Yoga_Online

Мои разкази

СВОБОДА, РАВЕНСТВО, БРАТСТВО - притча

Stonehendge




Или кога отмениха вътрешните пътувания и се затвори Третото Око

 

 

Богинята-Майка изнемогваше. Не можеше да се справи с постоянното цапане от игрите на своите деца – опитваше всячески да почиства след тях, и до един момент успяваше,но децата ставаха все повече и повече, и всяко едно, колчем се родеше, започваше да генерира боклук. Цапаше се Водата, цапаше се Земята, замърсяваше се Въздуха. Само Огъня не можеха да изцапат, но на Майката това никак не ѝ помагаше. Тя не можеше да използва Огъня за свой сътрудник в Чистенето, защото децата ѝ бяха създадени така, че ако получеха повече Огън от стандартното за тях, просто щяха да изгорят, т.е. да бъдат унищожени.

 

Тогава Богинята-Майка реши да се обърне за помощ към самите си деца. Повечето отдавна не я чуваха и дори не знаеха, че Тя съществува и че се грижи за тях – но все още имаше и такива, които знаеха за Майка си и дори я уважаваха, че даже и обичаха.

 

И ето, Майката се яви в медитацията на един шаман. Той не беше племенен шаман, защото не живееше в племе. Живееше в огромната цивилизация и беше просто лекар, който бе и просто виртуоз в професията си, но не беше изгубил Дара на Пътуването и можеше да пътува също като шаманите на племената. Медитацията му беше всъщност пътуване и именно в едно от неговите пътувания му се яви Майката и му каза отчаяно, че вече изнемогва, и че търси помощ.

 

И Шаманът реши да изследва проблема, за да разбере къде е изворът му и от там да помогне на Майката, а и на Децата ѝ.

 

Ето какво видя той в едно от своите изследователски пътувания:

 

В далечни времена Децата бяха сътворили много развита цивилизация. В нея всяко дете живееше достойно и щастливо, и имаше равни възможности с всички други да се развива и да израства. Това за Шамана изглеждаше напълно невъзможно , защото в цивилизацията, в която живееше той, това равенство, това братство и тази свобода бяха просто един светъл, пожелателен лозунг, но не и нещо възможно – теоретиците на цивилизацията твърдяха, че „свобода, равенство, братство“  били възможни единствено и само в родово-общинния строй, когато хората са живеели на малки групи и сред Природата, но не и цивилизовано, в огромни общества и обществени структури, които задължително предполагат наличие на строга йерархия, за да могат да съществуват , да се поддържат и развиват.

 

Най-интересното в тази древна цивилизация, освен свободата, равенството и братството, беше това, че хората имаха директни и бързи връзки с всички точки на света – бяха изобретили някакъв вид самолети, които можеха да обиколят планетата за около 3 часа... Но ползваха тия самолети само за доставяне на стоки от един отдалечен край в друг, както и ако се налагаше определен специалист да отиде да извърши важна работа на отдалечено от неговото местоживеене място.

 

Друго интересно нещо бе това, че тези бързи търговски и промишлени комуникации правеха всички продукти евтини и, най-фрапиращото: тази цивилизация нямаше нужда от никакви опаковки!

 

Тук Шаманът с болка се сети за безбройните статистики от неговата цивилизация, които показваха нагледно какви количества пластмасови и други вечни опаковки, чашки, чинийки и прочие, изхвърля само едно единствено-предприятие на месец. Изхвърля ги върху Земята. Хората си плащат за тях, тези опаковки влизат в цената на крайния продукт, но после отиват на боклука. И Майката страда. Страдат и всички други покрай Нея.

 

Ето, тази цивилизация, макар и развита до космически висоти, не ползваше никакви опаковки. Продуктите нямаше как да се развалят, ако бяха разваляеми, защото комуникациите бяха бързи.

 

Следващото учудващо нещо, което видя Шаманът бе, че тази цивилизация не познаваше туризма. Нямаше такова нещо – някой му се пътува, и при първа възможност се качва на самолета и отива на желаното място. Хората просто нямаха нужда от това – те можеха да пътуват „навътре“ или, казано на езика на Шамана – за тази цивилизация астралните пътувания бяха това, което бяха „реалните“ пътувания на туристите от цивилизацията на Шамана. За тези хора, както разбра Шаманът, бе кощунство да се цапа Земята с гориво от самолет, само защото на някой му се е приискало да се отдалечи от дома си на хиляда или повече километра... Освен това, хората от тази цивилизация нямаха нужда от стоки, които да им се доставят от другия край на планетата или от отдалечени места, които да предполагат ползване на самолет, параход или тир – макар и живеещи в такава свръх-цивилизация, нуждите им бяха напълно прости и оцеляването им на физически план не предполагаше необходимост от доставяне на стоки и услуги от отдалечени места.

 

Нямаше как Шаманът да не се досети и за една следваща ужасяваща статистика от своята цивилизация – беше изчислено, че поради огромното, ежечесно и безразборно летене на самолети с  туристи по цялата Земя, въздухът бе изцапан до невероятни „висоти“. Само заради едната глезотия.

 

Всъщност, това не беше точно така. Глезотията бе просто повод и оправдание. В дъното на всичко стоеше алчността.

 

Ето как: Шаманът реши да провери кога и защо се бе получило така, хората да спрат да пътуват навътре и да пожелаят  да пътуват навън.

 

В един момент на планетата Земя дойдоха посетители от едно далечно място във Вселената. Тези посетители идваха също от свръх-цивилизация, но тяхната цивилизация бе унищожила планетата им, тяхната Майка, и сега те търсеха нова планета. Майка-Земя им хареса и им се стори подходяща за техен нов дом. Богинята-Майка – Земята – бе просто Майка. Тя не можеше да отхвърли деца, които търсеха и имаха нужда от Нейната закрила. Тя не се интересуваше, че тези новодолетели деца не уважаваха своята предишна майка, за Нея бе важно да изпълни своя свещен дълг – да бъде Майка.

 

Новите деца бяха досущ като децата на Майка-Земя. С единствената разлика, че знаеха, че да почиташ и уважаваш родителите си не носи никакви финансови и материални облаги. За тях материалното беше на първо място. Те не знаеха, че думата „материално“ произлиза от думата „майка“ (матер) и бяха убедени, че, за да накарат хората от Земята да обикнат материалното, първо трябва да направят така, че те да забравят Майка си. Да забравят основното – че Тя е ЖИВА...

 

И новопристигналите деца започнаха да убеждават децата на Земята, че външното е всичко. Започнаха да ги возят със самолети, параходи и коли по цялата Земя и да им показват красотите на тяхната Майка. А красотите бяха наистина Божествени. Децата на Земята се омагьосаха от тях – досега не бяха и помисляли, че могат да виждат такива божествености и с физическите си, две очи. Замаяни от своите две очи, постепенно децата на Земята забравиха напълно, че Майка-Земя е жива, че Тя е тяхната Майка. Сред тях се настани твърдото убеждение, че Земята е просто едно мъртво тяло, върху което те живеят. Какво значи „убеждение“ – то идва от думата „беда“. Новите деца вкараха в беда децата на Земята – накараха ги да забравят Майка си. От тук крачката до израстването на материалната алчност бе съвсем малка. Децата на Земята се убедиха напълно, че само материалното е важно, че без материално те не могат да се нахранят, не могат да пътуват и да виждат. И органът, който им служеше за възприятие и пътуване из фините светове, постепенно закърня. Децата ослепяха. И започнаха да тормозят всячески своята Майка. Тя не можеше нищо да направи – коя Майка може да отхвърли или накаже детето си, пък било то и престъпник или убиец?



Новите деца успяха да демонизират всичко истинско и свято - превърнаха го в привидна глупост и невежество, и същевременно извадиха на повърхността лъскавото и нетрайното. Освен че самата Жива Майка бе обявена за измислица, лозунгът "СВОБОДА, РАВЕНСТВО, БРАТСТВО" бе прикачен на уж тайни групи хора, които уж тайно работели срещу човешкия род - пълна демонизация!


Масовите религии на Хората изхвърлиха Майката или я превърнаха във второстепенен персонаж. И човеците забравиха, че, за да има Баща, трябва да има и Майка. И че Майката е тази, за която всичките ѝ деца са равни.


...

 

Просълзен, Шаманът гледаше тази история и състрадаваше на Майката.

 

После реши да се прехвърли за малко в своята цивилизация. Пак астрално. И попадна на една майка с четиригодишно момиченце. Двете стояха до едни купчини от разрушени сгради, камъни, чакъл, откъртени парчета цимент, боклуци, изхвърлени на едно място около големия град. Детето се катереше по тях и се радваше, не беше виждало такова място. Макар и тягостно, то за детето бе място за нови приключения. По едно време детето се обърна към майка си:

 

- Мамо, този камък нали е жив?

 

- Да, жив е.

 

- Ако го хвърля, ще умре ли?

 

Майката, леко просълзена, отговори:

 

- Няма да умре, дете, ще полети!

 

...

 




Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 27 март 2016 г.












...