Yoga_Online

Мои разкази

ПРИТЧА ЗА ЖЕНАТА И ГНЕВА




Живяла някога една прекрасна принцеса, която нямали никакви недостатъци

– била въплъщение на Красотата, Изяществото и Съвършенството. В нея се влюбил един принц и отишъл да й иска ръката. Красавицата дала съгласието си, като поставила едно условие: „Ще стана твоя жена, ще те обичам, уважавам и ще ти се подчинявам, ще ти служа вярно и ти никога няма да усетиш с мен тежестта на живота, а той ще бъде изпълнен с радост и щастие. Но ми обещай едно: един път  в годината да ме пускаш да излизам за по една нощ без тебе и никога да не питаш къде отивам и какво правя.“

 

Младият принц помислил, че това изобщо не е някакво трудно условие, и, разбира се, се съгласил. Те се оженили, станали крал и кралица и заживели в Любов и Радост. Жената станала вярна спътница в живота на своя Мъж. Тя го обкръжила  с внимание и ласки, дарила го с топлината на сърцето си и с нежността на любовта си. Служила му вярно и честно, кралството им процъфтявало и нищо не помрачавало живота им, но, както се били уговорили, всяка година за една нощ кралицата излизала от къщи, без да каже нищо на мъжа си, и той не я питал какво е правила през това време. Така си живели дълги години, но полека-лека кралят започвал да бъде измъчван от едно смътно безпокойство. И всеки път, когато жена му го напускала, това безпокойство нараствало все повече и повече, и го карало да мисли: „Къде ли прекарва тя без мен тази нощ? Какво ли прави? Защо не мога да я питам нищо за това?“.

 

 Накрая кралят не се сдържал и решил да проследи жена си. Една нощ, когато тя мълчаливо напуснала дома, той незабелязано я последвал. Видял как тя преминала през полето, прехвърлила се оттатък реката и навлязла надълбоко в гората. Там се скрила зад един стар пън. И тогава, приближавайки се към този пън, кралят видял как жена му съблякла дрехите си и се превърнала в змия! Свила се на кълбо и започвала да съска и да пръска отрова!

 

Уплашен, кралят без да иска извикал и така издал присъствието си. Змията, виждайки го, се приближила и казала:

 

У- Какво направи!? Не можа и за една нощ да ме пуснеш, без да се притесняваш за себе си! Нима не ти служих вярно, нима не те обичах? С мен ти не познаваше притеснения и печал, и в замяна аз поисках за  себе си само една нощ в годината. Независимо от това, че съм щастлива с теб, че обичам децата ни и че с удоволствие се грижа за нашите поданици, понякога и аз се изморявам, раздразвам и се разгневявам! И, за да не показвам своите чувства пред околните, аз идвам тук, в гората и се избавям от тях, изхвърляйки всичко, което се е натрупало у мен, в душата ми – за цялата година – като се превръщам за една нощ в отровна змия. А сега, когато ти узна тайната ми, аз вече няма да мога да натрупвам цялото напрежение и ще ми се налага да го изразявам в момента, в който го почувствам!...

 

 От този момент нататък жените повече не се крият от мъжете си, когато се превръщат в змии – съскащи и хапещи. А мъжете са забравили какво е това живот с любима жена без нерви, грижи и печал. И, вземайки своята Жена, всеки Мъж мечтае за живот в Рая с красива, грижлива, съвършена Жена, но заедно с нея получава и Змия, която отвреме-навреме дори може да го ухапе. И, в кръга на шегата, понякога дори се получава така, че жената един ден в годината е добра и любяща, а през всички останали – е змия.

...

 

Преразказа: Соня Петрова - Аеиа









...

...