Yoga_Online

Мои разкази

ВЪЗПЯВАМ ОТНОСИТЕЛНОСТТА





ВЪЗПЯВАМ ОТНОСИТЕЛНОСТТА



 

Преди над сто години един Човешки Ум,

Ум твърде много скромен и затова – огромен,

Безкрайно всеобхватен, и, може би, велик,

Успял да хвърли поглед

отвъд Земния тъмник,

И провидял, описал,

Нагледно обрисувал

Връзката невидима,

Която ни сънува.

...

 

Да, Сън е и Мечта е, а може и Илюзия,

Играта на Вселената,

Привидната Дифузия,

Наречена Живот,

И скромно състояща се

От Множества живеещи

В наглед – нежива площ,

Наречена Природа,

Понякога – Вселена,

Жестока и безмилостна,

И тъмна, и студена,

И караща Отделния

Все да се чувства „сам“,

Оставен и самотен,

Подхвърлен на Стихиите,

И вечно да забравя,

Че всъщност не е „там“.

...

 

Да, казват, че Вселената

Сама се себе гледа,

През погледа Човешки –

Но не това е темата

На песента ми днеска.

...

 

И все пак, ще направя едно малко отклонение

И ще навляза, може би, в неясно приключение.

В Гората на Тъмницата на Гордостта ще вляза

И там ще търся корена на таз неясна болест,

Която ни превръща в незрящи егоисти,

Които не признават ни въздух, ни вода,

Ни радост, ни учител,

Нито родител благ,

И всичкото „различно“

От себе си –

Превръщат в враг.

...

 

О, ето го! Той мисли,

Че люби много Бог,

И вярва, че това е

Единствено Добро.

И сочи с пръста Ближния,

И строго заклеймява:

„Неправилен е Богът ти! Ти си просто плява!“

Но явно не съзнава той,

Че не е абсолютен,

И че е относителен –

Към същия „зъл“ ближен.

Към ближния ли само?

О, не!

Човекът с „Бога Правилен“

Дори не вижда Въздуха,

И Слънцето не вижда,

И Майка си,

И Татко си,

Водата и Пръстта,

И Огъня, и Смисъла,

Езика, Песента...

Безбройни са нещата,

Които го създават,

И към които слепият

Е твърде относителен –

Той даже не съзнава,

Че „неговият“ Бог,

Единственият правилен,

Не би бил никак „негов“ –

Без „другите“ Създания.

...

 

 

Автор: Соня Петрова – Аеиа

 

Публикувано на: 10 декември 2016 г.












...