Yoga_Online

Мои разкази

СЛЪНЧЕВИТЕ ЖИТЕЛИ В ПОТРЕС! ЗЕМЛЯНИТЕ ИСКАТ ДА ЗАБРАНЯТ НОЩТА!





Жителите на Слънцето, тези добри същества, много обичаха да се забавляват, гледайки под микроскоп жителите на планетата Земя.

 

 

Те бяха много щастливи, когато един от великите им учени откри микроскопа и го дари, както винаги, на цялото Слънчево Слънцечество. Преди Ерата на микроскопа, слънчевите жители изобщо не подозираха за съществуването на човеците на Земята. А микроскопът направи грандиозна революция в техните възприятия и разбирания за Вселената. Защото ги запозна със земното човечество.

 

Падаха си от смях Слънчевите, като гледаха как човеците бяха напълно убедени, че Енергията е крайна – и как от това тяхно безпочвено, но приемано за абсолютната истина убеждение, същите тези земни човеци се бореха зверски помежду си за същата тази Енергия. Защото ги беше страх, че тя ще свърши, и че ще останат без енергия, ако не се борят за нея, не я натрупват и събират, не я вземат от ближния, и т.н.

 

Когато хората изобретиха парите, като символ на Енергията, нещата станаха още по-смешни и драстични – Слънчевите направо се попикаваха от смях, като гледаха какво се случваше с парите и капиталите, и до какви неща водеха тия „случки“. А попикаването на Слънчевите, които бяха почти постоянно вперени в микроскопите си, се изразяваше в множество магнитни бури! Земните човеци изобщо не можеха дори да си въобразят, че магнитите бури и Слънчевите изригвания, се дължаха на попикаването от смях на Слънчевите хора.

 

Всъщност, Земните човеци изобщо не знаеха, че и на Слънцето имаше слънцечество (човечество). Какво оставаше да подозират за попикаването на същото!

 

И не можеха да се начудят Слънчевите, как бе възможно така да се повярва, че символът е истинското нещо, което символизира. Парите, бидейки символ, образ на Енергията – разбира се, не бяха самата Енергия. Но, независимо от това, вярата на хората в тях ги караше да действат като истинската Енергия! Парите движеха всичко на Земята…

 

Слънчевите бяха прекалено големи и поради това приемаха всичките земни абсурди просто за невероятно забавни. Забавно бе, че заради парите умираха безброй хора от глад – независимо че същите тия хора имаха достъп до Енергията. Независимо че един от Учителите на човечеството бе казал в прав текст: Бъдете като небесните птици! Те не се грижат и тревожат дали ще имат хляб за утре – Бог им дава всичко!

 

Смешно им беше също, че често по Земята потичаха реки от човешка кръв, само заради борбата за символа на Енергията – парите.

 

Всъщност, един земен човек, ако беше поставен на мястото на Слънчевите, веднага би разбрал защо им бе толкова смешно, и защо не се тревожеха за тия земни събития, нито пък се намесваха. Е, за пряка намеса не можеше и дума да става! Всеки Слънчев бе по-голям от Земята – и, ако беше дошъл пряко на нея, неминуемо би я изпепелил… Но човекът, поставен на мястото на Слънчев, щеше да направи правилната аналогия – все едно човеците да открият някакви бактерии, да започнат да ги наблюдават, да видят, че бактериите са склонни да вярват и да претворяват вярата си в напълно действащо нещо, както и че бактериите имат склонност да убиват себеподобни, само и само да им вземат предметите, които имат, - и, открили това, човеците да решат да се намесят в „бактериалния живот“ – и да опитват да обучават бактериите в Правилата на Нещата, за да ги спасят от собствената им илюзия… Човеците не биха го направили – най-малкото, защото щяха да мислят бактериите за неразумни същества. Е, Слънчевите първоначално мислеха хората за разумни, но, като видяха какви ги вършат в името на нещо несъществуващо (парите) – те обявиха човечеството за неразумно и продължаваха да се смеят безспир на неразумностите му. Такива нямаше в цялата Галактика!

 

И така в смях и слънчеви изригвания минаваха галактическите дни.

 

Дни ли казах? Не, на Слънцето дни няма – защото няма и нощи. Това беше другото интересно нещо за Слънчевите – хората си имаха Ден и Нощ.

 

Слънчевите веднага бяха разбрали, че Денят и Нощта бяха от изключително значение за живота на Земята. Слънчевите знаеха, че реално не съществуваше такова нещо – ден. Както и нощ. И денят, и нощта бяха просто позиция на въртящата се безспир Земя. Слънчевите бяха разбрали веднага, че Слънцето бе единственият източник и виновник за живота на Земята. И се възхищаваха на неговата мъдрост – да направи Земята да се върти! Т.е. половин цикъл да бъде пряко излагана на неговата Светлина, другата половина да не е пряко на Светлина. Това даваше възможност на всички земни жители, не само на хората, да асимилират възприетата Светлина и да се оттеглят във вътрешните си безбрежни пространства…

 

Но, извън възхищението, отново се появи смях – Слънчевите видяха, че някои от хората бяха започнали да се замислят, че всъщност Нощта не носи никаква Енергия, и че е безсмислена. Същите тези хора, ламтящи за все повече и повече енергия, започнаха да правят планове да спрат въртенето на Земята – и да се настанят на светлата ѝ половина…

 

Слънчевите, знаейки че хората изпълняваха всичко, което замисляха, както и че бе достатъчно един да изкаже убедително някаква лъжа, за да убеди всички да повярват в истинността ѝ – се стреснаха за първи път!

 

Защото имаше реална опасност да изгубят своя източник на смях! Ако Хората успееха да забранят нощта – целият живот на Земята щеше да отиде на кино…

 

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

 

Публикувано на: 20 ноември 2015г.






...