Yoga_Online

Мои разкази

ДОБРОТАТА ЗАВИСИ ОТ СИЛАТА... И БАЙ ИВАН – притча





Добрият йогин бай Иван по принцип никога не участва в притчи – усети ли,  че са го вмъкнали неправомерно, гневът му става по-мощен от всички АЕЦ-и по планетата Земя, взети заедно.

Което, разбира се, не е толкова опасно, тъй като бай Иван няма проблеми с контрола над личния си гняв, но... Но няма да продължаваме по байИвановите въпроси, а ще преминем направо към притчата, с надеждата той никога да не разбере, че се намира в нея.

 

Имаше на света един момък, доста тъп и ограничен, който мразеше почти всичко на света. Момъкът, освен това, бе надарен с доста голяма физическа сила и очебийно крепко здраве.  Макар че, тъпотата би следвало да влезе в международния списък на болестите, ама, кой знае защо – не влиза и не влиза! И след поредното отклонение, продължаваме напред!

 

Тъпият и мразещ всичко момък имаше една добра майчица. Е, и тя не блестеше с особен интелект, но поне не мразеше всичко и всички. Баща му също не беше от умните, но също не бе лош човек, никога не бе тероризирал децата, семейството и обкръжението си и изобщо – нищо лошо не можеше да се каже за него.  Ако си позволим още едно отклонение, то тук е моментът да изтъкнем един интересен феномен, а именно: как от едно сравнително нормално и немразещо семейство е възможно да излезе такова жалко човекоподобно, като нашия момък? Е, възможно е! Живеем във Вселената на Безкрайните възможности...

 

Та този нещастен, но щастлив за самия себе си момък, всъщност в реалния живот бе доста страхлив. Макар и доста силен физически, той почти никога не нападаше открито хора, които бяха по-силни от него, или поне – които му изглеждаха такива. Той нападаше основно жени, старци, цигани, деца, тийнейджъри, болни хора, недъгави, по-слаби на вид мъже. По същия начин се държеше и в Мрежата – там, с маймуница и адски неграмотно, пишеше заплахи и псувни на всеки, който му попаднеше в полезрението, и който – досещате се – му изглеждаше по-слаб от него.

 

И ето че се случи неочакваното – нашият момък изведнъж залиня и легна болен. Влезе в болница, лекарите направиха какво ли не, и не можаха да поставят диагноза. Млад, здрав, прав човек, който линее и се вижда, че от ден на ден се доближава все повече до гроба! Майчицата му - почернена, - не знаеше какво да направи.  И нямаше и да узнае, защото нямаше достатъчно интелект, за да се сети къде да търси отговор, но се намери една нейна позната, която я посъветва да отиде на консултация при някой „алтернативен“. „Така, де, щом официалната медицина не може да ти реши въпроса, нямаш друг избор, освен да пробваш и неофициалната!“ – бе казала тази жена и майчицата, която все пак имаше силен майчински инстинкт, реши, че това, може би, бе правилното!

 

И, по неведоми пътеки, които няма да описваме тук, тък като са по-сложни и от пирамидални мозъчни пътища, майчицата стигна до нашия добър и отявлен йогин – бай Иван.

 

Бай Иван по принцип рядко приемаше да лекува – имаше достатъчно други задължения. Но този случай още от самото начало му се видя премного любопитен и той се нае да го разнищи. Любопитен, защото, влизайки още в началото в „Общото Поле“, за да разбере същността на проблема, бай Иван бе видял, че проблемите на нашия момък идваха пряко от един ... много висш и просветлен йогин... Първоначално бай Иван прецени, че вероятно визията  му нещо се е объркала или замъглила – защото това, общо взето, бе почти невъзможно! Но постепенно нещата се избистриха напълно, всъщност, нямаше нищо за избистряне – всичко бе такова, каквото бе видяно първоначално от бай Иван.

 

„Не е възможно! Не, не и не! Този човек не може да причини такова нещо?!?! Напълно невъзможно!“ – мислеше бай Иван. За него бе огромна рядкост да каже, че „нещо е невъзможно“. Ами, да! Такава Светла Същност като този йогин – не можеше да причини такова нещо на живо същество! Това не ти е някакъв вуду-магьосник, или йог-факир! Това е истински Йогин! Човек, победил себе си. Каквото и да му бе направил въпросният младеж – този йогин не би си позволил да отговори по този начин! Не и той! Не и да навреди до смърт!

 

Не че не можеше! Всъщност, на даден етап от Пътя, всеки духовен последовател сдобива различни сили – сили, които могат да бъдат опасни за околните, ако последователят не е достатъчно дисциплиниран и въздържан  и не реши да ги използва на практика. Реално, един наистина обучен и напреднал духовен човек, се въздържа да вреди – дори на хора, които му вредят, дори на такива, които искат да го убият физически!

 

Как бе станало така, че този велик йогин бе увредил по такъв жесток начин този тъповат и злобен младеж?

 

След различни проучвания, влизания в Акаша и дори няколко прелитания до други ИзМерения и ИзВерения, бай Иван оформи следната динамична картина (знаете, динамичните картини, тези, наглед съдържащи противоречие в себе си нещица, бяха специалитета на бай Иван):

 

Тъпият, злобен младеж бе напсувал по Мрежата йогина. Йогинът, колкото и да бе велик и просветлен, все пак бе човек, пребиваващ в човешкия свят. Той ни най-малко не се ядоса на идиотската проява на младежа.  Не изпита никакъв  гняв – така де, няма как толкова  развит човек да се притесни или ядоса на проява на такава низша тъпота и безсмислена агресия. Обаче, без да иска, за един съвсем кратък момент, йогинът бе забравил да поддържа силово своето „антиогледало“. Т.е., точно когато младежът го кълнеше и псуваше, светлият йогин беше нещо като огледало. И дори и не разбра, че цялата тъпа и безсмислена злоба, която пръскаше този младеж – се връща към самия него. Да. Младежът бе покосен от собствената си злоба...

 

Това бе решението на „загадката“.

 

Йогинът нямаше ни най-малка вина. Единствената му вина бе тази, че не си бе изключил силово своето „огледало“.  Разбира се, това не е малка вина – гледано от  земните условия.  Защото в „небесните“ понятие „вина“ няма. Но, каквото и да беше, фактът, че младежът се бе саморазболял, си оставаше.

 

Всъщност, никой няма гаранция, че насрещният човек, когото нападаш, няма да отвърне по някакъв такъв начин – дори този човек да е много добър, кротък, уравновесен, светъл, дори да е просветлен! Защото, злото често е въпрос на „Пробив срещу Силата“ – т.е. дори да си мислиш, че нападаш напълно хрисим човек, напълно доброжелателен, който няма да ти отвърне с нищо лошо – не можеш да си сигурен, че този човек контролира постоянно своята Сила или Сили – и че той не може да ги изпусне в даден момент.

 

В конкретния случай младежът си бе мислил, че този „хахо“ е тъпак и слабак, и че няма да му отвърне по никакъв начин. И то така и бе станало! С единственото изключенийце, че отговор имаше – отговор несъзнателен, но убийствен.Отговор, за който, ако младежът имаше и най-бегла представа,че е възможен, би бягал през девет земи в десета и не би и помислял да псува добрия човек... Защото понякога, някои хора могат да бъдат „огледала“ – ако подходиш към тях с добро, добро ще ти се върне. Но, ако е със зло – злото няма да те подмине.

 

Всичко това бай Иван задържа за себе си. На отчаяната майчица каза, че надежда почти няма, че единственият начин синът й да се излекува, е ако по някакво чудо успее да се осъзнае и да развие своя интелект, а също и своята „любов“. Той, сам! Без чужда помощ. Чуждата помощ в случая бе безсилна...

...

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа

 


 ===