АЛБЕРТ АЙНЩАЙН: ОБЩЕСТВО И ЛИЧНОСТ
Публикувано за първи път от: Mein Weltbild, Amsterdam: Querido Verlag, 1934.
Когато започнем да проучваме живота и стремежите си, бързо забелязваме, че почти всички наши действия и желания са свързани със съществуването на други човешки същества. Ние виждаме, че цялата ни природа е сходна с тази на социалните същества. Ядем храна, която други са произвели, носим дрехи, които други са направили, живеем в къщи, които други са построили. По-голямата част от нашите знания и вярвания ни е била съобщена от други хора, посредством посредничеството на езика, който други хора са създали. Без език нашите умствени способности биха били наистина бедни , сравними с тези на по-висшите животни; следователно, ние трябва да признаем, че дължим своето основно предимство над зверовете на факта, че живеем в човешко общество.
Индивидът, ако бъде оставен сам от раждането си, ще остане примитивен и звероподобен в своите мисли и чувства до степен, която трудно можем да си представим. Индивидът е това, което е, и има значението, което има, не толкова по силата на своята индивидуалност, а по-скоро като член на голямото човешко общество, което насочва неговото материално и духовно съществуване от люлката до гроба. Стойността на един човек за обществото зависи преди всичко от това, доколко неговите чувства, мисли и действия са насочени към насърчаване на доброто за ближните му. Ние го наричаме добър или лош, в зависимост от поведението му в това отношение. На пръв поглед изглежда, като че нашата оценка за човека зависи изцяло от неговите социални качества. И все пак, такова отношение би могло да бъде и погрешно. Лесно може да се види, че всички стойностни постижения, материални, духовни и морални, които сме получили от обществото, са ни били донесени в хода на безбройните поколения от творчески индивиди.
Някой веднъж открил ползата от огъня, друг - култивацията на ядивните растения, и трети - парната машина. Само индивидът може да мисли и по този начин да създава нови ценности за обществото, нещо повече, дори да установява нови морални стандарти, по които да се оформя животът на обществото. Без творческите личности, способни да мислят и да разсъждават независимо, възходящото развитие на обществото е така немислимо, както и развитието на индивидуалната личност, без подхранващата почва на обществото. По този начин здравето на обществото зависи твърде много, както от независимостта на индивидите, които го съставят, така и от тяхната тясна социална връзка. Правилно е казано, че истинската основа на Гръко-Европейско-Американската култура, и подчертано на нейния брилянтен разцвет през Италианския Ренесанс, който е сложил край на застоя на Средновековна Европа, е било освобождението и сравнителната изолация на индивида.
Нека сега разгледаме времената, в които живеем. Как се развива обществото, как индивидът? Населението на цивилизованите страни е много по-голямо, в сравнение с предишните времена. Но броят на водещи личности е намалял извън всякакви пропорции. Само няколко души са известни на масите като индивиди, поради техните творчески постижения.
До известна степен мястото на водещите индивиди е заето от организацията, особено в техническата сфера, но в много осезаема степен и в научната. Липсата на изключителни фигури е особено впечатляваща в областта на изкуството. Живописта и музиката определено са дегенерирали и са изгубили много от своето въздействие върху хората. В политиката не само, че има липса на водачи, но и независимостта на духа и на чувството за справедливост на гражданина до голяма степен са намалели. Демократичният, парламентарен режим, който е базиран на такъв вид независимост, е разклатен на много места; появили са се диктатури и биват толерирани, защото човешкото чувство за достойнство и за права на човека вече не са достатъчно силни. Само за две седмици стадоподобните маси във всяка държава могат да бъдат обработени от вестниците и докарани до такова състояние на възбудена ярост, че хората да станат готови да сложат униформи, да убиват и да бъдат убивани, в името на користните цели на няколко заинтересовани партии. Задължителната военна служба ми изглежда като най-позорния симптом на този дефицит на лично достойнство, от който страда днес цивилизованото човечество. Не е чудно, че не липсват пророци, които пророкуват началото на упадъка на нашата цивилизация.
Аз не съм един от тези песимисти; аз вярвам, че идват по-добри времена. Позволете ми да изложа накратко доводите за тази ми увереност. По мое мнение, настоящите прояви на упадък се обясняват от факта, че икономическото и технологичното развитие са усилили много борбата за съществуване, до голяма степен за сметка на свободното развитие на личността. Но развитието на технологията означава, че индивидът ще трябва да работи все по-малко и по-малко за задоволяването на нуждите на общността. Планираното разделение на труда става все по-належаща необходимост и това разделение ще доведе до материална сигурност на индивида. Сигурността и свободното време и енергия, които индивидът ще има на свое разположение, могат да се използват за развитието на неговата личност. По този начин обществото ще може отново да възстанови здравето си, и ние ще се надяваме, че бъдещите историци ще обясняват болестните симптоми на нашето съвременно общество като детски заболявания на амбициозното човечество, дължащи се изцяло на огромната скорост, с която напредва цивилизацията.
...
Превод: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 16 август 2016 г.
Подобни статии:
АЛБЕРТ АЙНЩАЙН: В СЪРЦЕТО НА ВСЯКА ТРУДНОСТ СЕ КРИЕ ВЪЗМОЖНОСТ
...
