Yoga_Online

Мои разкази

ЗАЩО ЗЛОТО Е ПО-СИЛНО ОТ ДОБРОТО, А ДОБРОТО ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА – притча





Една известна история, предавана от уста на уста, разказва за човек, който ненавиждал свой съселянин.

Веднъж този, първият, видял оттатък реката мразения от него човек. Наоколо нямало никого. И той, подвластен на моментния импулс на злото, решил да замери съселянина си с камък. Реката била голяма, наскоро се била разливала, и течала пълноводна. Навел се човекът, взел един камък, хвърлил… Камъкът прелетял над широката река и улучил отсрещния.

 

Удареният не умрял, но известно време се лекувал от получената рана.

 

Не това  е същественото в тази история. Защото, когато улученият човек се оплакал на съселяните си, никой не му повярвал, че  неговият неприятел е бил оттатък реката и го е улучил с камък. Това, според хората, било невъзможно да бъде направено от човек – реката била прекалено голяма, никой не би могъл да хвърли толкова надалече камък!

 

Викнали човека, хвърлил камъка, питали го дали той го е направил – и той си признал. Въпреки това, все още не му вярвали. Решили да го изпитат. Събрало се цялото село на брега на реката, и нашият човек, убеден, че ще им покаже как го е направил, се подготвил да хвърля.

 

Представлението започнало. Човекът хвърлял, хвърлял – какви ли не камъни, по различни начини… Но нищо! Камъните винаги падали  някъде по средата на реката… Така и не успял да хвърли камък на отсрещния бряг.

 

Чудели се всички, а най-вече се чудел самият човек – той бил убеден, че би могъл да покаже на съселяните си колко е лесно да се хвърли камък до отсрещния бряг. Излизало, че не било лесно.

 

До тъмно  човекът хвърлял и хвърлял, така и не успял да хвърли до отсрещния бряг.

 

Всички започнали да викат, че и двамата лъжат – и удареният човек, и този, който хвърлял камъните.

 

Тогава старейшината на селото се намесил и казал:

 

- Не бързайте да отсъждате! Да, той не улучва отсрещния бряг, но  има нещо, което изпускаме…

 

- Какво изпускаме? Нали реката и бреговете ѝ са си едни и същи? – чудели се селяните.

 

- Отсреща го няма удареният  наш съселянин! – казал старейшината. – Човекът хвърля срещу празен бряг… Това изпускаме.

 

 

И хората разбрали. Злото има конкретна цел, ограничена и тясна. Злото не се отплесва по многобройните странични възможности и варианти, които Вселената винаги предоставя. Притежавайки конкретна цел, тясна и ограничена, и имайки конкретно намерение – злото често успява да постигне целта си. Бързо и с лекота. Дори постигането на  тази цел да зависи от извършването на природно невъзможно действие. Дори това действие да противоречи на известните ни природни закони…

 

 

Злото има винаги конкретна цел. Но е сляпо за цялостната ситуация. То не вижда цялата картина. Целта му е да навреди – на някого, на нещо. Злото е ограничено – само по себе си. Това е ключовото тук. Защото, не виждайки цялата картина, злото не осъзнава, че, вредейки на конкретната си цел, то вреди и на себе си – косвено. Защото дори и то, злото, е неразделна част от света. Вредейки на една част – вредиш на всички други. Но, понеже то не иска да вреди на всичко, а само на една конкретна цел – то затова и резултатът може да се прояви бързо, но няма да е глобален. Или – злото няма да обхване голяма част от картината. Вредейки косвено и на себе си – злото се самонеутрализира в един момент. Обаче, защото постига бързо целта си, злото изглежда като  по-силно от доброто. Но всеки може да си направи извода, че само изглежда, особено като прочете до края този текст.

 

Доброто има по-широк обхват от злото. Най-често доброто иска да помогне на много цели, на много обекти – не само на един. Доброто е по-обширно и целите му са много по-широки и обхватни. Затова и понякога изглежда, че доброто се случва бавно, постепенно, дори понякога – че изобщо не се случва!

 

Но това е привидно.

 

Доброто, бидейки винаги и навсякъде по-широкообхватно от злото, винаги обхваща и злото в себе си, в своите цели. И в един момент успява да направи добро на злото.

 

А направиш ли добро на злото – ти си превърнал злото в добро…

 

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа


публикувано на: 29 август 2015 г.





















...