че цветето каза, че във Вселената било пълно със същества, за които ние, земните жители, изглеждаме по същия начин, както на нас ни изглеждат цветята в саксия. И ме попита назидателно, дали би ми било приятно някой от тия ербап-вселенци да дойде и да ме пита, дали искам да ме пренесе другаде...


По едно време приятелката ми звънна, че е пристигнала.


Аз си взех довиждане с това цвете и се отправих към кафенето...

...


Признавам, беше ми трудно да се концентрирам в дългоочаквания ни разговор, защото цветето ми бе дало един невероятен нагледен урок, за който мислех постоянно:


Колко ли неща пропускаме, само защото ги възприемаме като „обикновена част от декора”?

...

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа


публикувано на: 23 септември 2014 г.


...



КНИГАТА МИ "МАГИЧЕСКИ РАЗКАЗИ" (ЛИНК)