Yoga_Online

Мои разкази

ЛЕГЕНДА ЗА УСМИВКАТА




Ние, хората, сме различни видове.

Да, това всеки го знае. Някои дори знаят, че не е възможно двама души да живеят в една и съща реалност. Незнаещите предното, постоянно се стремят да вкарат всички в своята си реалност и ако не успеят, мислят, че "другореалниците" са луди или нереалистично възприемащи околната среда.

Ех, отклоних се, но и това отклонение в случая се отнася към видовете хора - така че, не е съвсем кривване от правия път.

Днес ще пиша за двата вида, които:

а.) харесват усмивките;

б.) не харесват усмивките;


И по-специално - за б.).


Моля, долунаписаното да не се приема насериозно, то е просто една моя фантазия, на която и аз не вярвам. Казвам го това, защото ми се е случвало да пиша измишльотини за нови конспирации и подобни неща, и някои читатели ги вземат за самата истина. Та трябва да им се обяснявам. Други пък се чудят дали не съм луда. Да си се чудят! В крайна сметка, способността да изпитваш учудване е Дар Божий... И е висша чест за всеки, ако може да го предизвика в някой от ближните си.


...


И легендата:


Когато Бог решил да сътворява човека, викнал на съвет всичките си досегашни творения - искал да покаже уважение към тях, пък и да ги подтикне към творчество. Защото те основно се радвали на сътворения от Бога свят и малко били позабравили този си аспект - творческия.


Дошли буболечките, червеите, раците, рибите, водораслите, дърветата, тревите, цветята, гъбите, бактериите, вирусите, прионите, земноводните, влечугите, минералите, членестоногите, птиците, животните, и още някои - но няма да изброяваме всички, защото мястото няма да стигне.


Започнали дебатите. Установило се, че би било най-добре човекът да е със структурата на бозайник. Но всички други се разсърдили - повече или по-малко. Чувствали, че не е честно Бог да създаде "венеца на творението" си само по бозайнически шаблон.


Чудил се Бог, чудил се как да постъпи, за да не останат с лошо чувство не-бозайниците. Една от разликите, които виждал между бозайници и не-бозайници, била тази, че бозайниците се плашели, ако друго същество им покажело зъбите си. Някои, разбира се, не се плашели, но пък се настройвали нападателно спрямо зъбещия се. А всички не-бозайници нямали отношение към озъбването или показването на зъбите. Помислил малко Бог, разбира се, по Божествен начин, който няма нищо общо с човешкия, и решил:


Половината от хората ще се плашат или ще нападат, като видят показани зъби. Другата половина - няма да се плашат или нападат, а това действие ще им харесва.


Творенията, обаче, отново не били доволни. Искали още промени.


Но, все пак Бог не желаел да му се налагат чак до такава степен, затова отсякъл:


- Добре! Озъбването при човека всъщност няма да е знак за агресия, както е при животните! Обратното! То ще е показател за добри намерения и откритост. Но, както вече решихме, някои хора ще възприемат усмивките, както ги въприемат животните. Казах!


...

 

Автор:  Соня Петрова-Аеиа

 

От книгата „Магически разкази“ (линк за Facebook)









...