Yoga_Online

Мои разкази

ДА ПОЛУЧИШ ТОВА, КОЕТО МОЖЕШ ДА СИ ПРЕДСТАВИШ – притча






Една притча за силата на въображението и за това, колко е важно да се мисли детайлно.

Всъщност, дори да нямаме насреща си вълшебен дух, който изпълнява желания, за да можем да направим със собствените си ръце и най-простото устройство или някакъв инструмент, или друг предмет от бита – ние трябва преди това да можем да си представим този предмет във всичките му детайли.

 

И притчата:

 

През една дива горска местност вървял изморен самотен турист. Умората му била приятна, трябвало още съвсем малко да я изтърпи и той щял да премине в състоянието, известно най-вече на бегачите на дълги разстояния – един екстаз, при появата на който изчезва всякаква умора и човек може да тича или ходи неуморно още дълги часове. Сюблимният момент наближавал, туристът вече предусещал „превключването“, когато пред него, сякаш от нищото, се появило във въздуха едно малко, странно човече.

 

Туристът се заковал на място, вторачен във висящото човече. То също го гледало и сякаш очаквало той да започне разговора. Нямало как, разговор със сигурност трябвало да има.

 

- Добър ден! – най-сетне успял да каже туристът. – Извинете за бавната ми реакция, но никога не съм виждал същество като Вас! Разбирате ли ме?

 

- Добър ден – отвърнало левитиращото човече. – Да, разбирам ти езика. Разбирам и емоционалното ти състояние в момента. Така се случи, че, без да искам, твоето състояние, биохимичното състояние на мозъка ти всъщност, както и неговата моментна електро-магнитна дейност ме прихванаха и, противно на волята ми, ме направиха видим пред тебе! Съжалявам, за което! Това може да се случи изключително рядко! Всъщност, лично на мен досега не ми се е случвало – но моят народ има легенди, които разказват за такива случаи – когато мозъкът на човек успее да преодолее поставената между нас визио-гравитационна бариера, да ни издърпа във видимото пространство на човека и ние да станем видими за него.

 

- Извинявай! – прекъснал туристът човечето. – Не съм го направил нарочно. Господи! Какво правя аз! Разговарям насред гората с едно висящо във въздуха човече за-за-за биохимия и визио-гравитационни бариери, каквото и да значи последното! Май полудявам!

 

- Не полудяваш, добри ми човече! Разбирам и тази ти реакция, но повярвай – не си измислям! Всичко е така, както ти го казвам. Но сега стигаме до най-важното. Нашият Закон повелява, ако срещнем човек, който може да ни види, да му предложим една награда. Аз не бих могъл да наруша Закона – и ще ти предложа наградата!

 

- Уважаеми непознатий, не ми трябва никаква награда. – пак го прекъснал туристът. – Всъщност, май искам нещо - да ми разрешиш да те снимам на клип и после да те показвам на хората.

 

- Не! Това не може! – отвърнало човечето. – Като чуеш каква награда ти предлагам, ще забравиш за снимки и клипове!

 

- Добре, да чуя тогава, ама...

 

- Мога да ти дам всичко, което ти можеш да си представиш. Наистина го мога – ти само ми кажи какво искаш, може да са много неща – и после си ги представи. Ще ги получиш!

 

Туристът загубил ума и дума, но бързо се съвзел и казал:

 

- Искам на мястото на къщата ми да се появи голям дворец! Искам пред двореца да има моя чисто нова кола „Ламборгини“, искам вътре в къщата да има в брой един милиард долара! Това искам!

 

- Готово! – казало човечето. – Сега си ги представи и като се прибереш, ще видиш, че имаш всичко това!

 

Сред това тайнственото човече изчезнало така, както се било появило.

 

Туристът по най-бързия начин се прибрал вкъщи. Още отдалече видял красивия дворец, който бил на мястото на къщата му. Когато наближил двореца, пред вратата му го чакало „Ламборгинито“. Туристът влетял вътре – огромното входно помещение било покрито с множество пачки долари – явно милиардът!

 

Човекът грабнал една от пачките и.... що да види! Върху банкнотите нямало ясен образ на банкнота – те били напълно размазани! Никой не би признал за валидни такива банкноти!

 

Ужасен, човекът тръгнал да обикаля двореца. Видял, че той нямал ток, нямал вода, нямал дори стълби, за да може да се качи на горните етажи!

 

Излязъл да провери колата – врътнал ключа – тя не запалила! Отворил капака – вътре празно – нямало двигател, нищо нямало...

 

Дивата радост на туриста моментално изчезнала. И той разбрал – човечето било изпълнило точно обещанието си, но самият той си бил представил нещата твърде общо и неясно. И ги получил точно такива, каквито си ги бил представил – ни повече, ни по-малко.

 

КРАЙ

...

 

Тази притча демонстрира и докъде се простира силата на думите. Както са казали мъдрите, „картата не е територията“ и думата не е нещото, което обозначава.

 

...

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 28 юли 2016 г.










...