Yoga_Online

Мои разкази

ИЗМИСЛИЦАТА АТЛАНТИДА – ЕДНА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЗАБЛУДИ НА ПЛАНЕТАТА








Вече повече от месец съм затворен в тази каюта. Възможно е и да е ден, може и еон, времето е относителна величина… Особено като си изолиран от обществото.

 

 

Не помня кога за последно премина светлина през отворите на ирисите ми. Каютата няма прозорец, няма и врата.

 

Как пиша това?

 

С алтернативното си зрение. Не, да не се объркаш, Ти, който четеш тези думи. Не пиша със „зрение“, разбира се, но без него няма писане, това вероятно ти е ясно.

 

Кой ме е изолирал, защо, как – това няма да Ти обяснявам, не е никак важно. Единственото значително нещо в цялата обстановка около мен, е, че: ВЕЧЕ НЕ СЪМ ЧОВЕК. Ти си човек, само ако съществуваш в контекста на други човеци. Хо антропос ес дзоон политикон, е казал античният автор – човекът е обществено същество.

 

И, като се връщам към обществото, няма как да не спомена: без общество няма време. Времето и Обществото са неразделни части от Цялото. В определен смисъл: ВРЕМЕТО ПРАВИ ОБЩЕСТВОТО И ОБЩЕСТВОТО ПРАВИ ВРЕМЕТО.

 

За да си човек, трябва да си в общество, за да си в общество, трябва да си във време, за да си във време, трябва да си в общество. Излезеш ли извън обществото: човешкото, общественото и времевото престават да съществуват. Човекът е всъщност Съвкупност от Човеци. Цялото Човечество е един Човек. А единият Човек всъщност НЕ Е ЧОВЕК. Всички духовни писания го казват, но хората не го възприемат. Измислили са какво ли не: его, аз, чувство за отделност, чувство за уникалност, дори алчност и ограниченост – и всичко това – в опит за обяснение защо човечеството е човек. Вероятно и Ти не ме разбираш, приятелю, който четеш това…

 

Ти, който четеш тези слова, не мисли, че това са бълнувания на човек, подложен на сензорна депривация.

 

Можеш да си такъв, можеш и да бълнуваш, и да имаш видения, когато всичките ти сетива бъдат отрязани от света, т.е. когато си подложен на пълна сензорна депривация - но, както споменавам по-горе – това е валидно и вярно, САМО АКО СИ ЧОВЕК.

 

Аз вече не съм. Не съм и „Аз“ – пиша така, за да ме разбереш, когато зачетеш моите писания.

 

Пиша, че съм в „мъжки род“ – това също е за твое улеснение – вече нямам род, той е относително понятие и относително явление. Целият свят на явленията е относителен, това хората отдавна го знаят, т.е. всяко нещо съществува, само защото съществува и друго нещо – и така до безкрай. Няма виждащо същество, което да не е стигало до извечния извод, записан от Анаксагор: НЯМА ОТДЕЛНО СЪЩЕСТВУВАНЕ.

 

Но, ако продължавам така, Ти наистина ще решиш, че това са просто бълнуваници на изгубил човешкото човек, и ще престанеш да четеш, затова прекратявам и минавам по същество.

 

Чети!

 

Една от нерешените загадки на планетата Земя беше митичният континент или остров, наречен Атлантида. Споменатият от Платон остров, който се намирал на запад от Херкулесовите Стълбове, или Гибралтарския Проток – се беше превърнал в основа на безброй нови хипотези, а също и на различни окултни и езотерични учения и традиции. Някои визионери създадоха изцяло нова история на света, като включиха в нея расата на Атлантите, а след това, вече навлезли в потока на тази огромна и увличаща Илюзия, пред бълнуващите им очи се яви и Лемурия, и расата на Лемурийците… Пак взеха идеята за тях от античните автори на Древна Елада…

 

И настана едно нескончаемо търсене на потъналия остров. Потънал, заради греховете на Атлантите, Бог ги бил наказал, защото се опитали да изземат Божията функция. И островът потънал, отнасяйки в подводните бездни цялото натрупано Знание – ХОРата не го заслужавали. Знанието минало във владение на Бога на Океана, наречен от древните елини Посейдон.

 

Глупости!

 

Това е просто една от версиите на бълнуването.

 

Повярвай, Ти, който четеш това! Нямам интерес да те лъжа, или да те заблуждавам. Така или иначе вече не съм човек. Съвсем скоро ще престана да мога и да пиша… Но, докато мога, изписвам това:

 

Атлантида всъщност  Е  АМЕРИКА…

 

Атлантида е АМЕРИКАНСКИЯТ КОНТИНЕНТ, състоящ се от Северна и Южна Америка.

 

Платон е имал предвид точно него в своите Диалози.

 

Платон е виждал ВЪВ ВРЕМЕТО. Не в пространство-времето, не в пространството – А ТОЧНО – ВЪВ ВРЕМЕТО…

 

Тук този ръкопис свършва. Изглежда скъсан. Възможно е да има продължение – което да бъде намерено – някога, някъде…

 

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа

 

 публикувано на: 19 август 2015 г.













...